А силата не се доказва, а се преоткрива и предоговаря със съдбата всекидневно, твърди родопчанката, която обикаля света
Петя Кокудева е пробвала „аз“-а си на 5 континента – на ръба между страха и смелостта, между приключението и разума, очакваното и изненадата, тъгата и радостта. Журналистка и писателка, която остри перо и емоции на далечни пътешествия. Авторка с творби за малки и големи, драматург за куклен театър. Книгата й „Лулу – детски стихотворения за възрастни“ печели специалната награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“. Невръстните читатели са фенове на нейните „Лупо и Тумба“, на уъркшоповете й по измисляне, на играта й с текстове. Големият й хит „Поздрави от синята палатка“ пък събира 95 от най-ценните й срещи със света – калейдоскоп от сюжети, наситени с разнолики култури: някои звучат като трилъри, други като балади, трети като „уан мен шоу“, четвърти като философски есета – от Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ. Петя е от щастливците, които оставят задължителните делови досади на втори план, за да се посветят на любимите си занимания. Но застане ли пред огледалото, не се изкушава да дефинира образа в него като „мисионер“. Има „тайна“ мечта – да се наслаждава на природата, докато репортерства за National Geographic. Уважава хора, които зачитат границите на другите. Колекционира книги с картини.
Петя споделя, че всяко пътешествие е сериозен труд, а подготовката му си е жива стратегия. Следва превръщането й в екшън – особено из страни, където примерно снимат „Игра на тронове“ и „Междузвездни войни“ – Исландия, Норвегия, Нова Зеландия, Шотландия… Няма как да не я запитам каква е магията на Родопите, дали тя е закваска в маята й на върла пътешественица…
„Магията на Родопите е, че баба ми можеше да носи по три внушителни бали сено на гърба си и да заколи петел, без да й мигне окото. Също, че като дете моите игри са били по-често копане на картофи или помагане в строенето на къща. Магията на Родопите е и в неотоплените неизмазани къщи, където всеки е свикнал да студува и да пести. Романтично-приказна идея за Родопите може да имат единствено гостите. На нас, които сме оттам, по-скоро ни се е налагало да растем корави и жилави. Но същевременно съзерцателни – баирът осигурява поетичност за баланс. Навярно всичко това те подготвя добре за път, защото пътят е точно такова хъмпти-дъмпти: трус и великолепие в едно“, признава Петя пред DIVA!
Дали е търсач на силни усещания, дали е писател, дали е жена, която иска да докаже, че е по-силна от много мъже… „Вълнувам се от сложните и противоречиви човешки истории – те ми носят силни усещания, каквито на други хора носят скоковете с бънджи. Да, материята на думите ме притегля неудържимо, откакто се помня. Но засега се възприемам като автор на няколко книги, не като писател. Колкото до това дали съм по-силна от мъжете – човешката сила е ситуационна и контекстуална като щастието. Днес съумяваш да си силен, утре си безкрайно слаб. Така че силата за мен не се доказва, а се преоткрива и предоговаря със съдбата всекидневно. Ще ми се да не се уповавам на етикети за себе си, а да мога да функционирам като вихрена гъвкава сплав от нюанси и разнолики търсения.“
