Жени и мъже танцуват древни танци, облечени в поли, по време на празниците на Дева Мария де ла Ермитана в испанския курорт Пенискола, едно от трите папски седалища в света
Пенискола, иначе нетолкова известният курорт на източното испанско крайбрежие (в провинция Кастейон, част от автономната област Валенсия, на 140 км северно от Валенсия и на 80 км южно от Тарагона), пази много силен, свързан с неговата идентичност маркетингов коз. Това е едно от само трите папски седалища в историята заедно с Авиньон и Рим. Замъкът на тамплиерите, а след това и на доста скандалния папа Бенедикт XIII (или Папа Луна) е централно архитектурно зрелище в града, в основите на което се провеждат и празниците в чест на Дева Мария де ла Ермитана в Пенискола през първата половина на септември. Фойерверки, концерти, конкурси, паради с духови оркестри и религиозни церемонии преминават в сянката на легендарния замък. И понеже тогава туристическият сезон още е в действие, а почти всички местни са заети в този отрасъл, през ноември фиестите почти се „повтарят“ с още по-народно популярен и купонджийски формат. А откакто през 2021 г. Пенискола (от латински Paene iscola или „почти остров“) печели конкурса на Ferrero Rocher „Заедно блестим повече“ за най-майсторски осветени и украсени градове по Коледа, това също се е превърнало в традиция и магнит за туристите.
Замъкът е построен от тамплиерите върху останките от старата арабска крепост. По-късно, след многото пиратски нападения, крал Фелипе II наредил да бъде укрепена крайбрежната защита на кралство Валенсия. През 1578 г. италианецът Джовани Батиста Антонели, един от най-изтъкнатите за своето време военни инженери, проектирал ренесансовите стени на Пенискола, приспособени към новите артилерийски техники. Благодарение на неговата намеса Пенискола се утвърдила като непристъпна крепост и символ на морската мощ на Испанската монархия. Толкова несъкрушима, че на завоевателите дори не им хрумвало да я атакуват. И все пак нейната непобедимост всъщност се дължала най-вече на водата, извираща вътре, както и на отглеждания добитък, като по този начин крепостта можела да издържа изолирана от съседните селища понякога с години.
Papa sum
Педро Мартинес де Луна или Папа Луна (роден през 1328 г. в Арагон, Испания – умира през 1423 г. в Пенискола) e едно от главните действащи лица в Западната схизма, разделението в Католическата църква между 1378 и 1417 г., когато едновременно съществуват двама, а по-късно и трима папи, всеки със свои поддръжници и център на власт. Бенедикт XIII упражнява в продължение на две десетилетия функциите на Светия отец над териториите, които му остават верни. Първоначално е живял в Авиньон, в папския дворец, който напуска през 1403 г., за да живее в различни градове във Франция и Италия. През 1415 г. се установява в Пенискола. Стария замък на тамплиерите превръща в свой дворец. Заобиколен от реликви и произведения на изкуството, той създава една от най-важните библиотеки с произведения по теология, философия, архитектура, медицина, алхимия и магия. В нея имало и трактати за война, астрология и астрономия, произведения за свойствата на растенията. Най-спорните части от колекцията му, „окултните книги“, довели до обвинения срещу папата в магьосничество и демонични култове.
От Пенискола Папа Луна се изправя срещу римляните Инокентий VII и Григорий XII, а след Събора в Пиза – и срещу Александър V и Йоан XXIII. Оцелява след няколко опита за отравяне и винаги отказва да абдикира, дори след оттеглянето на другите папи и назначаването на Мартин V на Събора в Констанц през 1417 г. Неговата фраза „аз си стоя на мястото“ днес се тълкува като упоритост, когато някой отказва да промени мнението си или да отстъпи. Папа Луна умира убеден, че той е единственият легитимен папа. Казват, че последните му думи били: Papa sum (Аз съм папа).
Танци, човешки кули, маври и християни
На пръв поглед древните танци, централна част от празниците в чест на Дева Мария де ла Ермитана, нямат много общо с присъствието в този замък-дворец. И все пак то е навсякъде, включително в имената на хотели, ресторанти и други бизнеси.
От замъка започват древните танци, които са най-висшият израз на почитта на народа към неговата покровителка Дева Мария. Главните герои са танцьори, орачи, цигани, кавалери, поклонници, маври и християни. Танците с постоянни подскоци изискват както прецизна хореография и ритъм, така и голямо физическо усилие. Зрелището завършва с „кастел“ или човешка кула, съставена от накатерени един върху друг младежи. В последните дни на този празник се провеждат парадите на маврите и християните.
„Дева Мария де ла Ермитана ни съпътства във всяко празненство, всяко желание, всяка несигурност и възпоменание. Тя е част от нашата традиция и вяра, защото я правим съучастник, свидетел и гарант на най-важните моменти в нашия живот“, казва кметът на Пенискола Андрес Мартинес Кастеля. От своя страна Рамон Симо, съветник по туризъм, коментира, че „танците, танцовата битка и музиката са много повече от художествено изражение. Те са жива памет на нашия народ, език на предците, който се предава от поколение на поколение. Елегантността на стъпките, богатството на костюмите и хармонията на изпълнението ни свързват с векове история и ни напомнят кои сме.“
