Онник Каранфилян – танцуващият по въже

„Толкова съм зависим от свободата си, че не съм свободен“ и „Толкова обичам свободата си, че не мога да се меся дори в собствения си живот“. Това са два от афоризмите в книгата на художника „Хомо луденс“, както бе онасловена и изложбата, отбелязваща неговата 60-годишнина.

В експозицията се откроява цикълът „Корабът на глупците“, вдъхновен от книгата на Себастиян Брант със същото заглавие от 1494 г. и илюстрирана от Албрехт Дюрер. Впечатляващи са и емблематичните гравюри на Каранфилян – дигитални интерпретации на въжето в серии творби, препращащи към изпитанията в живота и „възлите, които сами си връзваме, в които се оплитаме и цял живот се мъчим да разплетем“ по думите на Онник.

Любовта е това, което никога не можеш да вземеш, а само да даваш на човека, когото обичаш. Любовта не търси. Тя намира и запълва всяко пространство, което има нужда от нея. Всичко, което имам, е това, което мога да давам. Аз съм това. Нищо друго!

В началото на 2024-та художникът представи и луксозното двуезично издание „Танцуващият по въже Homo Ludens“ с 1100 репродукции на свои творби от първите години в художествената гимназия в Пловдив до някои от най-новите.

В целия свят колекционерите идентифицират Онник Каранфилян с въжето, неизменно интерпретирано в творбите му. „Въжето е един от най-красивите цивилизационни символи – казва художникът. – С него привързваш кораб, спасяваш хора, изкачваш се по върховете, правиш дрехи. С въжето връзваш обувките си, препасваш панталона си да не падне и да се види голият ти задник. Разбира се, с него можеш и да се обесиш.“

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Бенедикшън и Виагра
Две драг кралици в търсене на смисъл извън алтернативното шоу в България...
Read More
0 replies on “Онник Каранфилян – танцуващият по въже”