La Panthère Perfume – невидимо, но истинско бижу на Cartier, което дължи появата си на две жени – Жана Тусен и Матилд Лоран
Освен „звездите“ от първа величина – като Chanel № 5 или Shalimar на Guerlain, има аромати, които са оставили забележим отпечатък в историята на парфюмерията, а някои дори са малка революция. Макар и част от маркетинговите стратегии на Cartier, композицията с говорещото име La Panthère е леко наивно, но възхитително чувство за принадлежност към света на големите имена и събития.
Cartier – бижутер на кралете, крал на бижутерите
Фамилията на френския бижутер Картие звучи еднакво привлекателно за всички. Украшения, часовници и аксесоари от къщата са обект на желания на момичетата, чиито „най-добри приятели“ са не само диамантите, но и деликатният вкус, филигранната изработка и разпознаваемият дизайн. Блестящата история (няма как да е друга при наличието на толкова много скъпоценности), преплетена с имената на кралски особи и светски знаменитости, продължава вече над век и половина. Всичко започва в Париж през 1847 г., когато Луи Франсоа Картие купува работилницата от майстора, при когото чиракува, и започва да прави бижута по собствени скици. На новака му провървява почти моментално: при първото си посещение принцеса Демидова, племенница на Наполеон Бонапарт и близка приятелка на принцеса Матилда, купува три брошки. Преди Луи Франсоа никой не използва изображения на животни и насекоми в бижутата. Картие налага модата на пеперуди, водни кончета, скорпиони, скарабеи, фламинго, слонове… изработени от благороден метал и скъпоценни камъни. Друго нововъведение е използването на платина. През 1907 г. Картие заедно с Фаберже става официален доставчик на руския император Николай II. Както и на британския крал Едуард VII, испанския Алфонсо XIII, португалския Карлос I, белгийския Албер I… Всеки, който поназнайва нещо за френската марка, е чувал за една от най-известните й колекции Panthère de Cartier. Но това далеч не обяснява защо е станала толкова емблематична, колкото е и днес.
Шерше ла фам, или една белгийка в Париж
Къщата винаги е обичала да прави две неща – да глези жените и да ги сравнява с диви животни. През 1914 г. начело на фирмата са тримата внуци на основателя на марката, които наследяват баща си Алфред. Единият от тях – Луи Картие, толкова харесва картината Dame à la Panthère на Жорж Барбие, която планира да използва като покана за изложба на бижута, че оттогава тя се превръща в реклама на марката. Причината за пантерата в краката на жената е забулена в мистерия, но експертите имат обяснение. В началото на ХХ век големите котки са домашни любимци (спомнете си Джозефин Бейкър, която позира с гепард), на които се гледа като на символ на женствеността. Малко по-късно същата година се появява часовник-гривна с абстрактна петниста окраска. И да, все още любовницата на Луи – Жана Тусен, няма нищо общо с историята. Но белгийката, която 16-годишна попада в Париж и се препитава като модел и уличен художник, със сигурност е причина за разцвета и изграждането на легендата за къщата. Тъй като любимият не може да направи Жана мадам Картие (историята е страстна, но бракът – невъзможен), той я превръща в свое вдъхновение. Пантерата е тя. Личността и женственият й стил, които Луи намира за толкова интригуващи, й спечелват прякора La Panthère. Pan-pan, както я нарича по-голямата й сестра, оглавява дизайнерското студио и остава творчески директор на Cartier до 1968 г. Жана не може да рисува, но има вкус и еретични идеи. Тя се стреми да направи обкова невидим, за да придаде по-голям обем на камъните, влюбва се в скалния кристал, връща обратно жълтото злато на мода, създава невероятни комбинации, противопоставяйки оникс на корал, аметист на тюркоаз, посвещава се на смарагда, прави диамантите мобилни, измисля тути-фрути… Именно наложените от Пантерата промени формират стила на Cartier. Но голямата котка е тази, която обсебва вниманието. В продължение на много години Жана се стреми да възпроизведе външния й вид в 3D измерение. Междувременно започва да развива парфюмерийния бизнес на Cartier, но войната нарушава плановете й.
Госпожо Парфюмерист
Първият аромат Must de Cartier от 1981 г. е доказателство, че фасетите, луминесценцията и отраженията на бижутата се поддават изключително добре на езотеричния свят на Haute Parfumerie. 2005 г. пък бележи нова страница в историята на марката. Брилянтната Матилд Лоран заема поста щатен „нос”. Ако Жана Тусен е Коко Шанел на бижутата, то парфюмеристката е Оливие Полж в женски облик на ароматите. (Кой казва, че само мъжете са номер едно в парфюмерийната индустрия!) Променяйки нагласата, Матилд задава тенденциите. Доскоро тя е от малкото жени на този пост. През 2016 г. Кристин Нажел споделя с нея щастливата участ в Hermes. Още докато чиракува при Guerlain, Матилд демонстрира нюх и артистизъм, които разгръща при Cartier. Творческият й почерк е уникален. Причината ароматите й да се разпознават безпогрешно е невероятната хармония с традициите и ценностите на марката: екстравагантност, майсторство и модерност, обединени от страста, без която изкуството не може да съществува. Безграничното въображение на Матилд отваря нови аспекти на познати съставки, създава немислими дуети и усъвършенства класическите комбинации. Тя не се страхува да твори като бижутер, затова всеки един от ароматите й е изящно бижу. Първата й пантера от 2014 г. с анималистични чувствени нотки на мускус, които са нещо като малка парфюмерийна революция, не прилича на Panthère от 1986 г. на Алберто Морияс в стил „Далас” и „Династия”. Може би най-интригуващият аспект на двете творби е необичайната им способност да съчетават мистериозно и брутално чувство за опасност с хипнотизираща и изтънчена аура на женствена елегантност. Четвъртото издание на La Panthère Perfume, създадено в условията на изолация, напълно отговаря на творческия девиз на Матилд: „Първо трябва да събудите емоции, а след това да провокирате истински чувствен взрив!“
Укротяване на опърничавата, но не по Шекспир
След 5-годишния си юбилей през 2020 г. логично беше La Panthère да се отправи за хибернация в някоя пещера. Но не. Плодотворното преследване на определена обонятелна визия капсулира безсрамен хедонизъм и интрига. La Panthère Perfume запазва фирмения акорд на оригинала – онова почти плашещо ръмжене на гардения и мускус, но без да убива. А и това едва ли е намерението на Матилд. Подходът й е далеч по-стратегически. С котешка грация тотемното животно се промъква безшумно, за да се материализира в облак от османтус в кайсиев цвят. Въпреки фалшивата невинност усещането е хиперреалистично. Отначало всичко е неподвижно и красиво замаскирано в очакване територията да бъде маркирана. Дори венчелистчетата на неогарденията, полирани до блясък, изглеждат восъчни и някак инертни. След това отнякъде се включва светлина и с периферното си зрение улавяте движение. Нотките се сменят бързо, границите са трудни за проследяване. Както подобава на съвременен класик, Матилд не разказва, а показва. (Неслучайно на стъклените стени в лабораторията й са изписани думите на Стив Джобс: „Хората не знаят какво искат, докато не им го покажете!”) Парфюмеристката бутилира явления толкова нематериални, колкото и самият аромат: изгарящия дъх на голяма дива котка, спиращото дъха усещане за скок, чувствения допир до животинска козина, опасното, но и сладко придърпване… Няма какво да се заблуждаваме. La Panthère Perfume е същият хищник, който за първи път ни се „нахвърли” преди 6 години, но „походката” му е особена мека, а басите – нетолкова заплашителни. И ако укротяването му е цената, която трябва да платим, за да го задържим сред нас, то тогава сме съгласни.
