„Опознай Родината, като я вкусиш“, или за бавното пътуване и други вълшебства
Има една друга България, която остава встрани от туристическия фокус. Онази България, която някак е съумяла да се опази от хищническото усвояване и е съхранила автентичността си в гледки, звуци и вкусове. Криеща неподозирани съкровища, дори екзотична за нас, градските хора. Живееща в различен, по-бавен и спокоен ритъм. България на нашите баби и дядовци, онази, която си струва да видят децата ни.
Точно нея ни показва Екатерина Терзиева – дългогодишен журналист и създател на медията Агроновините. Използвайки натрупаните познания за българските села и ферми, местните храни и напитки, старите породи и сортове, тя създава платформата за пътувания SlowTours.bg. Както подсказва името, платформата е вдъхновена от slow концепцията – изкуството да живееш бавно, да можеш да спреш, да се отпуснеш и да се насладиш на живота си и на хората в него.
Философията за бавно живеене води началото си от 80-те години на миналия век като контрапункт на все по-забързания и стресов лайфстайл на западния човек. По това време възниква международното движение Slow Food, изповядващо идеята, че храната може да бъде един от начините за противопоставяне на този свръхскоростен живот. Според принципите на движението тя трябва да бъде добра, чиста и честно произведена. Такава е философията и на гастрономическите и винените турове, организирани от SlowTours, разказва Екатерина. Те са добри – с аромата и здравата връзка с българския корен, чисти – опознаващи най-красивите страни на природата и на българското село, честни – срещайки туристите с истинските хора, които стоят зад тяхната храна и напитки. Не просто дегустация, а преживяване за всички сетива и връщане назад към корените в търсене и преоткриване на българската идентичност.
Във фокуса на slow пътуванията са изчезващи български сортове плодове и зеленчуци, стари породи, местни сортове винено грозде, традиционни продукти и храни, характерни за определен регион, а дегустациите се съчетават със срещи с производители (с възможност за купуване на истинска чиста храна и напитки) и посещения на исторически, архитектурни, културни и природни забележителности. А сладкодумната Екатерина разказва истории, една от друга по-интересни – като тази за прочутото зелено сирене от село Черни Вит, което дълго време е смятано от местните хора за развалено и изхвърляно. През 70-те години традиционните дървени качета са заменени от пластмасови бидони и вече не се образува естествена плесен, а сиренето, което не отстъпва на френското и италианското, е на път да изчезне. Технологията е възстановена отново през 2007 г. и днес то е един от деликатесите, които имате възможност да опитате.
„Опознай Родината, като я вкусиш“ е мотото на SlowTours и в него има много мъдрост. Във времена на показен и креслив патриотизъм нещо толкова простичко като запознаване с традиционната местна храна и работливите ръце, които са я произвели, може да ни научи на много повече и да отвори сърцата ни много по-широко от всяка пропаганда.
