Текст Мария Василева
Трябваше да го прочета два пъти, за да се убедя, че е истина: рекламният слоган пред очите ми гарантираше справянето с вредни навици като шоколад, бъркане в носа, ревност и прочие. След кратък курс, разбира се. Поредната оферта с една-единствена благородна цел – да ни мотивира да направим толкова на брой пластични операции на нашия Аз, колкото са необходими за трансформацията му до Свръхчовека на Ницше.
Тъй рече пророкът на финикийски знаци
И не спира да го повтаря. Повтарят се и схемите.
Мотивационни говорители, коучъри, ментори, НЛП мастъри, духовни учители и всякакви други фини настройчици на човешкото съзнание се надпреварват да предлагат безкръвна лоботомия на атрактивна цена. Курсове, тренинги, уъркшопи, семинари, уебинари и онлайн академии гарантират пренаписване на персоналната история и заличаване на всеки когнитивен дисонанс. Цяла индустрия за личностно развитие, която умело внушава чувство за непълноценност и с готовност подава ръка за нейното преодоляване.
В психологията подобна серийна манипулация за разколебаване трезвата преценка на жертвата се нарича gaslighting („газово осветление“). В конкретния случай наблюдаваме изкусна подмяна на ценности като един деликатен маркетингов процес, генериращ огромни печалби, но старателно прикрит зад немалко безплатни събития, услуги или материали.
По-фрапиращо това се случва при псевдогурутата, които се заиграват с източните учения. Дийпак Чопра е може би най-популярното име в категорията на духовния материализъм. Индиецът се отказва от професионална кариера в областта на традиционната медицина и се преориентира към холистичната, по-конкректно към аюрведа. Наричат го „пророк на алтернативната медицина“, при това доста продуктивен и заможен – написал е над 70 книги, а благосъстоянието му възлиза на милиони долари. В учението си преплита ню ейжд идеи, квантова механика и аюрведически практики, а научните среди съвсем закономерно заклеймяват тази амалгама като псевдонаука. Макар и да не отрича лекарствата напълно, Чопра ги намира за неефикасни и твърде скъпи. Вместо тях препоръчва позитивно мислене, духовни практики и собствените си продукти – пътеводна светлина към „съвършеното здраве“, както е озаглавен един от неговите бестселъри. Все пак е специализирал ендокринология, не е някой самозванец, дори една от последните му книги е в съавторство с професор по неврология от Харвардския университет. Приносът му за популяризиране на медитацията в западния свят е безспорен, но всичко останало представлява съмнителна философия, заимствана от различни места и поднесена в лесна за храносмилане форма.
Колаборацията му с Опра Уинфри
сама по себе си говори доколко комерсиална е дейността му. Всъщност гуруто смята, че духовно извисените хора не бива да се смущават от богатството, и развива тази своя теза в книгата „Седемте духовни закона на успеха“. А напоследък прекарва все повече време в Силициевата долина.
Доста сходен е и случаят с покойния духовен лидер и миротворец Шри Чинмой, роден в Индия и преместил се да живее в Щатите. Космополитна личност с интердисциплинарни артистични заложби – пее, композира, рисува, пише поезия. Неговата парадигма се свежда до „модерен духовен път, в който дълбоката източна мъдрост върви ръка за ръка с трансформиращия динамизъм на Запада“. Себенадминаването е фундаментално за това учение и се постига по пътя на интегралната йога. Основава Световния пробег на хармонията, тъй като смята, че спортът е инструмент за насърчаване на разбирателството между народите. Липсват доказателства Чинмой да притежава посвещение от който и да било индуистки гуру, но за сметка на това успява да създаде солидна бизнес структура, включваща вегетариански ресторанти, издателства, музикални студиа и др., голяма част от които продължават да функционират и са доразвити след смъртта му. Чинмой е същинска машина за пропаганда – повече от 1600 книги, 18 000 духовни песни и 140 000 мистични картини, чието разпространение също допринася за поддържане на корпоративния организъм, макар приживе да е организирал над 600 безплатни концерта по целия свят.
Правим плавен преход към корифеите на личностното развитие, които залагат в по-малка степен на мистичните оттенъци. Канадецът от индийски произход Робин Шарма изоставя юридическото поприще, за да се впусне в търсене на смисъла на живота. И в крайна сметка успява да формира собствена концепция, обединяваща житейски истории, източна философия и западни стратегии за лична ефективност. Втората му книга
„Монахът, който продаде своето ферари“ постига огромен успех,
но чак след като е случайно забелязана от изпълнителния директор на небезизвестното издателство HarperCollins. Интересът към Шарма нараства лавинообразно, зачестяват поканите да бъде лектор на различни мотивационни семинари и той постепенно се превръща във водещ експерт по лидерство и личностно усъвършенстване. Издава още десетина книги – съвсем скромен актив на фона на библиографията на Чопра или Чинмой.
Попаднах на доста умилително негово представяне в сайта на някакъв консултант по личностно развитие, който обясняваше как мъдростта на Шарма не е за всеки, а само за будните умове и сърца, готови да приемат промяната в живота си. И съвсем искрено се опитах да отворя всички свои сетива и да попия максимално количество от тази мъдрост, но единственото, което получих, беше поредната доза клишета, да не кажа свърхдоза. Квинтесенцията се свежда до послания от сорта на „Животът е кратък и трябва да се живее пълноценно и щастливо“ или „Духовната страна е важна, но и материалната страна също е важна“. Ами, не, благодаря. Предпочитам празната чаша от корицата на първия му бестселър да бъде напълнена със съвременна художествена литература, която със сигурност би допринесла повече за собственото ми израстване.
