Парк Чан-Уук – най-добрият трансфер на Южна Корея

От последния му сериал „Съпричастният” до най-новия му филм „Без конкуренция” режисьорът изследва природата на отмъщението и насилието

Не изпитвам никакво удоволствие да гледам филми, които предизвикват пасивност. Ако имате нужда от такъв комфорт, не разбирам защо не отидете на СПА“, казва в свое интервю преди години южнокорейският режисьор Парк Чан-Уук.

Заради смелата си и цветна кинематография, използването на специални ефекти, за да изглади прехода между кадрите, и афинитета си към черния хумор и често бруталните теми и насилие днес Парк е смятан за един от най-известните режисьори на южнокорейското кино, както и един от много добрите трансфери на Южна Корея към световната киносцена.

Започнал кариерата си като филмов критик в Сеул, където е роден, още в началото на 90-те години Парк Чан-Уук прави преход към снимането на филми. След два неуспешни опита през 1992 и 1997 г., от които той до голяма степен се отрича, в началото на новото хилядолетие става известен с третата си режисьорска работа – филма Joint Security Area (2000), който се превръща в най-касовия в историята на Южна Корея. Използвайки новооткритата творческа свобода, която успехът му носи, Парк с настървение продължава да режисира, като бързо оформя специфичната си стилистика в комбинация от хумор, насилие и ярка цветна естетика.

Така се появява

Трилогия на отмъщението

„По принцип отхвърлям въпроса кога такова насилие е оправдано. В опита си да гледа филма ми, не искам зрителят да се спира само на менталното или интелектуалното. Искам физически да усети работата ми. И тъй като това е една от целите ми, твърдението, че съм експлоататор на човешките емоции, вероятно ще ме преследва известно време.“

Първи излиза филмът Sympathy for Mr. Vengeance (2002), който поляризира публиката и критиците. Започващ като класически филм за отмъщението, Sympathy for Mr. Vengeance преминава границите и е особена смесица на жанрове и насилие. Отново е финансов провал и по никакъв начин не достига успеха на предния филм на Парк Чан-Уук, но това не спира младия кореец.
Само година по-късно излиза филмът, който и до днес феновете на режисьора смятат за перфектната комбинация от стилистика, плътна наситена естетика, концентриран сюжет и превъзходно поднесени и хореографирани бойни сцени. И насилие, разбира се. Филмът Oldboy се появява след Sympathy for Mr. Vengeance като част от същата вселена и с почти сходен сюжет. Базиран бегло на японски манга комикс, Oldboy проследява пътя на мъж, който трябва да отмъсти на враговете си, държали го затворен 15 години. Но той има само 5 дни, за да планира и да направи с тях онова, което иска. Oldboy и до днес се смята за един от най-великите филми за отмъщение, правени някога. Благодарение на него Парк Чан-Уук бързо набира популярност и извън Южна Кроея.

„Да живееш, без да таиш омраза към хората, е почти невъзможно. Няма нищо лошо в това да си фантазирате за отмъщение. Може да имате това чувство. Просто не трябва да действате спрямо него.“ Верен на този принцип, две години след огромния успех на Oldboy Парк пуска и третия филм от „Трилогия на отмъщението“ – Lady Vengeance.

Той е един от основните виновници гледането на корейско кино да бъде толкова модерно в момента. Парк Чан-Уук възпитава вкус и усет у публиката какво може да очаква, ако случайно реши да си пусне корейски филм. Независимо дали е негов или на някой от режисьорите, с които работи.

След Oldboy режисьорът бързо набира скорост. Психологическият трилър The Handmaiden му носи първата награда BAFTA за най-добър неанглоезичен филм и награда Vulcain, част от технологичните награди на фестивала в Кан. Романтичната мистерия Decision to Leave пък му печели наградата за най-добър режисьор на филмовия фестивал в Кан 2022 г.

Още преди това да се случи, Парк Чан-Уук е започнал да работи на американската сцена. И се смята, че той е

един от най-адаптивните режисьори

когато говорим за корейска и американска култура на екран. И един от най-комерсиалните. Така той снима психотрилъра Stoker с Никол Кидман, Миа Васиковска и Матю Гууд в главите роли по сценарий на актьора Уентуърд Милър. Продуцира филма Snowpiercer („Снежен снаряд“) – дебют на английски на неговия приятел и колега режисьора Понг Джун-Хо, който само 6 години по-късно ще вземе „Оскар“ за „Паразит“.