Венеция показва най-голямата ретроспектива на фотографката Сабин Вайс, която почина на 97-годишна възраст в края на миналата година
Когато на 28 декември 2021 г. швейцарско-френската фотографка Сабин Вайс умира в дома си в Париж на 97-годишна възраст, най-голямата ретроспектива за нейното творчество вече е готова и ще остане в Casa dei Tre Oci във Венеция до 23 октомври 2022 ра. Самата Сабин отваря своя архив и участва активно в организирането на изложбата с над двеста снимки, документални видеоматериали, оригинални списания. Сабин Вайс е една от най-изявените представителки на френската хуманистична фотография заедно с Робер Доано, Едуард Буба, Изис. Тя е единствената жена фотограф от следвоенната епоха, практикувала тази професия толкова дълго време, при това в почти всички фотографски жанрове – репортажи, портрети на артисти, рекламна, модна и „улична“ фотография. Силата на нейното любопитство към света и нейната радост да го вижда и да го документира правят Сабин Вайс символ на смелост и свобода за всички жени фотографи.
Изложбата проследява цялата кариера на Вайсот 1935-а до 80-те години на ХХ век. Още от самото начало тя насочва обектива си предимно към обикновените хора на улицата – подход, от който никога не се отклонява. „За да бъде една фотография силно въздействаща,тя трябва да ни накара да почувстваме емоцията, която фотографът е изпитал, когато я е правил“, казва Сабин Вайс.
От любов към фотографията
Към избора на професията си Сабин подхожда по-скоро практично, отколкото водена от артистични подбуди. В търсене на професия за цял живот тя се спира на фотографията като нещо, което обича да прави. Винаги „улавя“ момента, никога не изчаква ситуацията. Сабин не моли хората да й позират. Изключение прави с любимите си герои – децата. Понякога им отправя предизвикателството да направят нещо, а те с голямо удоволствие се съгласяват на тази игра. „Когато Сабин снима деца, тя самата става дете. Няма абсолютно никаква бариера между нея, тях и камерата“, казва нейният съпруг – артистът Хю Вайс. Двамата често излизат вечер на разходка, а сред самотните притихнали улици откриват нови сюжети за нейния обектив. За фотографията и въобще за живота на улицата преди тридесет и повече години Сабин си спомня: „Имах време да ходя по улиците на лов за снимките, които ми харесват. В същото време там откривах много повече деца и хора, които правят нещо на улицата.“ От фотографиите на Сабин Вайс лъха предимно оптимизъм и зареждаща енергия, но тя казва, че не снима само оптимистични хора, а също и такива, които са тъжни, самотни или отчаяни.
Моментът на славата
Родена в Сен Жинголф, Швейцария, на 23 юли 1924 г., по-късно тя приема фамилното име на съпруга си – американския художник Хю Вайс. С фотография започва да се занимава съвсем млада. През 1946 г. напуска Женева и заминава за Париж. Когато се омъжва за Хю през 1950 г., Сабин започва кариера като независим фотограф. Заедно те се преместват в малко парижко студио, което Сабин Вайс обитава до края на живота си.
Една от основните групи творби в изложбата „Сабине Вайс. Поезията на момента“ разказва историята на 50-те години на миналия век. Това е и периодът, в който тя получава международно признание. През 1952 г. кариерата й прави решаващ обрат, когато се присъединява към агенция Rapho по препоръка на известния френски фотограф Робер Доано. Нейните снимки са публикувани от големи международни всекидневници и списания, включително „Пари Мач“, „Вог“, „Лайф“,„Нюзуйк“. Сабин Вайс си сътрудничи с фотографи като Уилям Клайн, Хенри Кларк и Ги Бурден. През 1953 г. участва в изложбата „Следвоенна европейска фотография“ в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA), а през 1954 г. Art Institute в Чикаго посвещава важна самостоятелна изложба на нейното творчество.
Една парижанка в Ню Йорк
Сабин Вайс е силно повлияна от пътуване до Америка през 1955 г. Нейният репортаж от улиците на Бронкс, Харлем, Чайнатаун, Девето авеню е публикуван в „Ню Йорк таймс” под заглавие „Нюйоркчани според една парижанка“. Фотографиите представят живота в Америка от френска гледна точка и с подчертано чувство за хумор. Друга част от изложбата е посветена на нейните портрети на художници, скулптори, актьори и музиканти, сред които артистката Ники дьо Сен-Фал, Анет, съпруга на великия скулптор Алберто Джакомети, Франсоаз Саган, Роми Шнайдер, Ела Фицджералд, Симон Синьоре и Бриджит Бардо.
Част от показаните фотографии са правени през 80-те години на миналия век, когато Сабин Вайс пътува до Португалия, Индия, Мианмар, България и Египет. „Тези творбии злъчват силен интелектуален заряд с откъслечни сантиментални нотки. Фокусират върху самотата, вярата и моментите на размисъл за смисъла на живота“, казват организаторите на изложбата. Каталогът, публикуван от Marsilio Arte, включва много непубликувани фотографии и текстове.
