Quo vadis, Мария

Дали средностатистическият зрител в Тексас би гледал „Борат 2”, ако ваксинацията в Щатите върви по плана на Джо Байдън, истерията започне да стихва и хората се досетят, че по стрийминг платформите може да се види и нещо скандално? Защо не? А дали полублокираният от ковид-19 интелект на масовите телевизионни зрители ще осъзнае посланията във филма – за абсурда и кретенизмите на всяка власт и за все още недостижимото равенство на жените? И най-вече дали ще запомнят, че Мария Бакалова е българка?

В Ню Йорк, Ел Ей и Лондон ситуацията е различна – международният киноелит, който отдавна е наднационален, вече аплодира момичето, викна му няколко пъти „Браво“, номинира го и го награди. В София и в родния на Бакалова Бургас емоциите пък са в кресчендо, дебатът за „високото“ и „ниското“ в „Борат 2” върви с променливи децибели, но добрата новина е, че никой не дефинира фабулата с плебейското „Всяко чудо за три дни“. Защото малката предизвестена революция на Бакалова е реклама за многострадалната ни родина, а както добре знаем, лоша реклама няма: важното е името да не е сбъркано. А то не е – интерконтиненталната гилдия говори за Мария Бакалова от България. Тя пък говори на български в „Борат 2”.

Дали лентата е замислена като анти-Тръмп, вече няма голямо значение. Стига, разбира се, да не се прекали с хипотезата, че лансират Бакалова по червения килим като лице на политическа поръчка. Затова номинацията за „Златна малинка“ също й дойде много добре – продължи да влиза във всички статистики.   

Ако Бакалова спечели и „Малинка”, и „Оскар”, ще стане първата актриса, която го постига за една и съща роля.  И тогава славата на Мария наистина ще удари тавана, както и рекламата за България. А както се знае, в любовта, войната и маркетинга всичко е позволено. Защото Димитър Маринов отдавна се подвизава в Холивуд, но засега регистрира  минимално участие в „Зелената книга“ с „Оскар 2019”.

Защо успя отличничката от Бургас       

Характерът на морска сирена, балканската последователност, неизкоренимият славянски оптимизъм, лудият космополитен късмет, глобалната коронакриза и социалните патологии на Холивуд предопределят марша на Мария по първите страници. Но преди да се отдаде на единствената позволена шизофрения – актьорството, Бакалова от дете осъзнава мисията си. Според нея всеки е наясно накъде върви и с какво иска да се занимава. За Мария кодът е ясен – слушай интуицията си, а не разума. Тя носи още и природния инстинкт за недостатъчност, неизменен за интелигентните хора. 

Виолета Маврова, нейна класна в продължение на 8 години в училището за изкуства „Професор Панчо Владигеров“ в Бургас, я представя в интересна светлина – пълна отличничка, която не признава друга оценка освен шестица. „Беше обрано дете, по-затворено. Влезе при нас с флейта, но в един момент се ориентира към актьорското майсторство. Не бях изненадана, че я приеха в НАТФИЗ с отличие. Сега е много променена като изказ и визия“, споделя учителката пред БГнес. Според нея Мария винаги е била „много гъвкава, импровизираща и отговорна – перфекционист, който дава най-доброто от себе си“.

Всъщност още в тийнейджърските си блянове Бакалова се вижда в Холивуд, но е наясно, че първо трябва да мине през НАТФИЗ в София. След като едновременно посещава паралелките за музика и театър, влиза в класа на Иван Добчев в академията. Но бързо разбира, че кино не се учи на чин. И отива да работи без пари в екипите на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, които по това време снимат „Урок“ и „Слава“. Тя е в трети курс, когато я викат за епизодична роля в „Бащата“ – съпруга и майка в ретроспекция. За смисъла на филма казва: „Поставя глобален проблем – общуването в ерата на мобилните устройства, станали удобни през карантината и  унищожили способността да разговаряме за душата.“

Всички момичета от випуск 2019-а в НАТФИЗ изпращат материали за прослушването на загадъчна чуждестранна продукция. Без Мария. Колегите й обаче настояват да ги последва и тя след купона за дипломирането, продължил до зори, мята набързо два дубъла. Не й се вярва, че ще стане нещо, още повече че английският й звучи като на европейка. Година по-късно ще сподели в социалните мрежи, че напълно осъзнато е дръпнала американската мечта за опашката. Но когато най-неочаквано я викат на проби в Лондон, изпада почти в ступор, подозирайки, че докато прелита над Ла Манша, могат да я отвлекат, а след като кацне на „Хитроу“, ще я изнасилят. Явно няколко пъти е гледала „Твърде лично“. Моли Юлиан Костов, който е неин водач в дебрите към Холивуд, всеки миг да е в готовност да се втурне и да я измъкне от лапите на похитителите.

Spread the love
Written By
More from admin
Офелия Виларова: Йогата ми върна взетото от балета
Звездата на „Арабеск“ и балета на немската телевизия днес е хореограф и...
Read More
0 replies on “Quo vadis, Мария”