От изхвърлени части скулпторът BULGARASA твори поезия. Рядко показва творбите си, но наскоро го направи в галерия СофияПрес под наслов „Непотребните“. Творбите му дишат индустриален прах и шепнат митове. Всяка метална пластика е тялo, преживяло битка.
Петър Велинов за вдъхновението, което намира, взирайки се и вслушвайки се в непотребните неща.
Как бихте описали изложбата си? Като послание да съхраним ценното, любовта и щастието. Изненада ме големият интерес на хората, начинът, по който задържах вниманието им, и това че надминах очакванията им.
Кое свое произведение бихте защитили с най-голяма страст? Може би последната ми творба – „Пикасо“. В нея съм заложил двутактов двигател, който реално работи. Използвах дигитални очи, досега съм ги изработвал от стъкло. Пак даваха живот, но сега с движението си допринасят за друг чар. Сега правя чайка с размери 1.70 м, с малка рибка в устата. Но работейки върху други неща, постоянно ме тегли към „Пикасо“.
Как се роди името BULGARASA? Това бунт ли е, манифест или принадлежност? Като стартирах с този проект, исках да си направя нещо като бранд или псевдоним. Експериментирах с различни думи, които ми се сториха тривиални, докато открих тази – оказа се, че не съществува изобщо. Реално означава българска раса.
Колко българско и колко универсално е вашето изкуство? Толкова е българско, колкото аз съм българин. То е и универсално, понеже аз го създавам и идеите са мои, изпълнението също.
Металът носи памет. Как решавате каква втора съдба да му дадете? Материалите, с които работя, са изхвърлени и непотребни. Може да са на 100 или на 20 години, няма значение. Идеята ми е да ги събера в едно изображение, което само по себе си да е интересно, чаровно и впечатляващо. Втората им съдба се решава по-скоро от детайла, който съм намерил за нов живот в творбата. Два-три детайла са водещи, когато стартирам. Например при птицата „Клошарят“ човката е от металните части от седалката на стар велосипед. Когато я намерих, ми заприлича на птичи клюн. Покрай човката, когато направих главата, се нанизаха другите детайли, които предварително съм набавил или съм намирал в процеса на работа.
Има ли детайл, за който сте си казали: „Това носи история, не мога да го пипна, само ще го слушам“? Има доста такива, но рано или късно на всеки му идва времето, намира си правилното място в дадена скулптура. Доста неща стоят с години, преди да бъдат показани и споделени.
В последно време сами ме намират нещата, аз почти не ги търся. Навремето, като стартирах тази работа, грабех като не видял всичко, каквото евентуално би ми свършило работа. В практиката се оказа, че много неща са повторяеми, не са така интересни или можеш да ги видиш на всяко място за вторични суровини. И няма смисъл да се задушавам с тях, когато винаги мога да ги намеря.
Може ли да „видите“ скулптурата в купчина метал от първия поглед, както ренесансовите скулптори са виждали творбите си в къс мрамор например? По-скоро се разкрива постепенно според това, което съм подбрал. Искрата между нас често пламва почти веднага, не се гледаме дълго. Понякога само помислям за нещо и веднага го намирам. Просто трябва да си го пожелая.
Има ли творба, за която сте искали да „слуша“, но материалът е отказвал да се подчини? Няма шанс. Аз съм голям инат и докато не стане, докато не го излъжа, не се предавам. Прилагам план Б, В… до Я, ако е необходимо. Понякога инструментите молят да спра, а аз не спирам.
Какво е по-силно в процеса ви на работа — дисциплината на инженерството или хаосът на въображението? Дисциплината. Хаос няма, у мен е подредено и чисто. Всяка от машините, с които обработвам метала, е оръжие и трябва да си изключително прецизен, внимателен, спокоен, за да не си навлечеш проблеми.
Металът е опасен материал. Какви белези ви е оставил? Когато се учех да заварявам, често ръцете ми изгаряха от хвърчащите искри и метални стружки и топчета. Сега и гол да заварявам, ме заобикалят, не знам защо. Сигурно е някаква рутина. Разбира се, порязвал съм се и през ръкавиците. Голям белег със седем шева имам само на един пръст, за малко да го отрежа. Това беше предупреждението, че човек трябва да е екипиран с нужните защитни средства – очила, ръкавици, антифони, маски, здрави обувки, яке кожено или престилка.
