Четири пъти Петър Мичев променя творческия си стил, защото го копират не само българи. „Фалшиви картини колкото искаш, не знаеш с какво се сблъсквам. Имах един стил, за който през 1974-а един от най-големите изкуствоведи – Кирил Кръстев, беше написал в списание „Изкуство“, че е принос към българското изобразително изкуство. Работех тогава бяло в бяло. Но едни известни дами в живописта започнаха да ме крадат. И тогава се промених, защото имаше опасност да кажат, че аз копирам от тях, както винаги става.“
В Брюксел колекционер купува наведнъж 30 от общо 40-те му картини в галерията. И така му отваря път към Париж. Изпраща в една арт галерия там 30 платна. Галеристът много скоро след това му се обажда да прати други, тъй като всичките ги е продал.
Питър Брук и странната служба в Париж
Във Франция живее осем години. Назначават го като съветник към един експериментален театър на парижкото кметство, подобен на нашия Театър 199 – за нови постановки и форми на театър. Работата му е да наблюдава генералните репетиции и да следи за настроението и интереса на публиката. Ако публиката не хареса нещо – веднага го махат. Това назначение Мичев получава благодарение на приятелството си с големия английски режисьор Питър Брук, който е негов почитател и черпи идеи от картините му за костюмите в пиесите си. В Париж българинът се сприятелява с още много известни личности от цел ия свят, като сина на великия пианист Юри Буков – Джордж Буков. С актьори като Бърта Домингес и мъжа ѝ Александър Салкинд, който е филмов продуцент на много холивудски и френски филми, например „Супермен“. „Знаеш коя е Хана Шигула, нали – пита Мичев. – С нея бяхме много близки и като дойде в Пловдив, където правеше еврейски песни в Амфитеатъра, и като я питаха: Знаете ли нещо за България, тя отговори: “Питър Мичев – голям, велик художник, който в Париж ми е приятел.” Тя тогава щеше да прави турне с тези еврейски песни със своя приятел – режисьора Фасбиндер, и с диригента Клаудио Абадо, а аз да съм с пътуваща изложба в Париж, Берлин, Рим, Токио, Гугенхайм Мюзеум в Ню Йорк. Но точно тогава, на 42 години, получих инфаркт и не можех да пътувам. Живот – даде ми се от съдбата, но след това ми се взе.“
Мичев има собствено студио в Париж, но чак след като напуска града, разбира, че само за петте години, в които е плащал сметки за ток и други, е имал право на френско жителство. Но… вятърът го отвява в САЩ.
Най-успешната изложба – във фризьорски салон
Заминава за Америка заради дъщерите си, които започват да учат там. Започва работа с престижна галерия в Ню Орлиънс. Живее и рисува в Тампа, Флорида, пет години. Избран е за Мъж на годината 2002 в Тампа. Едно от най-големите списания в 8-милионния град му отделя по няколко страници месечно. Собственикът на изданието му е клиент и заклет фен. „Всяка година бях канен на едно парти на 300 милионери в залива на Тампа като единствения артист, и правех дарения. А човекът с чукчето на търговете беше Джон Войт – на Анджелина Джоли баща ѝ. Имах клиенти от много висока класа. Запознаха ме с Мис Куба 1959 година и тя ми каза: “Моят син ще ти направи изложба, ето ти телефона.” Аз му се обаждам и ме вика да видя салона. Мисля, че отивам в галерия, а то фризьорски салон. Поиска 50 картини, но му дадох само 25, защото ми се видя несериозно да правя изложба във фризьорски салон. Още съжалявам. Петдесет милионерки никога не бях виждал накуп. Каквото бях закачил, се изкупи на мига. Във фризьорския салон. Така че… чудеса всякакви. В Америка правиш пари.“
Актьорът Стивън Сегал също го познава от Америка. Срещат се един ден съвсем случайно на нашето Черноморие, на Свети Влас, а Стивън се провиква: “Ей, Питър, какво правиш тук?”
„Човекът на изкуството може да се доближи до много хора. Ако бях обикновен човек или зидар, нямаше да ги срещна”, казва художникът, който купува две къщи в САЩ и ги оставя на дъщерите си.
“Титаник 2” с галерия „Мичев“
„Аз имам от две години само един план, който трябва да стане реалност през 2022-ра, когато ще бъде пуснат на вода корабът “Титаник 2”, копие на онзи, който потъна. “Титаник 2” е собственост на милиардера Клайв Палмър. Той ми подари галерия на кораба за вечни времена. Галерия на “Титаник 2”. Баджанакът ми Жоро има сестра Ана Мария, която е женена за Клайв Палмър вече повече от 25 години. Така че аз и семейството ми сме записани за първото плаване на “Титаник 2”, билетите за което са продадени. Имаме каюта на палубата на милионерите и струва един милион австралийски долара. Като чух тази сума, казах на Клайв, че имам морска болест, става ми лошо, повръщам… не може ли някак си да вземем парите… И той падна от смях. На срещата ни миналата година ме попита какво искам да направи за мен, а аз му отвърнах, че искам да ми купи една галерия тука, на “Витоша”, да продавам сам картините си. Жена му тогава каза: “Ти защо не му направиш на “Титаник” една галерия и корабът да си плава винаги с негови картини.” И така – имам подарена моя „Мичев Галери“ на “Титаник 2” през 2022-ра. И на първото плаване ще съм на борда му, ако съм жив.
Чакай да изляза от болницата след операциите. Много съм препатил аз – един инсулт, една къща ми изгоря навремето пред очите, останах гол като пушка, друга къща я отнесе наводнение, но явно имам още работа тук, на земята…“
