Пламен Вукадинов: Страдам от подводна зависимост

Това признава професионалният инструктор по водни спортове, подводен фотограф и обучител на деца с проблеми, който, гмуркайки се, е чупил главата си в буквалния смисъл

Разглеждам невероятно красивите подводни снимки на Пламен Вукадинов в Инстаграм. Не го познавам. Интересът ми към него нараства, когато виждам, че не ползва кислородна бутилка. Потърсих го и само след ден слушах запленена и едва успявах да запиша екзалтираните му разкази. Той ми подари и първата си книга „Адреналинът е моята стихия“, а много скоро в печат ще е и втората с лично преживени истории от морета и океани, от личните му битки с природните стихии и от необятните водни простори. Пламен е професионален инструктор по водни спортове, посветен на децата от организация ParaKids, на които помага да победят страховете си и да се чувстват свободни, и подводен фотограф, чието сърце е горящ факел на морското дъно.

Кои са последните красиви места, на които си бил?

Лутра на Касандра на Халкидики, последното село преди носа. Там има пещери в продължение на километър и половина покрай брега, надупчени в една сива, много здрава скала. Слънцето влиза в тях по обяд по невероятен начин и е изключително красиво. Дебна най-дългия ден около 20 юни.  Залезът влиза в отвора на една пещера, където водата мие камъните, не може да си представите колко много цветове се сливат вътре.

Гмуркането и морето бяха ли детската ти мечта?
Да. И я сбъднах. Навремето исках да стана инженер, без да знам какво е това. Харесваше ми само думичката.

В кое море не си бил, а искаш да се гмурнеш?

Червено море. Но повече искам да отида на индонезийските острови, които са необитаеми, за много време, да заспя на брега, на дивото. Правил съм го в Занзибар, където съм бил два пъти по двадесет дни, като не съм спал нито една нощ в хотел. Нито една. Спях на плажа. Хотелът беше на 30 метра от мен. Ползвах само банята за бръснене, но не спях вътре.

Щастлив ли си?

Да. С този начин на живот съм щастлив. Това, ако го няма покрай мен, не съм ок изобщо.

Спазваш ли някакви режими или диети?

Опитвам се – спортувам, тичам, в последно време намалих драстично месото и гледам да карам повече на плодове. Не съм на 20, а на 51, така че метаболизмът се забавя и човек трябва да вземе мерки. Не пия. Не пуша. Здравословно живея – донякъде.

Пишеш втора книга, в която описваш преживяванията си под вода. Как ще се казва тя?

„Интоксикация“. Подзаглавие – „Подводна зависимост”. То е наистина подводно натравяне. Тази гледка под водата е магия, друг свят. Денонощно се гмуркам. Първо е приказно красиво, после е тайнствено, после е нещо, от което се чувствам изцяло зависим. Не мога без него, не искам да го спирам, няма да го спра. Имал съм много тежки ситуации и случки, описани в първата ми книга. Много са приятни нещата и много опасни. Факт.

Кога се зариби с тази страст? Кога се гмурна за първи път?

Морето си го обичам от дете, но имах голям страх от него. Лежах си на плажа да ме плискат вълните по два-три дни и не смеех да вляза във водата. След пети клас започнах да плувам сравнително добре. В казармата бях моряк, а дотогава вече правех много сериозни плувания. Служех на военен кораб, противоминен, казва се „тралчик“ – в Атия, на 30 км от Бургас. Там се зарибих още повече. Имаше един офицер, който се гмуркаше и с харпун вадеше рибите. Исках да правя същото. Сега се занимавам с гмуркане и подводен риболов. Преди гмуркането имах много сериозни бизнеси, които умряха.

Spread the love
Публикувано от
Още от Вида Пиронкова

Белязани от любовта към музиката

И внукът Мартин на незабравимия Емил Димитров носи артистизма на своите предци...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.