Папи Ханс: Защо съм известен? Защото съм различен

Повечето интелигентни хора, които познавам, живеят неосъзнат живот. Мислят в тесни коридори. Не могат да погледнат отгоре и отстрани. Това са хора, на които им е нужна провокация в изкуството. За да ги извади от удобните им затоплени седалки, казва поетът Константин Трендафилов и го прави с песните си

Папи Ханс или роденият като Константин Трендафилов в семейството на поетесата Кристин Димитрова и литературния критик, поет и преводач Владимир Трендафилов е едно от най-ярките имена в съвременната музика и литература. С него ви срещаме днес, с неговите откровения и бодливи мисли, но истински.

Константин Трендафилов бързо се налага като един от най-харесваните млади поети у нас. Стихосбирката му „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?“ е сред финалистите на конкурса за любима книга на България за 2016 г. Романът му „Затворисърце“ постига успех на книжния ни пазар. Дебютната му песен „Кекс“ става хит, а следващите „Суперпалав“, „Твой“, „Мама каза“, „Стига“, „Ти гониш“ (дует с Тита) също са на върха на музикалните класации.
Папи Ханс е участник във „ВИП Брадър“, „Като две капки вода“ и „Черешката на тортата“. Той е творчески директор и съсобственик на успешна рекламна агенция.

Кого провокираш с най-новото си парче, в което си бременен?

Каквото и да направя, което ми се струва забавно – все някой се провокира. В България сме свикнали публичният ни образ да е на възмутени съседи. Какво правим в домовете си обаче, по-добре не питайте.

Представяш ли си се и в живота като забременял мъж, износващ плода на любовта си?

Чувствам се като котка с осем бебета в корема. Това са осемте останали песни от албума ми, които още не са излезли. Няма по-тежко чувство от хернията и непубликуваното изкуство. За щастие, жертва съм само на второто.

Пишеш текстовете на парчетата си, както и музиката, понякога се намесваш и в аранжиментите. Твоята истина за живота ли ни представяш, или всичко е плод на фантазията ти?

Радвам се, че някой е прочел в описанието на песните. Обикновено хората ме мислят за опаричен некадърник, който се закача като тумор за талантите в сянка зад песните ми. Истината е, че музиката ми е най-голямата страст и почти не познавам човек, който да й е толкова отдаден. Всяка песен, която вадя – тъжна, весела, попаджийска – всичките съдържат моята истина за живота. Не мога да кажа нещо, което не изповядвам. Не мога и да го изпея.

Как се роди прякорът ти Папи Ханс, при положение че имаш прекрасното име Константин Трендафилов?

Не можех да подпиша „Кекс“ с прекрасното име Константин Трендафилов. Та така.

Кога започна да пишеш поезия и кога получи първото си признание като поет? Пазиш ли първите си опити и би ли прочел някой от тях пред публика?

Бих чел поезия пред публика пак. Отдавна не съм. Но надали бих чел някой от първите си опити. Аз съм от онези, които обожават това, което правят в момента. Ден по-късно се срамуват от него и мислят, че е сантиментална простотия. Може би значи, че се развивам бързо. Или че нямам реална преценка, когато творя.

Музиката ли ти отключи вратата към славата?

Бях първият поет суперзвезда. На първата ми премиера на книга събрах в столичен клуб повече хора, отколкото световноизвестен диджей, който беше идвал предната седмица. Не музиката ми отключи вратата към славата. Аз отключих вратата на музиката у нас към много неща. Звучи нескромно, но не ми пука. Скромността никога не трябва да застава на пътя на истината. Важно е и да кажа, че никоя песен нямаше да е такава, каквато е, ако не си помагахме с един страхотен и адски важен за мен човек – Витали Езекиев, с когото заедно правим песни открай време.

Не е ли раздвояване на личността да си певец и поет, разделяйки си и две имена?

Мисля, че думите може да са на лист или на ноти. Може  да са казани, измънкани, изпсувани, изпети. Поезията има всякакви формати. И просто през последните години творя в мелодичния. Горе-долу.

Кои са „всички тези жени“, които разделят същността ти на две?

Всичките ми почитатели отпреди музиката. Мнозина предпочитат да си затворят очите за песните ми, защото развалят хубавото им чувство от моята поезия. Но не ги видях да спират „Твой“, като я пускат по радиото. Всеки слуша това, което иска да слуша. И вижда в другия това, което иска да види. Предполагам, че просто съм жертва на това. Но не се чувствам като жертва. А обикновен творец.

Кои хора според теб са умствено обременени и защо постоянно искаш да ги „тролваш“?

Хората, които робуват на клишета. Те изграждат 85% от обществото ни. Имат праг над себе си. Не ме разбирайте погрешно – това не са задължително глупави хора. Повечето интелигентни хора, които познавам, живеят неосъзнат живот. Мислят в тесни коридори. Не могат да погледнат отгоре и отстрани. Това са хора, на които им е нужна провокация в изкуството. За да ги извади от удобните им затоплени седалки.

Какво символизират татуировките по тялото ти? Ползваш много символи от картите „Таро“.

Все неща, които никога не бих споделил. Дори с близки.

Какви карти ти раздаде съдбата и ти как ги играеш?

Плашещо силни. Аз съм от онези хора, които могат всичко, което поискат. Не съм решил да направя хитов филм, затова го няма по кината. Имам два бестселъра, повече хитове от пръстите на двете ми ръце, и най-бързоразвиващата се рекламна агенция – Human. Но все по-често се хващам, че съм тъжен, защото не знам как да оползотворя времето си тук качествено. Искам да направя твърде много неща. Знам, че съм хвърлен тук, за да помогна на хората чрез изкуство. Просто и аз се губя често.

Докъде стигна с проекта си, в който всеки месец ще пускаш по една нова песен, а като станат 12, ще ги издадеш в албум, придружен с книга?

Благодаря, че го казахте вместо мен – сега няма нужда да правя реклама на проекта си сам. Стигнах до пета песен – „Горгона“. А след броени дни излиза и следващата, първият ми дует в албума, колаборация с огромен артист. Трябваше да кажа „друг огромен артист“, нали? Вече не знам кога прекалявам.

Кой ще е зимният ти хит и не ти ли се иска да направиш парче в твой стил за Дядо Коледа?

Мислил съм много пъти за коледна песен, но нещо шлагерите не ме вдъхновяват. Не е изгубена кауза обаче. Мисля го.

Любимата жена до теб е актрисата Сара Драгулева. Влюбен ли си още и поетизираш ли любовта си?

Всеки ден се влюбвам по три пъти в нея. Но щастието ми е трудно за поетизиране. По някакъв различен начин тече към мен вдъхновението. Преди лесно мислех за самотата. Сега тече към мен сякаш от чуждата самота.

Помага ли ти в музикалното поприще това, че имаш рекламна агенция?

Адски. Преди да изляза на този пазар, такова нещо като „самоирония“ не съществуваше там. Клиповете бяха едни и същи. Всичко беше различна форма на еднаквост. Сега са заредени с нови идеи. Радвам се да го видя, честно казано. Рекламата ми даде инструменти, които въведох в музиката. За добро или лошо.

Умееш ли да предвидиш всяка следваща крачка в живота? Плануваш ли нещата си?

Вече не. И се опитвам да не планувам по тази причина. Пазарът е странен. Ковид промени всичко.

Какво би променил, ако имаше възможност, а ти я имаш чрез песните си?

Да помогна на българина да стане по-отворен. По-мислещ. По-чувствителен. По-естетически грамотен, по-културен. И как го правя? Като правя простотии. Но културно.

Коя е най-голямата глупост, която си правил?

Песента „Стига“.

А най-красивото и вдъхновяващо нещо?

Песента „Стой си вкъщи“. До ден днешен мисля, че е гениална. Нищо че беше крайно тематична и с кратък живот.

Смяташ ли се за известен и ако е така, защо?

Аз се смятам за много неща и всичките ужасни, но известността ми е факт. Защо съм известен? Защото съм различен. И тук идва тъжната част от отговора ми – с какво съм различен. С това, че съм интелигентен и правя съвременна музика.

Не ти ли пречат славата, помпозността, понякога и фалшивите комплименти?

Пречи ми всичко фалшиво. В рамките на това интервю успях да подразня всеки, който си мисли, че ще давам типичните отговори на псевдоскромничещите ни звезди ала: „Ох, не знам, просто се радвам, че мога да докосна някого, не мисля, че съм кой знае какво!“ И успях да накарам хората, които нямат бариери в мисленето си, да си кажат: „А, тоя бил свеж!“ Така функционирам аз – нещо като естествен разделител на хората, които робуват на очакванията си и на клишетата. Клишетата ни пречат. Нищо друго.

Съществува един-единствен начин да оставиш истината черно на бяло – да приемеш, че написаното никога няма да бъде прочетено, пише Маргарет Атууд. Съгласен ли си с нея?

Така пиша отговорите си на всички интервюта.

От “Затворисърце” остана впечатлението, че си много срамежлив в описанията на интимността. Преодолял ли си го?

Впечатлението е грешно. Просто така исках да бъде в тази книга.

От какво се страхуваш?

Смъртта, липсата на любов, глупостта, хората. Това, че нямам време.

На какво се възхищаваш?

Кучетата. Искам да съм толкова глупаво щастлив.

Spread the love
Публикувано от
Още от Вида Пиронкова

Росен Михайлов: На сцената се чувствам господар на света

По-скучно и безсмислено от красиво кухо тяло под прожекторите е само безплодната...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ