Всяка от групите участва в процесията, придружавайки статуята на Дева Мария по време на обиколката из старата част на града, като се нареждат на две редици пред нея и танцуват по целия път. Маврите и християните ескортират фигурата, която се носи на подобие на трон върху раменете на моряци. След процесията на площад „Пласа де Армас“ пред скита на покровителката и в подножието на величествения тамплиерски замък различните групи танцуват с мечове, пръчки, лъкове и ленти, малки щитове.
Любопитно е, че мъжете носят поли, подобни на тези на жените. Смята се, че произходът им се крие в разкрепостеността на жените. Когато мъжете им се връщали победоносно от битка, но с разкъсани дрехи, те им давали една от своите няколко подплати, „за да прикрият срама си“.
Костюм за 10 000 евро
Традицията твърди, че произходът на танците датира от периода след Реконкистата, когато е възстановено почитането на образа на покровителката, скрит по време на ислямското владичество. Първата информация за празненствата в чест на Дева Мария де ла Ермитана датира от 1664 г. Най-старата известна информация за съществуването на древните танци е от 1677 г., но изглежда че те са се танцували и много по-рано.
Друго от важните събития на празниците, което се провежда седмица по-късно, са впечатляващите паради на мавритански и християнски отряди, които възпоменават битките от Реконкистата между маври и християни между VIII и XV век. Entrada Mora представя пристигането на маврите в града, облечени в многоцветни традиционни костюми и изпълващи улиците с музика и танци. Entrada Cristiana е представянето на християнските рицари и войници от онова време, изпълвайки улиците със средновековна атмосфера с костюмите, щитовете и знамената си.
Грижата за детайлите и костюмите е основна част от атракцията. Повечето са дело на местни занаятчии, които инвестират месеци наред в работата по всеки един от тях. И макар никой да не дава точна цена за своя костюм, някои от тях може да достигнат 10 000 евро, особено ако са изработени от древни тъкани. В християнските групи обикновено преобладават червеното и златистото, символизиращи власт и богатство, докато маврите избират ярки цветове като зелено и синьо, напомнящи небето. Празниците завършват с грандиозни фойерверки, чиято зрелищност се подчертава от сцената на Стария град на Пенискола, обширния плаж и замъка.
София Лорен и рекордите на „Гинес”
Пенискола е едно от най-традиционните места за туризъм сред испанците от 60-те години насам най-вече заради прекрасните плажове. От 8000 всяко лято жителите нарастват до 100 000, като за един сезон идват два милиона туристи. Наблизо се намират и единствените останали 12 км девствено крайбрежие и малки заливи. И все пак популярността на Пенискола буквално избухва, след като през 1961 г. хиляди хора построяват тук най-големия кинодекор дотогава, който попада и в книгата за рекорди „Гинес“. Всъщност Пенискола се превръща във Валенсия в историческата мегапродукция „Ел Сид“ с режисьор Антъни Ман. Неговата съпруга Сара Монтиел, една от най-известните испански актриси, искала да изиграе водещата роля на Химена. Продуцентът на филма обаче предпочел нейната най-голяма конкурентка Кармен Севиля. За да не се случи това, самата Монтиел предложила София Лорен. Легендите от онези години твърдят, че нейният хонорар бил по-висок от този на изпълнителя на водещата мъжка роля Чарлтън Хестън. Макар той логично да „остарял“ с петнадесет години в развоя на филма, София Лорен си останала същата.
