Оливие Рустейн: Малкият принц

Оливие Рустейне детето чудо на модната индустрия. Дете, изоставено в сиропиталище, което стига до света на висшата мода. Понякога отвъд блясъка и светлините на прожекторите се крият най-тъжните истории и най-големите страхове. А понякога точно този контраст създава красота

Бихме го сбъркали с модел, бихме го следвали в Инстаграм, бихме носили дрехите, които създава от сутрин до вечер, дори работейки у дома. Един от най-младите дизайнери в света на висшата мода не спира да очарова както модните критици, така и онези, които биха се редили на опашка, за да притежават нещо на Balmain (всички помним истерията, която колекцията му за H&M предизвика). За мнозина креативният директор на френската модна къща носи изключително много от заряда на нейния създател – Пиер Балмен, а тази година марката отбеляза своята 75-годишнина. Затова и на последното модно ревю в Париж Оливие Рустейн излезе на сцената и представи една колекция, с която се връща назад във времето, рови се за пореден път в ДНК-то на Балмен. Тя попива от вдъхновението на дръзкия основател, за да пресъздаде отново емблематичния жакард с монограм, който използва за блейзърите, костюмите и палтата, с които зададе част от тенденциите за идващата пролет 2021. На Рустейн не му е трудно да пътува и назад в миналото, и напред в бъдещето. Поне по отношение на модата. В своята лична история със сигурност му е по-трудно да се връща.

А тя започва в сиропиталище, в което е оставен на седмия ден от раждането си. Малкото момче обаче бързо е осиновено от млада бездетна двойка. За французи, отглеждащи дете от смесена раса в католически и консервативен град като Бордо през 1980 година, е истинско предизвикателство да се преборят с това „какво ще кажат хората“. Далеч по-трудно обаче се оказва за малкия Оливие, който си спомня как трябва да понася обиди като „копеле“ и „майка ти е проститутка“ от съучениците си ежедневно. „Не осъзнавах, че родителите ми са бели, а аз съм черен. Поне докато не отидох в училище, където хората ми нямаха доверие именно защото бях чернокож“, спомня си той. Когато става на 16, се опитва да разбере нещо повече за биологичните си родители, но френският закон защитава правото на майката да остане анонимна. И до днес той все още търси истината защо е изоставен, защото както самият казва: „Когато си отхвърлен от собствените си родители, се чудиш защо изобщо съществуваш.“ През всички тези години обаче получава пълна подкрепа от осиновителите си, които приемат дори и дръзкото му решение да напусне юридическия факултет, за да се посвети на модата. Те успяват да му осигурят всички удобства. „Бях принц! Родителите ми искаха да задоволят всичките ми желания, а майка ми винаги е казвала: „Ти избра нас, не ние теб.“ Малка част от сърцето на Оливие обаче остава празна…

„Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много“, казва Малкият принц от едноименната книга на Екзюпери. Но момчето, което не успява да стигне до корените си, решава да не се оставя на вятъра да го носи, а да го използва, за да го отведе в правилната посока. След пет години при Роберто Кавали в Италия Оливие се озовава в Balmain през 2009-а. Две години отговаря за дамската колекция pret-a-porter и когато Кристоф Декарнин се оттегля от поста на креативен директор, Рустейн е готов да поеме руля. Едва на 25 години той се превръща не само в най-младия, но и в първия  чернокож креативен директор на модната къща. Целият моден свят насочва критичното си око към него. А светлините на прожекторите тепърва ще греят още по-ярко.

И той успява не само да покори модната индустрия, но и да си създаде най-вярната армия от последователи. „Разбрах, че модата е бойно поле, на което трябва да се бориш, за да наложиш идеите си“, казва Рустейн, а със своите той успява да покаже, че елитарната мода може да отвори вратите си широко за всички хора и особено за онези, които преди това са си мислели, че никога няма да бъдат допуснати вътре.

Щом едно обикновено момче, започнало пътя си от нищото, може да стигне до света на висшата мода, защо тя трябва да остава недостъпна и ограничена за простосмъртните! Оливие влива цялата си младост и вдъхновение в един бранд, който винаги е вървял срещу течението, и намира своето място в него, за да продължи онова, което Пиер Балмен е започнал преди 75 години. „Жените, които обличам, са силни. Това са жени, които променят света. Жени, които искам да имам около себе си“, споделя в интервю за Vogue UK.  Рустейн отдавна е наясно как може да променя и света, и бъдещето, и жените, които са готови да носят дрехите му. В неговата лична армия се открояват топмодели като Бела и Джиджи Хадид и зведи като Риана, Кание Уест и Ким Кардашиян.

Wonder Boy е заглавието на документалния филм, който французойката Аниса Бонефон създава за него и чиято премиера беше преди няколко месеца. Филм, в който креативният директор на Balmain изтрива филтрите на Инстаграм, маха бляскавите си доспехи, за да тръгне по следите на корените си. Филм, който вместо поредната лустросана приказка за успял дизайнер показва историята на момчето, което може би именно в модата намира спасението си. Защото блясъкът, известността и вниманието временно затъпят онова усещане за отхвърленото дете. Детето, което може би никога няма да се заобича истински, докато не получи отговорите, които цял живот търси. „Хората трябваше да видят реалността, да видят как може да се постигне една мечта, независимо че идваш от нищото. Това е американската мечта, не е френска“, казва Бонефон. А защо решава да се разкрие до такава степен самия Рустейн ли?

„Хората ми поставят етикети заради социалните мрежи. Мислят, че твърде много обичам себе си, защото поствам мои селфита. Осъзнах, че съм се превърнал в карикатура на самия себе си, бях влязъл в собствения си капан, защото снимките бяха моята защитна стена. Отвъд тях не бях готов да допусна никого. Но в крайна сметка модата е начин да предложиш на хората да изразят своята идентичност, така че как можеш да бъдеш моден дизайнер, ако не разбираш своята собствена?“ Аниса и Оливие снимат филма в продължение на година и половина, а тя го следва неотлъчно – от дома до ателието и обратно. Двамата пътуват до Бордо, за да направят пореден опит в търсене на корените му и откриват, че майка му все още е във Франция. От социалните така и не му казват името й. Единствената възможност е Оливие да й напише писмо и тя да реши дали иска да се срещне с него. Тогава обаче се появява поредният страх дали отново няма да бъде отхвърлен.

Решение, което така и не взима, защото се надява, че някой ден в някой затъмнен киносалон тя ще гледа този филм, ще види мъжа, в когото се е превърнал, и сама ще поиска да го срещне. „След филма започнах да се харесвам повече – признава дизайнерът. – Сигурно си мислите, че пия шампанско с Ким всеки ден, а реалността е, че аз съм човек, който обича да се прибира вкъщи и да гледа Netflix. Никога не излизам навън вечер през седмицата, защото винаги работя.“ Програмата му е стриктна – става в 6 часа сутрин, тренира два часа, до вечерта е в ателието си, медитира редовно и обича да практикува йога. „Не знаех, че ще се справя добре с модния дизайн, все още не знам дали съм добър в това. Но винаги съм знаел, че искам да създавам красиви дрехи. Разбрах, че дрехите са важни, защото ни дават идентичност. Мисля, че когато бях дете, гледах повече към миналото, сега гледам повече към бъдещето. Израснах с твърде много съмнения. Но съмненията ми се превърнаха в моите силни страни и сега предпочитам да се наслаждавам на настоящето и да гледам към бъдещето.“ Защото още много прожектори ще бъдат насочвани към този малък принц, още стъпала ще има да изкачва, но там, по пътя, той винаги ще пази мястото за своята роза, защото както пише Екзюпери: „Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си – моето цвете е там някъде!“

Spread the love
Written By
More from admin
Casa Decor: Глина и най-високи технологии
Интериорното изложение Casa Decor в Мадрид показва последните тенденции в обзавеждането на...
Read More
0 replies on “Оливие Рустейн: Малкият принц”