В събота ранен следобед ирландците са тук – с чаша „Гинес” в ръка, зазяпани в огромните екрани. Но не, не гледат мачове. Гледат ръгби. И то с много по-голяма страст, отколкото футбол. В ръгбито са сред най-добрите, във футбола – средна хубост, макар и феновете на „Шамрок Роувърс“ (отбор от Дъблин, за който е по-вероятно да не сте чували) не мислят така.
Повечето пъбове в Дъблин са толкова уютни, че искаш да останеш в тях до лятото. Атмосферата е топла, винаги са пълни, през уикенда буквално преливат, в ъглите гори огън в типични английски камини, а пред тях се сушат якета и весело бъбрят компании. Всички имат излъчване на хора, които харесват живота си.
Дъблинчани
Те са толкова дружелюбни, че чак е трудно да се повярва. Заговарят те, интересуват се от живота ти, разказват ти всичко, за което ги разпитваш, и на всяка цена се опитват да ти помогнат (ако имаш нужда от помощ).
Дори да не близваш бира, тук „Гинес” ще ти се услади – докарана е в камиони с формата на гигантски кенове и има вкус, различен от този навсякъде другаде по света. Храната е прекрасна, приготвена с отношение, дори в баровете за бургери. В петък и събота вечер в повечето заведения свирят банди, хората пеят и танцуват, буквално празнуват края на седмицата.
Пред клубовете се извиват опашки от нетърпеливи да влязат. Момичетата са с рокли с голи рамене и обувки с високи токчета, много често дори със сандали. Да, точно така – през зимата! Наконтените красавици с голи крака са на всяка крачка в петък вечер. Щастливи, смеещи се, готови за фиеста. Прилича на абитуриентски бал на друго място и при други температури. За мен остава да се извърна след тях, да поклатя глава, след което да се загърна зиморничаво в шала си и да вдигна качулката на главата си.
Faraway, So Close
В края на дългия ден от краткия уикенд подминавам опашка от чакащи за клуб хора точно пред хотела си. И чак сега разбирам защо във всички чекмеджета в стаята ми има по няколко чифта тапи за уши. Под хотела се намира най-големият клуб в Дъблин – разделен на десетина заведения в различен стил и с различна музика. От автографите по стените става ясно, че тук е вилняла дори самата Мадона.
На входа чувам позната реч и… изненада – шефът на охраната, Никола, се оказва от България. Разменяме няколко думи. След това се отправям към стаята си, откривам тапите за уши и заспивам доволна. На следващия ден си тръгвам от този толкова дъждовен, културен, красив, шумен и щастлив град. Толкова близо и толкова далеч от нас. *
* Stay (Faraway, So Close!) e песен на ирландците „U2”, които създават бандата в Дъблин през 1976 година
