Постмодерните проповедници, или как се вдига много шум за нищо

Текст Мария Василева

Трябваше да го прочета два пъти, за да се убедя, че е истина:  рекламният слоган пред очите ми гарантираше справянето с вредни навици като шоколад, бъркане в носа, ревност и прочие. След кратък курс, разбира се. Поредната оферта с една-единствена благородна цел – да ни мотивира да направим толкова на брой пластични операции на нашия Аз, колкото са необходими за трансформацията му до Свръхчовека на Ницше.

Тъй рече пророкът на финикийски знаци

И не спира да го повтаря. Повтарят се и схемите.

Мотивационни говорители, коучъри, ментори, НЛП мастъри, духовни учители и всякакви други фини настройчици на човешкото съзнание се надпреварват да предлагат безкръвна лоботомия на атрактивна цена. Курсове, тренинги, уъркшопи, семинари, уебинари и онлайн академии гарантират пренаписване на персоналната история и заличаване на всеки когнитивен дисонанс. Цяла индустрия за личностно развитие, която умело внушава чувство за непълноценност и с готовност подава ръка за нейното преодоляване.

В психологията подобна серийна манипулация за разколебаване трезвата преценка на жертвата се нарича gaslighting („газово осветление“). В конкретния случай наблюдаваме изкусна подмяна на ценности като един деликатен маркетингов процес, генериращ огромни печалби, но старателно прикрит зад немалко безплатни събития, услуги или материали.

По-фрапиращо това се случва при псевдогурутата, които се заиграват с източните учения. Дийпак Чопра е може би най-популярното име в категорията на духовния материализъм. Индиецът се отказва от професионална  кариера в областта на традиционната медицина и се преориентира към холистичната, по-конкректно към аюрведа. Наричат го „пророк на алтернативната медицина“, при това доста продуктивен и заможен – написал е над 70 книги, а благосъстоянието му възлиза на милиони долари. В учението си преплита ню ейжд идеи, квантова механика и аюрведически практики, а научните среди съвсем закономерно заклеймяват тази амалгама като псевдонаука. Макар и да не отрича лекарствата напълно, Чопра ги намира за неефикасни и твърде скъпи. Вместо тях препоръчва позитивно мислене, духовни практики и собствените си продукти – пътеводна светлина към „съвършеното здраве“, както е озаглавен един от неговите бестселъри. Все пак е специализирал ендокринология, не е някой самозванец, дори една от последните му книги е в съавторство с професор по неврология от Харвардския университет. Приносът му за популяризиране на медитацията в западния свят е безспорен, но всичко останало представлява съмнителна философия, заимствана от различни места и поднесена в лесна за храносмилане форма.

Колаборацията му с Опра Уинфри

сама по себе си говори доколко комерсиална е дейността му. Всъщност гуруто смята, че духовно извисените хора не бива да се смущават от богатството, и развива тази своя теза в книгата „Седемте духовни закона на успеха“. А напоследък прекарва все повече време в Силициевата долина.

Доста сходен е и случаят с покойния духовен лидер и миротворец Шри Чинмой, роден в Индия и преместил се да живее в Щатите. Космополитна личност с интердисциплинарни артистични заложби – пее, композира, рисува, пише поезия. Неговата парадигма се свежда до „модерен духовен път, в който дълбоката източна мъдрост върви ръка за ръка с трансформиращия динамизъм на Запада“. Себенадминаването е фундаментално за това учение и се постига по пътя на интегралната йога. Основава Световния пробег на хармонията, тъй като смята, че спортът е инструмент за насърчаване на разбирателството между народите. Липсват доказателства Чинмой да притежава посвещение от който и да било индуистки гуру, но за сметка на това успява да създаде солидна бизнес структура, включваща вегетариански ресторанти, издателства, музикални студиа и др., голяма част от които продължават да функционират и са доразвити след смъртта му. Чинмой е същинска машина за пропаганда – повече от 1600 книги, 18 000 духовни песни и 140 000 мистични картини, чието разпространение също допринася за поддържане на корпоративния организъм, макар приживе да е организирал над 600 безплатни концерта по целия свят.

Правим плавен преход към корифеите на личностното развитие, които залагат в по-малка степен на мистичните оттенъци. Канадецът от индийски произход Робин Шарма изоставя юридическото поприще, за да се впусне в търсене на смисъла на живота. И в крайна сметка успява да формира собствена концепция, обединяваща житейски истории, източна философия и западни стратегии за лична ефективност. Втората му книга

„Монахът, който продаде своето ферари“ постига огромен успех,

но чак след като е случайно забелязана от изпълнителния директор на небезизвестното издателство HarperCollins. Интересът към Шарма нараства лавинообразно, зачестяват поканите да бъде лектор на различни мотивационни семинари и той постепенно се превръща във водещ експерт по лидерство и личностно усъвършенстване. Издава още десетина книги – съвсем скромен актив на фона на библиографията на Чопра или Чинмой.

Попаднах на доста умилително негово представяне в сайта на някакъв консултант по личностно развитие, който обясняваше как мъдростта на Шарма не е за всеки, а само за будните умове и сърца, готови да приемат промяната в живота си. И съвсем искрено се опитах да отворя всички свои сетива и да попия максимално количество от тази мъдрост, но единственото, което получих, беше поредната доза клишета, да не кажа свърхдоза. Квинтесенцията се свежда до послания от сорта на „Животът е кратък и трябва да се живее пълноценно и щастливо“ или „Духовната страна е важна, но и материалната страна също е важна“. Ами, не, благодаря. Предпочитам празната чаша от корицата на първия му бестселър да бъде напълнена със съвременна художествена литература, която със сигурност би допринесла повече за собственото ми израстване.

Spread the love
More from divamagazine.bg
Тейлър Суифт с нов рекорд
Певицата Тейлър Суифт чупи рекорд след рекорд. След суперуспешното си турне, тя...
Read More
0 replies on “Постмодерните проповедници, или как се вдига много шум за нищо”