Орлин Павлов, който се превъплъщава в ролята на инспектор Жавер от мюзикъла „Клетниците“, сънува музиката
Харесвам Орлин още от годините, когато пробиваше на музикалната сцена с група КАФФЕ. Оттогава досега той премина през редица трансформации и образи, последния от тях – на млад (и секси) татко. Месеци след най-щастливото събитие в живота му се срещаме, за да поговорим за края на тази толкова динамична година, изпълнена с кино, музика и любов.
Филмът ви с Ники Илиев „Завръщане“ се радва на голям интерес. Какво ти дава актьорската игра?
„Завръщане“ определено е нещо, с което всеки българин на моята възраст е свързан. Много неща ме свързват с Пловдив и се радвам, че именно там снимахме. Аз самият се завърнах, макар и за малко, там. Нямаше кастинг, но ролята, която Ники Илиев ми даде, почувствах своя, пасна ми. Екипът беше прекрасен. За първи път имам удоволствието да играя със Сашо Кадиев, с Диляна Попова, с Евелин Костова, с Бойко Кръстанов. Месец и половина мина като един миг, в който ми беше много хубаво да работим заедно. Актьорството ми дава свобода.
Кое е на първо място в сърцето ти – концертната зала, звукозаписното студио или киното?
Навсякъде, където съм обграден с добър екип, където научавам нещо ново и където е пълно с професионалисти, се чувствам добре. Във всяко нещо, което правя, независимо дали е музика или кино, се старая да оставя част от душата си, част от себе си.
Кога разбра, че чрез музиката можеш да изказваш мислите си и гласът ти да се чува?
Когато с група КАФФЕ започнахме да трупаме фенове. Когато започнахме да свирим непрекъснато по клубове и да обикаляме по турнета. Мисля, че около 2003 година започна хубавият и нелесен музикантски живот с уникални музиканти. Имах късмет да попадна на професионалисти с опит и много талант. За първи път осъзнах истинската сила на музиката, когато след излизането на първия ни сингъл с група КАФФЕ едно момиче ме спря на улицата и ми каза, че много й харесва музиката ни, че текстът много й е повлиял и ми пожела успех. Може би тази първа среща с истински фен никога няма да забравя.
За какво пееш и за кого?
Пея за всичко, което ме вълнува, а нещата, които ме вълнуват, наистина не са малко. В основата са човешките взаимоотношения – мъж-жена, любов, чувства, емоции… Злободневни текстове и клишета при мен не съществуват. Музиката, която правя, не е с комерсиална насоченост, само за да хвана публиката. Разбира се, имам и някои по-комерсиални песни с вече готов текст и те се превръщат в хитове, което е много хубаво. Въпросът е по-скоро към текстописците, с които работя. Напоследък творим в страхотна симбиоза с Росен Кукошаров, Гери Турийска, Боян Христов и много други талантливи хора.
Вече представихте новия мюзикъл „Клетниците“ на сцената на Софийската опера и балет. Коя част от себе си показваш в него?
Възлагат ми изключителна роля – тази на инспектор Жавер, антигероя, лицето на реда, човека без сърце и душа, който фанатично спазва закона. Не съм играл антигерой досега и ми е интересно. Много е хубаво, че за първи път в България се играе този мюзикъл. Маестро Карталов казва, че имал идея да го направи отпреди 33 години и ето сега му се отдаде тази възможност. Интересно е, защото досега у нас не е правен мюзикъл в такъв мащаб. В спектакъла показвам коравосърдечност, превъплъщавам се в един деспотичен човек, който в крайна сметка се разкайва, какво по-хубаво от това! Важно е човек да може да се вгледа в себе си и да види своите слаби страни. Имаме страхотни отзиви от премиерите, хората не спират да ни аплодират дълго след края на спектакъла, залите са пълни, правим по два спектакъла на ден… Само съм си мечтал да бъда част от нещо подобно, и то в мюзикъл, поставен за първи път в България. Нещо повече – това е най-играният мюзикъл в целия свят, а аз съм късметлия да изпълнявам една от най-трудните мъжки роли – и певчески, и актьорски, тази на Жавер.
Наследник си на оперни певци. Не те ли влече чистото оперно изкуство или си доволен от симбиозата, която осъществяваш толкова добре между почти всички жанрове в музиката?
Оперното изкуство винаги ме е привличало и винаги съм искал да опитам, но никога не съм се занимавал сериозно с опера. Мисля, че ако бях започнал преди 10 години например да пея само опера, щях да имам реален шанс да постигна нещо в този жанр. Майка ми и баща ми са изключително щастливи, че могат да видят сина си в Операта, там, където те са пели, преживели са най-хубавите си години и са творили. Никой от нас не можеше да си представи, че някой ден аз също ще се кача на голямата сцена на Операта. Това е голям шанс за мен и гордост за тях, виждам го в очите им и това ме прави още по-щастлив, а задачата ми още по-отговорна.
