Палома Пикасо: Родена да създава

Ив Сен Лоран и Карл Лагерфелд танцуват фламенко на сватбата й, а съчетаването на полускъпоценни камъни с благородни метали, както и на все по-едри бижута дължим на дъщерята на гениалния испански художник

Красивото ѝ бяло лице сякаш е извадено от творбите на баща ѝ от класическия му период. Алените ѝ устни са нейна запазена марка – всеки път, когато иска да остане незабелязана, просто не слага любимото си червено червило. А винаги добре оформената ѝ черна коса издава испанските ѝ корени

Това създание, балансиращо френския шик и испанската енергия за живот, e най-малката дъщеря на Франсоаз Жило и световната легенда Пабло Пикасо. Отношението към естетиката и изкуството не са ѝ чужди още от ранна детска възраст. „Баща ми беше много забавен. Когато си вземаше вана, си слагаше пяна на лицето и започваше да оформя разни физиономии върху него. Прекарвахме часове, рисувайки заедно – спомня си тя. – Той не смяташе, че изкуството може да се научи, а че е нещо, което трябва да носиш в себе си.“

Майка ѝ Франсоаз Жило е позната най-вече като единствената жена, напуснала Пабло Пикасо. Тя е млада художничка и писателка от добро семейство. Започва връзка с три пъти по-възрастния от нея Пикасо, когато е на 21. Въпреки че никога не се женят, тя ражда на Пабло две деца – Клод (1947) и Палома (1949). Името на най-малката им рожба идва от испанската дума за гълъб, символ на мира и чистотата. Пабло Пикасо има още две деца – едното от бившата му жена Олга Хохлова, а другото – от любовницата му.

Когато Палома е едва на четири, Франсоаз напуска баща ѝ. Бясна от множеството му изневери (сексуалният апетит на Пикасо към жените не е тайна за никого), Жило пише автобиографичната книга  „Живот с Пикасо“, в която разказва за премеждията си. Това го разгневява. Пабло вече е женен за много по-младата от него Жаклин Рок. Той е на 72, а тя – на 26. Като последна негова муза Рок е и с най-голямо присъствие в творчеството му.

Двамата младоженци усещат заплаха от страна на бившата жена в живота на Пабло (вероятно с основание) и окончателно прекъсват контакта с децата на художника. Тогава Палома вече е на 12. Тя неколкократно прави опити да се свърже с баща си, но така и не успява. „Ходех до къщата им, звънях на звънеца, обаждах се, писах писма…“, разказва тя. Палома ще види баща си само още няколко пъти, преди той да почине през 1973-та. Последната им среща се случва шест години преди това. Виждат се случайно на улицата, когато Палома е на 17. Говорят си малко, преди доведената ѝ майка да го отведе.

Възможно ли е да намразиш баща си

Крайно оскъдното време, прекарано с Пабло, поражда у Палома съмнения в личните ѝ качества. Колкото и малко да се виждат през годините, дъщерята никога не се съмнява в бащината му любов. Но с годините започва да усеща тежест от това да живее в сянка от славата на нейния баща. На четиринайсет съвсем се отказва да рисува. „Страхувах се да стана художник. Когато навърших пълнолетие, си казах, че няма да ходя в училище за изкуство, защото хората щяха да ми се смеят и да ме побъркват.“ Но не успява да избяга от съдбата си да твори. Още в тийнейджърска възраст се записва в учебно заведение, където се научава да прави бижута.

Палома има страст към това от малка. Спомня си как като дете рови из накитите на майка си и ги пробва пред огледалото. На 19 вече работи като асистент по костюмите за театрални постановки в Париж. Талантът и почеркът ѝ не остават незабелязани. Когато ѝ се налага да направи огърлица за главната актриса, я изработва от изкуствени диаманти, купени от битпазара. Това ѝ дава шанс да направи колекция бижута за Ив Сен Лоран, който се влюбва в творенията ѝ. А след това работи по няколко накита за гръцкия бижутер Zolotas. Това широко отваря очите на критиците и вратата за бъдещите ѝ начинания.

На сватбения си ден през 1972-ра тя е облечена с бяло сако „Спенсър” на Ив Сен Лоран, червена копринена блуза с волани и червени ръкавици. За вечерята на свещи, която следва в салона от осемнайсти век на Карл Лагерфелд, тя е пременена в червена сатенена рокля във формата на сърце по негов дизайн. Изпълнени с радост, Лагерфелд и Лоран забравят дългогодишната си вражда и танцуват фламенко заедно. Палома може би наистина е омиротворител.

Getty Images

Муза на Ив Сен Лоран

Френският дизайнер страшно харесвал това, че госпожа Пикасо се облича от битпазари. През 70-те младите парижанки възраждат модата, носена от техните майки. Носят тюрбани и си купуват тоалети в 40-арски стил. А по това време хората не са свикнали да виждат винтидж облекла по улиците. Мосю Лоран е добре познат с това, че често черпи идеи от модата на улицата (това му коства кариерата в Dior). Съвсем естествено решава да се гмурне в тази тенденция и да ѝ придаде по-аристократичен вид. С новата си колекция за пролет-лято 1971-ва Сен Лоран взема определени елементи от миналото (като дължината на полите и силуета от 40-те) и ги смесва с тюрбани, свежи принтове и цветове. Първоначално я кръщава Liberation (освобождаване от старите норми и предразсъдъци).  А критиците я наричат „най-грозното модно ревю в Париж“. Но просто се нуждаят от време, за да излязат от парализата на табутата, които сами си налагат.

Spread the love
Tags from the story
More from Ина Иванова
Едже Дервиш – диалог между вътрешен свят и външни влияния
За мен модата не е просто професия, а начин на живот, казва...
Read More
0 replies on “Палома Пикасо: Родена да създава”