С питанията на 99 карти създателката на играта Ралица Добрева подпомага комуникацията в семейството и създава неповторими преживявания
Фотография / Явор Янев
Милиони копнеят за безсмъртие, а не знаят какво да правят със себе си в дъждовния неделен следобед.“ Казаното от Сюзан Ерц изпитах на гърба си в първите дни на октомври, когато времето ни затвори с дъщеря ми у дома за почти седмица. За кратко гледането на любими филми, разговорите и отмятането на залежала домакинска работа успяха да ангажират вниманието ни. На третия ден обаче имахме нужда да направим нещо различно и забавно, далеч от екрани и устройства. Бордовите игри за двама бързо ни доскучаха. В този момент моя приятелка от ученическите години ми показа „Въпросът“ – 99 карти, които създават незабравими спомени. Свързах се с тяхната създателка Ралица Добрева и я поканих да ги представи пред читателите на D!VA.
„Много ми се искаше да разнообразя семейните ни вечери и да създам истински разговори. Така се роди „Въпросът“, игра за хора на 9 и на 99. Исках нещо повече от „Как мина денят ти?“ и отговорите „Добре“ или „Не знам“. Исках разговори – забавни, замислящи, близки. Разговори, в които да се смеем, да се изненадваме, да мечтаем заедно“, разказва Ралица, която е майка на двама пораснали синове – на 26 и на 15, и именно заради тях започва да създава своите карти.
За дебют на играта тя избира рождения си ден преди няколко години. Тогава по-големият от двамата ѝ синове се връща от чужбина само за една вечер. Ралица иска да запомнят този момент с нещо специално и вади първата версия на играта, написана на обикновени картонени листчета. Правилата са следните – всеки тегли карта с въпрос и отговаря. В тестето има 99 конкретни въпроса и 19 карти с въпросителен знак, които позволяват на участника да измисли сам въпрос. Започва първи този, които е най-близо по възраст до 99. Използваната карта се поставя най-отдолу в тестето и при продължителна игра се пада отново на нов участник.
„Ефектът беше невероятен. По това време малкият ми син още не беше на възраст, на която да се включи в играта, но дори така не остана изолиран, а се развълнува от искрените емоции, които споделяхме. Впоследствие използвах играта, за да се сближим още с момчетата, да науча по един шеговит начин какво истински ги вълнува, какво ги безпокои, какво им тежи“, разказва Добрева.
Признава, че е от хората, които се интересуват повече от дълбочината в разговора, психологията ѝ е любопитна, но ежедневните ѝ занимания са свързани със застраховане. Може би затова дълго няма самочувствие да сподели откритието си.
„Години наред „Въпросът“ стоеше в едно чекмедже у дома просто като картончета с въпроси. Те също се развиваха. Използвах ги, за да разнообразя семейството и децата по празници, за студени вечери у дома, когато просто искахме да си поговорим и да се позабавляваме, без нещо да ни разсейва. Самата игра носи специфична динамика, различна от ежедневните „малки разговори“. Когато изтеглиш карта с въпрос и го прочетеш, имаш няколко секунди, за да отговориш. Това ти дава време да се поразровиш в ума си, в емоциите, но и пространство да споделиш какво истински те занимава в момента“, споделя Ралица.
Ефекта на своето творение тя изпитва особено силно, когато нейният малък син влиза в пубертета. В предизвикателния период комуникацията им се нарушава. Благодарение на вечерите с „Въпросът“ тя успява да се почувства отново свързана и запозната с проблемите му. Доверието, което създават разговорите им, кара Ралица да предложи играта на близки и познати, които също срещат затруднения в общуването с децата си. Запазва основните правила на играта, но ги адаптира за хлапета между 7 и 13. Кръщава я „Въпросчето“.
„Всеки път играта вади различни отговори от участниците, но не те са важни. Важни са разговорите, които следват. Оказва се, че след някоя сесия на играта много родители научават какъв цвят обича детето им например и защо той му е любим – нещо тривиално, което иначе са си мислели, че знаят“, обяснява създателката на играта.
Как обаче една настолна игра успява да се сбори за интереса на децата, изкушени от интерактивните компютърни и екранните стимулации? Ралица е впечатлена, че досега всички, с които е изпитала версията на „Въпросчето“, успяват да останат ангажирани с процеса за дълго и искрено му се наслаждават. Затова я препоръчва на свои близки и приятели, които срещат трудности да намерят занимания на хлапетата си извън виртуалната реалност и устройствата.
„Чувайки игра, повечето хлапета откликват с любопитство и потъват в процеса. Предполагам, че за тях също е трудно да намерят път към комуникация с родителите си, вечно забързани в ежедневни задачи. С „Въпросчето“ те също се осмеляват да питат за неща, които ги вълнуват, но по една или друга причина нямат смелост да го направят в обикновен разговор. Наблюдавам как този процес подпомага много семейната среда“, казва Добрева, която вече получава запитвания за картите от детски учители и психолози, забелязали потенциала на играта.
Засега плановете на Ралица са да предлага двете настолни игри само през социалните мрежи. Иронично – точно мястото, което „скъса“ комуникацията помежду ни на живо, приема идеята ѝ. Картите може да се закупят от профила ѝ във Фейсбук страницата „Въпросът – карти с въпроси“ и Инстаграм „Въпросът“. „Понякога най-ценните открития не са скрити в пещерите, а в един въпрос“, шеговито ни подканва Ралица да разбъркаме картите и да се осмелим да погледнем по-дълбоко в себе си от битовите „малки приказки“. А какво ще открием там, зависи само от нас.
