Какво четеш в момента?
Обичам конспирациите и научната фантастика. Мисля, че до десет години ще бъде разкрита една голяма тайна и извънземните спокойно ще се заявят, че са тук на земята, или ще кацнат съвсем скоро, но ще ни се покажат открито. А в момента чета „Клетниците“ в оригиналния й вариант – 1600 страници, както коментирахме и с Влади Михайлов. Препрочитам го. Има и кратка версия, но предпочитам тази, изпълнена с много истории, описващи ситуацията във Франция по онова време, нейната история. Спектакълът е повод да се върна към тази класика, а книгата ми помогна още повече в превъплъщаването.
Изкуството изисква изолация, но шоубизнесът сякаш не я позволява.
Не бих могъл да живея като отшелник, имам нужда да контактувам с хората, но не и да бъда в тълпата и в огромна лудница, това ме натоварва. Доста съм сензитивен, понякога дори си слагам слушалки и си пускам музика, за да не възприемам разговорите и емоциите на другите хора. Нещо средно е моята комфортна зона.
Разширяваш ли зоната си на комфорт?
Да, и най-хубавите неща се случват тогава. Напускайки познатата територия, научаваме нови неща за себе си. Последното ми излизане от зоната на комфорт е участието ми в „Клетниците“. Участвал съм в други мюзикъли, но за продукция с такъв мащаб само съм мечтал.
Как гледаш на живота – като игра или с отговорност?
Животът е доста отговорна игра, която имаме шанса да играем. Това е еднократен шанс, надявам се да я играем заедно, без да си пречим. Хората трябва да работим и да живеем заедно. Звучи като клише, но така ще ни бъде по-лесно.
В какво намираш смисъл?
Като всеки нормален, възпитан и отговорен човек – в семейството, приятелите, любовта. Това са нещата, около които искам да има една блага аура и да мога да я запазя чиста.
Любимец си на днешното поколение. Как завоюва тази любов?
Колко любим певец съм, нямам идея. Да, случвало ми се е да ми кажат „Ти си любимият ми певец“ и това е много мило. А любовта се завоюва всеки ден, не само в студиото, докато записваш, или пред камерата, докато снимаш. Тя се завоюва с отношение, с професионализъм, с усмивка и с отдаденост.
Какво ти харесва у сънародниците ни?
Мисля, че българинът не е лош човек. Просто е обръгнал и е бил лъган често. Дълбоко в себе си е наивен и раним. Или поне се надявам да е така. Той е като малко дете, и то капризно, без да знае защо. Трябва любов и разбиране. Колкото и да се дърпа, да се гевези и да се сърди, накрая ще се отвори и ще разбере, че не всичко е капан, измама или целенасочено срещу него. А най-важното е да разбере, че никой не му е длъжен с нищо.
А в България?
Въздухът, мръсен или не, си е нашият въздух! Талантливите хора, усмивките, дори и рядкост, са истински все още. Харесва ми изобретателността на българина и нестихващият му дух, който, ако успеем да преобърнем от негативна в позитивна сила, ние ще сме номер едно! Влагаме много повече енергия в негативна посока, да се ядосваме, да дъвчем едни и същи минали неща, да мрънкаме и по този начин превръщаме предизвикателствата в проблеми. Клише е, но за съжалени е факт.
Творецът е свободен дух, а отскоро ти си семеен. Това не те ли ограничава?
Семейството е моята основа, те са всичко – моята емоция, моята любов, моето усещане за света, разбирането за нещата са ми те. Моето семейство е моето всичко.
Как се чувстваш като млад баща?
Много е хубаво. Аз не съм се притеснявал никога, но наистина е хубаво да си баща и да имаш семейство, да се грижиш за детето си, да го виждаш всяка сутрин как се усмихва. Това е пълното щастие.
Как минава един твой ден?
Към 7 часа бебето става, започва да се разхожда върху нас, да ни щипе, да ни гали, да ни се смее. Денят ми започва с игра с бебе, след това вкусно кафе, после по задачи, репетиции за „Клетниците“, стъпването ми на голямата сцена на Софийската опера и балет – голямо предизвикателство, после разходки. Такива сладки неща.
От какво се вдъхновяваш?
От интелигентните хора, усмивките, доброто чувство за хумор и от природата.
Кое е твоето време за творчество?
Най-ползотворното време за мен е през деня, но най-добрите идеи ми идват през нощта. Дори понякога ги сънувам.
Наистина ли? Какви са сънищата ти?
Сънувам абсолютно всичко – бъдещето, миналото и настоящето. Сънувам и мечтите си, понякога сънувам и идеи, които после претворявам в музика, в кино, в изкуство.
Вярващ ли си?
Вярвам в неограничените човешки възможности, в извънземните, в Бог и, разбира се, в доброто. Силно вярвам, че смисълът на изкуството е да ни връща обратно ценностите, истински важните неща. Само трябва човек да има сетивата, за да го усети, и малко време, за да премисли, да осъзнае себе си.
Сподели ни своите мечти!
Мюзикълни, оперни, филмови, втори плаващ концерт в някой морски град. Този път ще оставя съкровените си мечти в тайна и няма да ги споделя .
