За участието си в танцовото шоу актрисата не получила нито един хейт в социалните мрежи. Явно зрителите са оценили високо куража ѝ да преодолее болките на тялото и да възвиси духа си с поезия
„Любовта е убила повече хора от атомната бомба“, казва героинята на Нона Йотова в хитовия спектакъл „Влюбена, сгодена, изчезнала“ в Театър „199“. Самата актриса открива монодрамата – силен феминистки манифест на известния съвременен австрийски драматург Щефан Фьогел, и я предлага на режисьорката Елена Панайотова и директорката на култовото арт мазе Ани Монова. Деян Ангелов е гласът на автора в зрелищното и прецизно комедийно представление, сякаш женският вариант на „Секс, наркотици и рокендрол“ на Ерик Богосиян. Другата постановка в „199“, в която Нона Йотова е в стихията си, макар и в гамата на дълбокия и трагедиен психологизъм, е „Пиеса за двама“ на Тенеси Уилямс в дует с Веселин Анчев. Нона оцветява и двете роли с най-ярките, контрастни и магнетични тонове на темперамента си – както в своята поезия, в музиката си и в танците за „Денсинг старс“.
Двамата бяха чудесни във фокстрота, смятан за най-сложния танц. Те постигнаха чудесна хармония във всички хореографии, но журито, незнайно защо, ги отряза
Фотография / bTV
Нона, писа ли поезия, докато вървеше „Денсинг старс“? Да. Един от сюжетите е за лавандулова вълшебница, която за кратко се изгубва, преди да се намери отново. При много работа с тялото умът остава свободен.
Имаше ли колебания, преди да приемеш поканата за участие в шоуто? Мъжът ми (Богомил Бонев – б. а.) първо реагира така: „Помисли добре. Ще се скъсат да ти се подиграват.“ Но на мен много ми се танцуваше. Все пак изчаках той да се съгласи. И когато каза: „Нали ще си с професионалист, ще си вършиш сериозно работата“, си рекох: „Да става каквото ще!“ Щастлива съм, че участвах – това е най-красивият и най-позитивен формат. Докосваш се до изкуство. Танците са много трудни – нямат нищо общо нито с класическия, нито с модерния балет. Стандартни и латино – дори да си най-пластичният човек на света, получаваш травми. Започваш да използваш онези мускули, които никога досега не си използвал и огромното им натоварване води до чудовищна мускулна треска. Ритъм и бързина. Джайв и куик степ – клякане, много работа с краката. Във всекидневието нищо подобно не правиш. Моят партньор ме накара да тичам на пръсти – като в куик степа.
Не обичам да се състезавам, не приех „Денсинг старс“ като състезание – освен със самата себе си, разбира се.
До каква степен ти влияеха коментарите? Преди и по време на предаването не исках да чета абсолютно нищо. Знаех какво пише още преди да са го написали. И едва когато отпаднах, реших да вляза в онлайн пространството и да се поинтересувам. И се случи нещо небивало, нечувано и невиждано – в социалните мрежи, където години наред по традиция са ме хейтили като никой друг, нямаше нито една отрицателна дума. Нито буква – не можех да повярвам!
Водещата на шоуто Алекс Раева и актрисата, която е в аутфит, вдъхновен от Лайза Минели в гениалния филм на Боб Фос „Кабаре”
А как си обясняваш този хейт? Богомил го анализира чудесно в свой пост. Хората обичат да хейтят тези, които са пред очите им, които правят нещо. Когато някой е талантлив, оплюват го – има десетки примери. Всички помним какво стана, когато Мария Бакалова получи номинацията за „Оскар“.
При теб кога започна? След като се запознах с Богомил. И преди това имаше леки признаци, че съм активен дразнител, но не чак толкова. От момента, в който тръгнахме заедно – скоро след това той стана служебен МВР министър, а после и министър, върху мен започна да се излива какво ли не. Че заради него съм завършила ВИТИЗ, че той ме е направил актриса, че ме е вкарал в Театъра на армията, че задължавал милиционерите да ходят под строй на моите представления, че улица „Поп Богомил“ е негова собственост – там беше офисът му. Страшни безумия. То не бяха доклади на едни джуджета – по-точно на едно джудже, то не бяха толкова ужасяващи неща, че не искам да си ги спомням. Нито пък хората, които ги вършеха. За тях има господ. Сърцето на всеки страда, когато го огорчат – колкото и да се правим на твърди и корави. Колкото и интелигентният човек да си повтаря, че обидата носи вреда най-вече на този, който я нанася, душата се присвива и не можеш да я контролираш. Наскоро подреждах къщата и от едно чекмедже изскочиха десетки вестници. Не можеш да си представиш какви неща са писани за мен. След премиерата на „Трамвай Желание“ във Военния театър: „Нона Йотова по жартиери пред Първанов“. Разбираш ли? Това е заглавие на информация за пиеса на Тенеси Уилямс. Друго заглавие: „Бонев купи на Нона кон за 100 000 евро.“
Отърва ли се от болката в натъртените ребра след падането на репетиция? Почти. Заради счупен стол се озовах на мрамора. В началото не усещах нищо, адреналинът здраво ме държеше, но когато всичко приключи, направо ме сряза.
В „Пиеса за двама” на Тенеси Уилямс – тя не за първи път е героиня на легендарния американски драматург
Фотография / Театър „199 Валентин Стойчев“
Ти обаче видимо отслабна, преди да влезеш в „Денсинг старс“. Не разбрах точно как се случи, но стана донякъде и благодарение на депресия. Когато завърши мандатът ми в 44-ото Народно събрание, останах без работа. Бях употребена и изхвърлена от Корнелия Нинова, типично в неин стил. Тя се раздели с най-качествените си хора, какво да говорим за такива като мен, които не са в листите по политически причини, не са от партията, а от гражданската квота. Не можех да се върна в Сатирата, нищо че по закон щатното ми място трябваше да се пази. Директорът махна и двата спектакъла, в които участвах. Единият – „Джина и Фидел“, беше режисиран от самия автор – Жолт Пожгай, световноизвестен драматург. Другият беше „Белла донна“ на Щефан Фьогел, постановка на Щефан Флеминг и Борислав Петранов. Щом Калин Сърменов ги свали от програмата, усетих какво ще последва. Дори споделих опасенията си с тогавашния министър на културата Боил Банов, който ме успокои, че няма как да стане. Но излезе точно така, както го предвиждах – реваншизъм. Така че нямах нито една роля – колкото и да се обичаме и с колегите, и с персонала на театъра, след месец Калин Сърменов щеше да ми обясни: „Не играеш, никой не те иска.“ Не можех да се подложа на подобно унижение. Бях силно потисната. Попаднах във вакуум, натрупах много огорчение и забравих да се храня. Може би е типично за депресията, не съм ходила на лекар. Но бях стигнала дотам вечер да ми прилошава и да се чудя на какво се дължи, преди да се сетя, че не съм яла примерно от два дни. Мъжът ми бая се изплаши. След това започнах репетиции в „199“ и малко по малко дойдох на себе си – в началото носех по банан за обяд. Та тогава стомахът ми се сви. Понякога всяко зло е за добро. Виж, с косата ситуацията никак не беше приятна – дали заради депресията или като постковид синдром, но започна да пада. Овладях процеса с корейска козметика и медикаменти.
Но тази депресия явно е започнала още докато си била в парламента. Още през втората година настъпи период, в който никой не ме търсеше – все едно изчезнах от хоризонта. Нито от културата, нито от някой друг свят се обаждаха. Изведнъж за хората от моята гилдия престанах да съществувам. Някои спряха да ми говорят, други извръщаха глава. Беше тъжно и тежко, защото в Народното събрание се опитвах да направя нещо за съсловието ни.
Колеги се дразнеха, че съм станала депутат. Заявиха ми го в прав текст.
Като онази българска музикантка в Берлин, която направи изумително признание, докато представяхме книга на Маргарита Петкова в културния ни институт. Оказа се, че навремето дори някои от класическите инструменталисти – а ние нямаме общо с тях, са се дразнели на актьорите, които пеят, правят концерти и записват. Били убедени, че Стефан Вълдобрев, аз, Нети ще им вземем хляба. Когато с Петър Антонов направихме музикално-поетичния спектакъл „Абсурдни времена“ по стихове на Добромир Банев и Маргарита Петкова, доста колеги откровено ни намразиха – откъде накъде ще играем, пък и ще пеем! Затова пък в парламента се сприятелих с много хора. Крум Зарков беше от първите, които ми се обадиха, след като отпаднах от „Денсинг старс“, за да ми каже колко ми се радва.
Нона е вихрена кънтри амазонка във „Влюбена, сгодена, изчезнала”
Фотография / Театър „199 Валентин Стойчев“
Ти отложи издаването на поредния си албум заради „Денсинг старс“, докъде стигна с акцията? Продължаваме с Дани Милев, който аранжира моите композиции, за чиито текстове съм вдъхновена от поезията на символистите ни. Албумът ще се казва „Ловци на бисери“ по арията на Надир от едноименната опера на Бизе и по едноименното стихотворение на Николай Лилиев. Вътре ще бъдат песните „Душата ми е стон“ по Яворов, „Помниш ли, помниш ли тихия двор“ по Дебелянов, „Маргарита“ по Христо Ясенов. Открих символистите, когато бях на 14 – в тогавашните учебници бяха представени като упадъчни поети. Нахвърлих се да чета за тях, за живота им. Майка ми и баща ми – и двамата хора на литературата, разбраха моето влечение. Дори започнах да сънувам Лилиев. Късно прописах стихове, на 23, но винаги съм била силно повлияна от символистите – мелодиката им е красива, песенна, романтична, думите им остават в кулата от слонова кост. Докато, виж, поезията на Маргарита Петкова – смея да я нарека приятелка, е живият живот. Аз съм по-отнесена личност. Склонна съм да обличам преживяванията в загадъчност. Мога да гледам обикновени облаци и веднага да ти измисля фантазия. Обожавам една дума на Радичков от „Опит за летене“ – летлива. И аз съм летлива. Всичко ме вдъхновява. Когато късно вечерта разхождам кучето, виждам два невена да светят в тъмния двор и съм готова. Да не говорим за Маркес и неговия роман „Любов по време на холера“, в чиито финални изречения е и „Докато си говореха, някой изгаси луната“. Вероятно заедно с албума ще представя и новата си книга, някои от стиховете вече съм пускала във Фейсбук.
В повечето от тях се долавя тъга. Но в тъгата се появяват ангели и я правят по-поносима. Постоянно сънувам майка ми, независимо от сюжета.
С Богомил Бонев все така ли обикаляте планините? Имаме пълно оборудване за ски туринг. Качваш се нагоре със специални ски, после махаш специалните им колани и се спускаш. Винаги носиш в раницата още един чифт дрехи, защото ставаш вир вода.
Ти май нямаш страх от нищо. Какъв страх, аз съм била депутат! Цяло лято се катерихме по Пирин, не алпинизъм, спортно ходене. Целия го изръшкахме, много добре ни се отрази. Стана твърде модерно – планината е пълна, но кога ще се научим да я пазим и да не я цапаме…
Имаш още една нова роля: на свекърва. Йоко и жена му живеят в апартамента под нас, но дори и не си помислям да им се меся за каквото и да било. Много съм толерантна. Отношенията ни са напълно приятелски. И двамата гледат да се справят самостоятелно. Разбира се, винаги съм зад гърба им.
Ще възстановите ли с кмета на Разлог театралния фестивал? Започваме на 24 юни след продължителния и принудителен антракт заради пандемията. Предстоящото издание ще бъде на дуетите. С Деян Ангелов ще участваме с „Влюбена, сгодена, изчезнала“ – да е весело, да има танци и песни. Спектакълът става все по-вкусен, зрителите се включват, превръща се в стендъп. Додо излиза и пита: „Как се пише за любовта?“ и всеки път получава един и същ отговор от публиката: „Трудно!“
Криеш ли някоя изненада в ръкава? Древногръцка пиеса на Еврипид – досега никой не я е поставял. Много ме влече режисурата, без да се слагам в един кюп с колежки, които се занимават с тази дейност. Някога с Николай Георгиев направихме първия Женски театър в България, където изиграх Сирано дьо Бержерак. Но кой ти помни подобн
