Павел Иванов носи Мастера в себе си

Актьорът от Народния театър и от сериала „Татковци“ се колебае между спорта и математиката, но избира  сцената

Красив и атлетичен, кавалер без позата и агресията на безпардон плейбой, Павел Иванов от Народния театър се втурна в маратона на популярността като достоен ученик на Стефан Данаилов. Изгряващият възпитаник на Мастера вече всяка вечер е на екрана – като самия него някога в „На всеки километър“. Но докато първият български екшън сериал остава в историята само с два сезона, „Татковци“ на bTV ще се върти до пролетта – 140 епизода. И във всеки от тях Павел дефилира с почти двуметровия си ръст и по хлапашки чистата си душа, която го сродява с най-малката му екранна партньорка – Ая Алексиева, по сценарий негова дъщеря и по-светлото му алтер его. Майката на Ая – режисьорката Яна Титова, която режисира поредицата заедно с Павел Веснаков, твърди, че хармонията между Павел и момиченцето е забележителна.

Павел споделя, че е истински щастлив пред камерите. На шест е, когато родителите му го записват в школа за народни танци с цел да се поочупи, да свиква с динамиката и да няма страх от публиката. Баткото Явор вече е минал по пътя и те донякъде експериментират дали сцената би могла да развълнува Павел. Живеят в Русе, чиято атмосфера и културно-историческо наследство все още донякъде може да компенсират щетите, нанесени от чалгализацията на актуалните генерации. Докато е тийнейджър, Павел се колебае между спорта и математиката. Трупа мускули, но и интелект. Неслучайно девизът на Математическата гимназия „Баба Тонка“, където учи, е “Идеите винаги намират бъдещето“. А с приятеля от юношеските години Стелиан Радев, днес негов колега в Народния театър, винаги са на първия ред, когато Мариус Куркински и Камен Донев гостуват в Русе. Орисник обаче му е Венцислав Петров, който над три десетилетия играе в Драмата край Дунав. Именно той насърчава Павел да се пробва под прожекторите и момчето започва да влиза от заглавие в заглавие в афиша на Русе още преди да навърши 18.

От баскетбола Павел придобива дисциплина, амбиция за победа, понякога на всяка цена, защото е гард и в атаката, и в защитата. В излъчването му се настанява нотка на самоувереност, знак за сериозен потенциал. Стефан Данаилов, който взима клас, когато Иванов кандидатства в НАТФИЗ, веднага надушва, че зад впечатляващата фасада се крият възможности, и го прибира под крилото си, за да го превърне от топмодел в човек на изкуството. Хармонията се настанява от раз между двамата въпреки огромната разлика във възрастта. А Павел се превръща в естествен лидер на съучениците си – така, както е свикнал в баскетбола, така, както го отглежда Мастера. Той е във втори курс, когато Росица Обрешкова, племенницата на Ламбо, става вторият му застъпник.                  

И през този сезон брюнетът е на сцената – той е Рачо Драгалевски в „Двубой“ – най-новата версия на Мариус Куркински по Иван Вазов. Много е смешен като хубавеца от село, изпълнен с комплекси, който се мъчи с диалекта си и се пъне, за да се наложи като поет в столицата и омайник за жените. И на него като на Павел му е станало тясно в провинцията и в това няма нищо комично. Тъкмо заради напълно естествения си и логичен устрем  Иванов попада в орбитата на Кирил Кирилов, най-успешния арт продуцент от няколко години насам, който застава зад последния земен проект на Стефан Данаилов – „Актрисата“. В спектакъла Иванов е син на Ламбо и Аня Пенчева.

„Мастера продължава да бъде моят хоризонт далеч към бъдещето. Напълно съзнателно винаги се стремя към неговото одобрение за всяка роля. Може и физически да не е жив, но усещам присъствието му и това ме кара да бъда нащрек  дали ще се справя, дали съм добър. Преди време написах в негов любим тефтер: “Ще ви нося навсякъде със себе си.“ И това ми обещание е действителност“, споделя Павел.

Дори в стайлинга му прозира влиянието и вродената елегантност на Стефан Данаилов. Красавецът напоследък дефилира с блейзър – любимата дреха на Ламбо. Павел, който е сред хората, които остават наистина до сетния дъх на професора, изначално е мотивиран от уроците на му – да бъде свестен човек, защото иначе няма как да е качествен актьор, но без да е нарцис, без да стига до мании и фобии. Затова Павел не се бои да поема различните образи – от класиките в Народния театър през хитовете, продуцирани от Кирил Кирилов – „Направихте ме на луд“ и „Смехът е разрешен“, до Тодор в „Татковци“.  Следва продължение.      

Spread the love
Written By
More from admin
Влади Михайлов: От Юда до Жан Валжан
В живота ми нещата се стичат така, че няма как да не...
Read More
0 replies on “Павел Иванов носи Мастера в себе си”