Пеги Гугенхайм – секс и изкуство

Аз не съм колекционер, аз съм музей, казва легендарната дама, която върти на пръста си художниците на Европа и Америка

Най-ценните пътешествия комбинират зрелища, емоции и познание. Върховно удоволствие е да съзерцаваш артефакти и да четеш за любовните афери на техния притежател. Да влезеш примерно в палацото на Пеги Гугенхайм във Венеция и да видиш прословутата скулптура „Кон и ездач“ на Марино Марини. По-прочута като „Градският ангел“, преди десетилетия тя шокира местното общество с ерекцията на героя и се превръща в най-обсъжданата тема на всички 118 парчета земя в лагуната. Вероятно вече сте се досетили, че ви предлагаме маршрут, посветен на една от най-забележителните жени на предишното столетие, чиито приключения край Канале гранде са безкрайни като водата, която тече под прозорците й. Още малко за „Ангела“ – Пеги го купува от Марини направо от негова изложба през 1949-а и го поставя на тревата пред Вениер деи Леони – така се казва малкият бял мраморен дворец, който ще се превърне в култово място за познавачи и лаици. Скандалът е огромен. Но по това време Пеги вече е толкова знаменита, че сплетните отскачат от нея и се връщат като бумеранг към клюкарите. Тя е бунтарка, която няма нищо общо с пуританите, но притежава мащабно чувство за хумор. Неслучайно наблюдава с огромен интерес реакциите на гостите си пред вирнатото мъжко достойнство на ездача, изваян от Марини. Пеги обаче безпрекословно уважава религиозните чувства на венецианците и в дните, когато по Канале гранде се носят гондоли с католически процесии, тя откача детеродния орган на своя фаворит и го прибира зад стените на своята малка крепост. Веднъж обаче въпросният елемент изчезва безследно. Пеги веднага праща телеграма на Марини в Париж: „Пристигай незабавно!“ След този случай из Венеция се носи мълвата, че Пеги притежава цяла колекция от възбудени пениси, а въпросната творба става най-известната в колекцията на американката.

Венеция

Какво друго може да видите в музея във Венеция, където се влиза срещу може би най-скъпия билет в града? Зрителите, които са сякаш от вечния фенклуб на Пеги, се усещат като съзаклятници пред колекцията, оценена на 350 милиона евро. До началото на пандемията през пролетта на 2020-а всяка година е посещавана от 400 000 души. Те се дивят пред 300 произведения – шедьоври на Пикасо, Кандински, Модиляни, Миро, Дали, Магрит, Мондриан, на авангардни творения на Джаксън Полък, Вилем де Кунинг, Марк Ротко, на работи от нетолкова известни автори – примерно като майката и бащата на Робърт де Ниро. Представени са всички течения в изкуството на XX век – кубизъм, английски модернизъм, сюрреализъм… Неслучайно Пеги казва: „Не ме приемайте като меценат, самата аз съм музеят!“ Тя е не по-малко интересен експонат в експозицията „живот“. Амазонка, която обаче обича мъжете, а не ги убива заедно с мъжките им отрочета. Жена вамп, която не може да се похвали с красота, а само с крайна ексцентричност и ненаситен апетит към еротика.

Още от детството си Пеги е обречена на съдбовни обрати. Баща й Бенджамин е скромен милионер, защото състоянието му не може да се сравнява с това на роднините. Прави първия асансьор в Айфеловата кула, в Париж се отдава на лукс и разгул. Тя е едва на 13, когато той загива на „Титаник“. Според родовите легенди Бенджамин отказва да влезе в една от спасителните лодки за първа класа, за да отстъпи мястото си на жена с дете. Потъва с чаша уиски в ръка, а тъкмо на него приписват думите: „Поръчах лед, но не чак в подобно количество.“ Проблемът е, че този бонвиван пътува със секретарката любовница и за да затвори устата й, семейство Гугенхайм й плаща луди пари.

Пеги получава наследство от 450 000 долара, което по актуалния индекс се равнява на няколко милиона. Но изглежда като бедно сираче на фона на останалите Гугенхайм. Те обаче са не само безумно богати, но и достатъчно луди. Баба й спира хората по улиците, за да ги пита: „Дали знаете кога мъжът ми спа с мен за последен път?“ Леля й изпълнява арии на Пето авеню като същинска Флорънс Фостър Дженкинс – най-фалшиво пеещата богаташка в бо монда на Ню Йорк. Най-страшна обаче е случката с едната от двете сестри на Пеги, която се качва на покрива на нюйоркски небостъргач с двете си деца. По-късно не е подведена под отговорност за мистериозната им гибел.

Заради всичко това Пеги избира Европа, където среща 29-годишния Лорънс Вейл – посредствен писател и художник, чиято единствена заслуга е, че най-после я освобождава от девствеността й. Тя е крайно изнервена, че на 23 все още е невинна девойка. Женят се и живеят в Париж – в компанията на Пикасо, Хемингуей, Шагал, Брак, Диего Ривера, Аполинер, Кокто, Анре Бретон… Някъде по това време Пеги поставя началото на сбирката си – на картини и пластики, на приятели и любовници. В леглото й влизат Макс Ернст, Марсел Дюшан, Константин Бранкузи, Самюел Бекет. Партитата на Левия бряг в Париж са безкрайни, но парите стигат за всичко – Пеги и мъжът й сменят автомобили и къщи, организират разточителни ваканции в Южна Франция. Докато са на екскурзия в Неапол, изучава в детайли секспозите във фреските на вилите в Помпей, а после се опитва да ги повтори със съпруга си, чиято единствена задача е да харчи доларите й. Кръщават сина си и дъщеря си Синдбад и Пегийн. Лорънс Вейл обаче я побийва – нея, интелектуалката, за която няма тайни в жанровете. Но по-неприятното е, че когато прекали с пиячката, самозванецът в живописта започва да изхвърля обувките и чантите й през прозореца. И тя си наема адвокат, за да ги разведе. Но с неосъществения артист остават приятели – Пеги го издържа до смъртта му, а докато е жива, носи снимката му в портфейла си. 

Spread the love
Публикувано от
Още от admin

Петте елемента в „Татковци“

От Варна и Стефан Данаилов до Холивуд, Шекспировия театър и Норвегия –...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ