Кои са твоите страхове, ако се вгледаш дълбоко в себе си?
Тривиални са, свързани с пеенето ми. Да не би нещо да се случи не така, както съм очаквал. Основният ми страх е от отхвърляне, от неприемане и от провал.
С какво още искаш да се пребориш?
С това да отстоявам себе си. Музиката е борба, която не е много лека. В „Гласът на България“ хората ме харесаха. Да, но оттам нататък същите тези хора започват да имат още по-големи очаквания към теб, които ти трябва да се стремиш да покриеш и да оправдаеш.
Трудно ли ти е в днешния ден с всички твои качества на благородник от една отминала епоха?
Опитвам се да се пригодя. Трудно ми е, да. Действителността, особено в България, е много трудна. Пробвам по всички начини, с които съм възпитан от родителите си – да съм честен, откровен, да отстоявам себе си, но не на всяка цена. Опитвам да не правя компромиси с това, с което се захващам. Но живея в такъв комерсиален свят, воден от всякакви интереси, че невинаги битките са честни и равностойни.
Работиш заедно с брат си към неговата фирма.
Имаме студио. Визуални ефекти за различни реклами, филми, монтаж. Интересно ми е, но не ми е основно. Основното продължава да е пеенето.
Обичаш ли да четеш?
Да. Скоро завърших една книга на Фредрик Бакман, шведски писател – „Брит-Мари беше тук“. Разказва доста необичайни и различни човешки истории.
Кои са любимите ти композитори?
Чайковски – харесвам неговите балети, Моцарт, Гершуин.
Мислиш ли, че се е родил композитор, който да напише твоята музика?
Тъй като обичам и аз да участвам в процеса на създаване на музиката, за мен той е по-интересен дори и от готовия продукт. В колаборация с който и да е композитор можем да създадем нещо заедно. Подготвям в момента нова песен и макар че първата я осъществих с едни млади композитори, тази е направена от мен и Красимир Гюлмезов по текст на Александър Петров, със заглавие „Изгубен“. Премиерата предстои. Аз съм си продуцент.
Имаш ли хоби? Ходя на плуване, на народни танци, на планина. Гледам поне през седмица да се кача на Витоша. Страстта ми е да пътувам. Да преоткривам различни дестинации и да ходя в незадължително посещаваните от всички туристи места, да ги търся и най-вече да се докосвам до съвременното изкуство и неговите представители. Като най-ярък пример за музей на модерното изкуство, който съм посетил и е оставил у мен силно впечатление и възторг, е този на Салвадор Дали в Кадакес, Испания.
