Къде отиде след музикалното?
Кандидатствах в Софийския университет нещо съвсем различно и далечно от музиката. Защото не ме приеха в музикалната академия. Няколко месеца ми беше криво. Скъсаха ме още на първия кръг, който е пеене. А аз се явих със същия материал, с който се дипломирах отлично в музикалното училище. Мария Ганева, Стефка Оникян и Алис Боварян решиха, че не мога да пея.
Как продължи?
Потъжих известно време, но не дълго. Кандидатствах и ме приеха във Философския факултет – информационни науки и библиотечно дело. И след 4 години го завърших. Но същевременно, понеже много ми липсваше да пея, да участвам в нещо свързано с музиката, се случи така, че се видях с една моя преподавателка от музикалното – Тамара Маврова, която ме покани да участвам в една вокална джаз формация – „Тамара Войсес“. Не знам дали все още съществува.
Този глас, който имаш – тенор алтино или контра тенор, фалцетен, е много рядък. Как при теб остана същият, както преди да навлезеш в пубертета, когато гласът мутира и се променя?
Не съм кастрат или нещо подобно. Слушал съм се и съм се наблюдавал, но нямах представа, че даже и след тийнейджърските години, и след така наречената мутация ще ми остане такъв гласът. Ходил съм и на специалист фониатър – д-р Камелия Янкова от ИСУЛ. Тя ми обясни, че мутацията е заложена у мен като във всяко човешко същество, но при мен протича с по-бавни темпове, не както при момчетата на моята възраст. И сега, когато минах двадесетте години, започнах да имам повече низини, но дълго време гласът ми се запази висок. Аз винаги съм го развивал, винаги съм пял високо и според обясненията на фониатъра техниката го съхранява такъв.
Имаш ли проблем заради необичайно високия си глас?
Бъркат ме с жена, особено по телефона. „Госпожо, коя сте вие?“ Понякога се налага да изкрещя: „Аз съм, Никола Константинов!“
А не предизвиква ли интерес у хората уникалният ти тембър?
У музикантите – да, но другите нямат интерес. Живеем в свят с много предразсъдъци и с лесно залепяни етикети на всичко и на всеки. Не е приятно да слушаш някои странни неща за себе си. Навремето бяха писали покрай „Гласът на България“ „той е кастрат, нещо неестествено и ненормално“.
Ти приел ли си, че си различен? Мисля, че след толкова години вече да, приел съм. Това съм аз. Това е моят уникален глас и съм го приел. И се харесвам.
Не опита ли втори път да кандидатстваш в консерваторията?
Не намерих за необходимо да се подложа отново на такова унижение. И ако трябва да сме честни, когато сменят целия преподавателски състав, тогава може и да кандидатствам отново. Сега съм на 27 и имам още години пред себе си.
Как стигна до „Гласът на България“ и какъв опит натрупа там?
Разбрах за кастингите и реших да се пробвам на общо основание, като всеки. Тръгнах без абсолютно никакви очаквания. Нямах оформена визия в главата си, че може да се случи нещо и да направя впечатление в предаването. И сега, като се връщам назад, ми е едно носталгично. Не беше само емоция, а в някакъв смисъл прескачане на собственото ми аз, ако мога така да го определя. Защото това беше най-рисковото нещо, което съм правил до онзи момент. И слава Богу, тогава получих огромна подкрепа от публиката. Бях окрилен да продължа да правя това, което най-много обичам, но вече с много повече увереност в себе си и във възможностите си.
