Палома Пикасо: Родена да създава

Ив Сен Лоран и Карл Лагерфелд танцуват фламенко на сватбата й, а съчетаването на полускъпоценни камъни с благородни метали, както и на все по-едри бижута дължим на дъщерята на гениалния испански художник

Красивото ѝ бяло лице сякаш е извадено от творбите на баща ѝ от класическия му период. Алените ѝ устни са нейна запазена марка – всеки път, когато иска да остане незабелязана, просто не слага любимото си червено червило. А винаги добре оформената ѝ черна коса издава испанските ѝ корени

Това създание, балансиращо френския шик и испанската енергия за живот, e най-малката дъщеря на Франсоаз Жило и световната легенда Пабло Пикасо. Отношението към естетиката и изкуството не са ѝ чужди още от ранна детска възраст. „Баща ми беше много забавен. Когато си вземаше вана, си слагаше пяна на лицето и започваше да оформя разни физиономии върху него. Прекарвахме часове, рисувайки заедно – спомня си тя. – Той не смяташе, че изкуството може да се научи, а че е нещо, което трябва да носиш в себе си.“

Майка ѝ Франсоаз Жило е позната най-вече като единствената жена, напуснала Пабло Пикасо. Тя е млада художничка и писателка от добро семейство. Започва връзка с три пъти по-възрастния от нея Пикасо, когато е на 21. Въпреки че никога не се женят, тя ражда на Пабло две деца – Клод (1947) и Палома (1949). Името на най-малката им рожба идва от испанската дума за гълъб, символ на мира и чистотата. Пабло Пикасо има още две деца – едното от бившата му жена Олга Хохлова, а другото – от любовницата му.

Когато Палома е едва на четири, Франсоаз напуска баща ѝ. Бясна от множеството му изневери (сексуалният апетит на Пикасо към жените не е тайна за никого), Жило пише автобиографичната книга  „Живот с Пикасо“, в която разказва за премеждията си. Това го разгневява. Пабло вече е женен за много по-младата от него Жаклин Рок. Той е на 72, а тя – на 26. Като последна негова муза Рок е и с най-голямо присъствие в творчеството му.

Двамата младоженци усещат заплаха от страна на бившата жена в живота на Пабло (вероятно с основание) и окончателно прекъсват контакта с децата на художника. Тогава Палома вече е на 12. Тя неколкократно прави опити да се свърже с баща си, но така и не успява. „Ходех до къщата им, звънях на звънеца, обаждах се, писах писма…“, разказва тя. Палома ще види баща си само още няколко пъти, преди той да почине през 1973-та. Последната им среща се случва шест години преди това. Виждат се случайно на улицата, когато Палома е на 17. Говорят си малко, преди доведената ѝ майка да го отведе.

Възможно ли е да намразиш баща си

Крайно оскъдното време, прекарано с Пабло, поражда у Палома съмнения в личните ѝ качества. Колкото и малко да се виждат през годините, дъщерята никога не се съмнява в бащината му любов. Но с годините започва да усеща тежест от това да живее в сянка от славата на нейния баща. На четиринайсет съвсем се отказва да рисува. „Страхувах се да стана художник. Когато навърших пълнолетие, си казах, че няма да ходя в училище за изкуство, защото хората щяха да ми се смеят и да ме побъркват.“ Но не успява да избяга от съдбата си да твори. Още в тийнейджърска възраст се записва в учебно заведение, където се научава да прави бижута.

Палома има страст към това от малка. Спомня си как като дете рови из накитите на майка си и ги пробва пред огледалото. На 19 вече работи като асистент по костюмите за театрални постановки в Париж. Талантът и почеркът ѝ не остават незабелязани. Когато ѝ се налага да направи огърлица за главната актриса, я изработва от изкуствени диаманти, купени от битпазара. Това ѝ дава шанс да направи колекция бижута за Ив Сен Лоран, който се влюбва в творенията ѝ. А след това работи по няколко накита за гръцкия бижутер Zolotas. Това широко отваря очите на критиците и вратата за бъдещите ѝ начинания.

На сватбения си ден през 1972-ра тя е облечена с бяло сако „Спенсър” на Ив Сен Лоран, червена копринена блуза с волани и червени ръкавици. За вечерята на свещи, която следва в салона от осемнайсти век на Карл Лагерфелд, тя е пременена в червена сатенена рокля във формата на сърце по негов дизайн. Изпълнени с радост, Лагерфелд и Лоран забравят дългогодишната си вражда и танцуват фламенко заедно. Палома може би наистина е омиротворител.

Getty Images

Муза на Ив Сен Лоран

Френският дизайнер страшно харесвал това, че госпожа Пикасо се облича от битпазари. През 70-те младите парижанки възраждат модата, носена от техните майки. Носят тюрбани и си купуват тоалети в 40-арски стил. А по това време хората не са свикнали да виждат винтидж облекла по улиците. Мосю Лоран е добре познат с това, че често черпи идеи от модата на улицата (това му коства кариерата в Dior). Съвсем естествено решава да се гмурне в тази тенденция и да ѝ придаде по-аристократичен вид. С новата си колекция за пролет-лято 1971-ва Сен Лоран взема определени елементи от миналото (като дължината на полите и силуета от 40-те) и ги смесва с тюрбани, свежи принтове и цветове. Първоначално я кръщава Liberation (освобождаване от старите норми и предразсъдъци).  А критиците я наричат „най-грозното модно ревю в Париж“. Но просто се нуждаят от време, за да излязат от парализата на табутата, които сами си налагат.

Spread the love
Tags from the story
More from Ина Иванова
Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Само седмица след Оскарите дойде ред да погледнем и към червения килим...
Read More
0 replies on “Палома Пикасо: Родена да създава”