Скъсявайки дистанцията със своите почитатели, Бокюз прави още нещо, което вероятно не влиза в първоначалните му планове – превръща готвачите от анонимни работници в знаменитости. „Пол направи повече за нашата професия от всеки друг – претвори я в поприще, достойно за уважение, а самите нас издигна до суперзвезди“, казва колегата му, десетина години по-младият Жак Пепен.
Една 300-годишна традиция
Роден на 11 февруари 1926 г. в Колон-о-Мон-д`Ор край Лион, Пол произхожда от семейство с дълбоки кулинарни традиции, предавани от баща на син в продължение на три века. Едва 8-годишен той приготвя виртуозно телешки бъбреци с картофено пюре. Като тийнейджър започва работа в местен ресторант, но обучението му е прекъснато от залповете на Втората световна война. Режимът на Виши го праща в младежки военен лагер, където работи в стола и в кланицата. През 1944 г. Пол се присъединява към Първа свободна френска дивизия и е ранен в битка.
След войната подновява обучението си в най-добрите места за хранене в Париж и Лион. “В онези дни повечето ресторанти предлагаха старомодна кухня с тежки сосове, скриващи вкуса на основните съставки. Но аз имах честта да работя за онези готвачи, които издигаха свежите продукти на пиедестал”, казва той пред „Ню Йорк таймс“.
През 1956 г. Пол се връща в семейния ресторант L’Auberge du Pont de Collonges край Лион. Две години по-късно печели първата си звезда „Мишлен“. След още четири – през 1960 г., идва втората. А през 1966 г. – третата.
Легло да се родиш, легло да умреш
В кулинарията, точно както в модата, тенденциите се менят. От въодушевено и позитивно отношението към т.нар. нова френска кухня постепенно става безразлично, дори враждебно. Но докато nouvelle cuisine губи своята аура, нищо не успява да накриви високата бяла шапка на мосю Бокюз.
След успеха през шейсетте и седемдесетте години французинът смело се запътва към следващото десетилетие. Отворен към нови идеи, той приема предложение, което не е изискано, но пък е финансово изгодно. Пол се съгласява да направи френски ресторант в огромния увеселителен комплекс „Уолт Дисни“ в Орландо, Флорида, заедно със свои колеги. Днес табелката Les Chefs de France привлича тълпи от клиенти. Всеки ден кухнята сервира над 2000 порции и генерира около 30 милиона долара годишна печалба.
Межувременно Бокюз се развихря и в Лион. През 1987 г. създава конкурса The Bocuse d’Or, т.е. „Златният Бокюз“. Състезанието събира професионални готвачи от целия свят. По регламент участниците приготвят пред публика две ястия – с риба и с месо, а уменията им оценява експертно жури. Конкурсът се превръща в сензация, а днес е кулинарен еквивалент на Олимпийските игри.
Въпреки че получава международно признание, Пол остава дълбоко привързан към Франция, към традиционните ястия на Лион и към дома си в Колон-о-Мон-д`Ор. До последния си дъх обитава жилището, разположено над прочутия му ресторант L’Auberge du Pont de Collonges. Отива си от този свят на 20 януари 2018 г. в същото легло, в което се е родил 91 години по-рано. „Когато времето ми на тази земя изтече, аз също ще приключа във фурната – казва приживе той пред L’Express, заигравайки се със заглавието на мемоарите си „Свещеният огън”. – Бих искал прахта ми да бъде разпръсната над река Сона, която тече точно покрай дома ми. Това е реката на моя живот.”
