Модният ни редактор отпътува за Париж, за да почерпи от мястото, където се раждат тенденциите и пулсът на модата бие най-силно
Да бъдеш сред величествената архитектура и ослепителния хаос на дефилетата, да усетиш как всяка стъпка по подиума разказва история, е усещане, което нито екранът, нито хартията могат да уловят в пълната му магия. В България този свят остава далечен, наблюдаван като през витрина, където дрехите са недосегаеми. А за отдадените на модата остава само частица от цялото – често повече заблуждаваща, отколкото съвпадаща с действителността. Ето защо от миналия сезон в D!VA се стремим да скъсим тази дистанция и да ви разкажем за Париж от първо лице, за да бъдете в крак не само с трендовете, но и с пулса на времето.
След като икономическите ограничения стават все по-осезаеми, а луксът – по-масов, дизайнерите се опитват да достигнат онзи невъзможен баланс между артистичност и реализъм. Как обаче се намира съвършеното съотношение в свят, в който трендовете са ефимерни като утринна мъгла?
В този лабиринт на противоречия дори най-великите модни къщи усещат тежестта. Рей Кавакубо (Comme des Garçons) казва: „По-малкото е по-въздействащо!“ Марките за милиарди долари намаляват обема си, опитвайки да се адаптират към новата реалност – бюджетния натиск и усещането, че луксът се е превърнал в масов продукт. Модата, някога принадлежаща само на избраните, сега е достъпна за всички, но отново се стреми да стесни границите си и да върне изгубената си ексклузивност.
Неслучайно ви представяме дизайнери, съумели да съхранят себе си в тази буря и чиито творения ще познаете лесно, без да има нужда да прочетете имената им. Техният подпис е силен и характерен и заслужават място под парижкото слънце.
Comme des Garçons – където чувствата придобиват форма
Японката Рей Кавакубо отдавна е отказала да показва мода на подиума на Comme des Garçons. Творенията ѝ ярко се отличават от крайния продукт, предлаган в магазините под нейния лейбъл, и са напълно неприложими в живия живот. В името на експеримента обаче тя преиначава стандартните десени и материи като тънко райе, каре, кадифе, сатен и тюл и ги превръща в типичните за нея неназовими скулптури от плат. Същевременно обаче в тях се съдържат задълбочени размисли за света около нас.
Материите си проправят път около тялото в невиждани досега меандри. Всяка визия е инсталация от тъкани, купчина спомени, уловени в момента на превръщането им в нещо друго. С това идва и емоцията. Не само заради българската народна музика, озвучаваща цялото ревю. А и от чистото удоволствие да видиш как творчеството е пуснато на свобода във време, когато модата по-скоро е обикновено упражнение по стайлинг, диктувано от конгломератите.
Ревюто, в което се сблъскват нюанси на розово и червено със стандартни „мъжки“ материи, има едва 20 визии. Тяхната сила не е в логата или помпозността им, а в способността им да влязат под кожата и да ви натиснат по слабите места. Да ви накарат да се замислите, да почувствате. „Уморена съм от този стремеж да завладея света – споделя Кавакубо малко след ревюто. – Напоследък усещаме, че масовата култура, големият бизнес, световните структури може би не са толкова велики.“ Но имаше и важно допълнение: „Малките могат да бъдат могъщи!“
Junya Watanabe – рокендрол в час по геометрия
Вдъхновението на Джуня Уатанабе е по-буквално: Джими Хендрикс и кубизмът (спомнете си за Пикасо и неговия начин да гледа на обектите от множество перспективи), но интерпретацията му е като оптична илюзия. „Очарован съм от идеята за нереалистичното“, разкрива дизайнерът зад кулисите.
Силуетите му са подвиг на техническото майсторство. Приличат на кубистични картини, които мигновено се деформират при всяко движение на тялото. Извивките на дрехите следват някаква абстрактна логика, в която при всяка стъпка перспективата се разпада, а пространството се огъва.
Ако се завъртите в модната индустрия за малко, неизбежно ще чуете термина classic with a twist. Дизайнерите го казват, журналистите го използват, маркетинговите специалисти го цитират. Обикновено имат предвид нещо познато, достатъчно изкривено, за да изглежда ново – в стилово отношение и, разбира се, в комерсиално. Банално ли е? Със сигурност. Но всички ние търсим тъкмо това клише, което да ни накара да възкликнем.
Влюбеният в класиката Уатанабе подлага артикули като байкър якето, шлифера, кадифената рокля с бяла яка на екстремен филтър, превръщайки ги в загадъчни геометрични конструкции. От коженото му яке изникват пирамиди, кубове и дори дръжки на чанти, някои дори имат ръкави от ботуши. След няколко визии то се трансформира във въздействащ триъгълен силует, който напомня за пролетната колекция висша мода от 2022-ра на Viktor & Rolf, вдъхновена от Брам-Стокъровия „Дракула“. Дънковите якета и шлиферите също са погледнати през този калейдоскоп. А палтото с косъм буквално е сглобено от перуки, зашити една за друга, обърнати наобратно, създавайки текстура, която играе с представата за реалност. Тези и други експериментални хватки са съчетани с рокерски панталони от изкуствена кожа и текстура на крокодилска, с ботуши със змийски мотиви или с кубинки с шипове.
Следват няколко шушлекови инсталации с геометрични форми, чието приложение отдавна е подминало практичността. А пуританската кадифена рокля е придобила нов, почти чудовищен вид. Една от тях е с квадранта инсталация около врата, оформяща необичаен силует, от друга стърчат геометрични форми, а от трета – триъгълни обръчи. Епосът завършва с няколко визии, състоящи се от кожени якета с дизайн, напомнящ на витраж. Направени са от лъскав винил и имат подчертана талия и стол яки.
Флуоресцентен хаос при Noir Kei Ninomiya
Още с влизането в тъмното помещение, осветено от бледа UV светлина, ни бе подсказано какво да очакваме. И действително първите три визии се излюпват в тъмното и светят от само себе си като чудновати морски създания. „Използвах специално покритие във всички артикули, за да се получи магията“, казва дизайнерът Кей Ниномия. Ревюто е радост за окото със светещите си цветове и гъбесто-пихтиестите текстури, напомнящи на дълбоководни същества. А силуетите с пищните поли и туптящите метални маратонки, да не говорим за големите панделки и вълнообразните стиропорени украшения за глава, са като извадени от детска рисунка. За мен дрехите приличаха на коралови рифове. Коремче на пчела, видяно под микроскоп. Морски таралеж. Бебешка количка или полилей?
Ниномия е неуморен експериментатор със забележителна способност да подбира несъвместими материали и най-ярките цветове и да ги прави носими. Не мога да не се усмихна при появата на розовите визии, сякаш изработени от стара кувертюра за легло. Отгоре са обсипани с цветя от захарен памук. Идеята за перуката, превърната в дреха, присъства и тук. Този път обаче боядисана в цветовете на дъгата и от нея е оформен топ от десетки цветя, завършващ с цветни ресни.
Колекция, в която неизбежно много майки ще се припознаят заради натруфеността и хаоса, царящ в домовете им, и неограниченото детско съзнание. Оттам явно е и вдъхновението на дизайнера, опитващ се да счупи концепцията за черно, идваща от самото име на марката (от френски noir – черно).
Rick Owens: Тишината казва всичко
По ирония на съдбата първото ревю на Рик Оуенс, на което присъствам на живо, е сред най-обраните му откъм сценични ефекти. А той не е дизайнер, който се свени от драматични жестове. Но както споделя след дефилето, „от време на време се налага да се отдръпнем“. И той го прави по най-добрия начин, оставяйки модата да говори.
Дали това е неговият бунт срещу манията на индустрията да превръща всяко ревю във вайръл спектакъл? Или реакция на случващото се по света? Чак е странно да чуеш Оуенс да обсъжда необходимостта от създаване на носими дрехи – толкова, колкото да чуеш Рей Кавакубо да нарича Comme des Garçons малък бранд. („Дори аз бих могъл да извърна очи към себе си,“ казва той през смях.)
Rick Owens е култ. Лейбъл, боготворен от различните – не само представителите на LGBTQ+ общността, но и всички, чиято външност не се вмества в традиционните стандарти за красота. Ревютата му винаги са съпроводени от тълпи фенове, облечени в тази естетика, стоящи отпред, сякаш на прага на паралелна реалност. Сред звездните гости този сезон са Гурам Гвасалия (дизайнерът на Vetements – б.а.) и певицата Чапъл Роан, преобразена като футуристична пеперуда в сребърна кожена рокля на дизайнера.
Сега с този по-приглушен подход Оуенс ни прошепва: не е нужно да крещиш, за да бъдеш чут. Понякога мълчанието е най-силното изявление. Режисьорът на шоуто застава зад мен, отброява 3-2-1 – и шоуто започва.
При Рик Оуенс нищо не е случайно. В неговия свят цари особено чувство за контрол. И все пак този сезон в подземията на Palais de Tokyo стройните като фаланги модели от миналата година отстъпват място на индивидуалността. Поток от персонажи: от каубойки с ресни до самовлюбени магьосници – всеки различен, всеки със собствен прочит на кодовете на Оуенс.
Както и при мъжката колекция през януари, дизайнерът се връща в началото. Преди 22 години марката започва да произвежда в Италия, в Concordia sulla Secchia. И сега колекцията „Конкордианци“ е почит към хората, подкрепяли го през годините.
Тази интроспекция води до ново усещане. Вертикалният силует е тържествен, но несъвършен. Оуенс сякаш умишлено заменя контрола с усещане за свобода. Може би някои гости, преобразени до неузнаваемост за целите на ревюто, са очаквали зрелище. Но във вселената на Рик Оуенс нищо не е basic. Нито дългите поли, сглобени от деним и вълна, нито царствените кожени и велурени палта. Дори най-прозаичните дрехи на дефилето всъщност са изработени по впечатляващ начин – като каучуковите ленти, наподобяващи пера, зашити диагонално и развяващи се като хриле при всяко движение. Тази иновативна техника е дело на Матис ди Маджо, един от четиримата изгряващи дизайнери, с които Рик си колаборира този сезон. Парижкият дизайнер Виктор Клавели изработва впечатляваща мрежеста материя с пластмасови ресни за каубойските визии, а англичанинът Лео Протман – кожените чапсове (каубойски панталони). Таня Видич пък е автор на плетивата с ромбоидни разрези при бюста.
Колкото до черните контактни лещи, които всички модели носят: „Те са моят еквивалент на червеното червило – обяснява Оуенс. – Напомнят ми на онези анимационни същества, чиито очи стават много големи, когато се влюбят. В тях виждам уязвимост и усещането, че душата им се отваря за теб.“ Може би именно този по-мек подход ще отвори душата на самия бранд и ще приветства нови почитатели, досега стояли настрана заради екстремната му стилистика.
