Носете си роклите, момичета!

Защо най-женствената дреха в гардероба е винаги избор номер 1… Поне за мен

Ив Сен Лоран е казал, че „не е важна роклята, а жената, която я носи”. Кари Брадшоу пък казва: „Мъжете може и да не ги познавам, но за обувките… За обувките знам всичко!” Подобно и на двамата аз знам всичко за роклята. Не за нейната история или развитие през годините. Нито защо от задължителна се превръща в дреха, която жените започват да избягват в определени години. Не, познавам роклята така, както се познава любим. Аз я обичам, разбирам, селектирам и я нося във всякакви нейни видове и подвидове.

Всяко момиче открива роклите още в ранна възраст, когато мама започва да го облича за училище или за детската градина. В онзи първи ден, в който всички трябва да сме натъкмени като за пролетен бал на дебютантките, малките момичета откриват вълшебните свойства на роклята. Тя е кокетна, женствена, придава им момичешки миловиден вид. Всичко след този първи ден се променя, разбира се, когато роклята е заменена за доста по-удобните панталони.

Доказано е, че днешната жена прекарва по-голямата част от живота си обута в панталони. По-удобни са, вървят с повече неща, не се вдигат на неудобни места, за да покажат още по-неудобни зони от тялото. А и да си признаем – панталоните са си наше извоювано право. Предшественичките ни са ги заслужили с протести и борба.

Днес панталоните и жените се разбират повече от добре. Те имат топла удобна връзка, почти като оная, в която си с някого и не ти се мърда от него, защото вече много си му свикнал.

Роклята е друго нещо. И затова е оставена на заден план. Тя е облекло за специални случаи, за определени събития… сред които спадат кръщенета, рождени дни и да, сватби.

Самата аз окончателно смених панталона с рокля преди близо 15 години. Не се харесвам в тях и не, не ги намирам за по-удобни. Напротив. Не си спомням първата си рокля и не изпитвам никакъв сантимент към нея, която и да е тя. Знам, че открих роклите някъде след 18-ата си година и ги прецених като по-удобни за всякакви ситуации и по-елегантни, пак по същите причини. Установих, че с рокля мога да отида на работа, на парти и специален коктейл в един ден само като сменя обувките.

Днес имам всякакви рокли в гардероба си – от малката черна рокля през вечерни рокли  до такива, които съм купувала в миг на емоционални изблици. Имам рокли на цветя, точки и котки. В оранжево, синьо, жълто и нещо, което напомня на циклама. Нямам рокля от тафта, нито от сатен и не планирам да имам. Селекцията ми от рокли е твърдо специфична и силно повлияна от начина, по който се чувствам в определен етап от живота си.

Някъде между 26-ата до 30-ата си година напълнях много. Като казвам много, имам предвид наистина много. Напълняването никога не се случва плавно или поне не се случва така в главата и тялото на човека, който пълнее. Просто се събуждаш една сутрин и си дебел. Толкова. Ужасно е, гадно е, но е факт. Връщаш се назад в главата си, за да установиш как точно се е стигнало до този момент, но… това няма значение. Именно тогава роклите бяха моето спасение. Знаете ли, че има рокли, в които дори и най-дебелите жени изглеждат добре? Е, има и аз ги открих. Те бяха моя пристан, за да се чувствам добре и женствена.

Дебелият период, слава Богу, отмина, но роклите останаха. Сега са с 4 размера по-малки  и доста по-къси. Но са там, „окачени в гардероба ми, където мога да ги видя”, както казва Кари Брадшоу. Тя е единственият персонаж, който мога да сравня със себе си, когато говорим за страст към облеклото.

С днешна дата не притежавам панталони, с изключение на три броя, като единият чифт ми е подарък от сестра ми. Но имам тонове рокли. Тези, които ми омръзват, подарявам на приятелки, рядко изхвърлям. Имам толкова много рокли, че мога да облека дебютантките за онзи пролетен бал. Имам дълги и къси рокли, ретро и спортни. Такива, които подчертават талията, и такива, с които мога да ходя, когато съм с кецове. Имам рокли, подходящи за път, за пътешествия, за планина и дори за нещо по-екзотично. Едва миналата година се престраших да си купя гащеризон. Къс и доста женствен. Само аз знам, че това между краката ми са крачоли, а не е една голяма дупка. Приемайте го както искате, просто израз е. Дори гащеризонът ми прилича на рокля! Кое момиче може да се похвали с това?

Повечето жени се притесняват, че с рокля няма да им е удобно да правят много неща. Че роклята ще ги ангажира към определен тип селективно облекло и обувки. Винаги се опитвам да убедя тези момичета, че това не е така. Роклята е претърпяла модификация през годините, когато е била задължителна част от женския гардероб. Днес може да бъде удобна, красива и да се съчетава с всичко. Но, разбира се, важно е жената да познае своята рокля. Да я избере според себе си. Защото, ако трябва да обобщим, това никога не е просто рокля, нали? Това е стил и начин на живот.

Носете си роклите, момичета! Носете ги така все едно утре идва апокалипсисът, а вие трябва да го посрещнете със стил!           

Spread the love
Тагове
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Милена Смит: Устата й хубава, очите й с цвят на вода

Усетът на Педро Алмодовар превърна момиче от кол център в актриса, номинирана...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ