Рене Карабаш: Вълнува ме тялото и това отвъд него

Има страдание, което е добре да преживеем, но има и такова, което си причиняваме излишно. Добре е човек да  подбира какво чете, какво гледа, какво слуша, казва писателката с награда за най-добра актриса от кинофестивала в Сараево за участието си във филма “Безбог”

Оказа се, че Рене Карабаш е започнала да пише романа си “Остайница”, виждайки в интернет кадър на фотографката Пепа Христова, чийто албум “Прокълнатите девици” представя малкото останали бурнеши в Албания. Странно, че в обясненията на понятието остайница, с което започва творбата на Карабаш, не фигурира синонимът бурнеша – клетвена девица, дала обет за девственост по Кануна и живееща като мъж и глава на семейството в патриархални общности в някои части на Балканския полуостров. Смяната на пола дава на жената права, каквито по тези места тя традиционно няма, но й вменява и задължението да отмъсти за отнетия живот на мъж от рода в резултат на кръвна вражда.

Отплесвам се в това длъжко предисловие, защото аз също бях очарована от интригуващия проект на Пепа Христова, която представих в друга медия и инициирах нейна авторска изложба в НХГ. И продължавам да се вълнувам от темата за смяната на пола – дали принудително, какъвто е случаят с повечето от бурнешите, или доброволно, от това доколко той определя пътя, изборите, смисъла… Търся отговорите с Рене Карабаш, до чийто последен роман “Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ още не съм стигнала, но пък съм под влиянието на стихосбирката й “Братовчедката на Зорбас”, втора за нея след “Хълбоци и пеперуди”. Но фокусът си е върху “Остайница”.

Ирена, как тръгна потокът на съзнанието ви към историята, разказана в този роман?

Много време се опитвах да намеря в какво да облека моята история. Аз съм израсла на село – Александрово, Ловешко, и не ми е чужд този бит. Случайно видях една фотография от изложба в интернет. И го усетих като знак, че това ще е нещото, което ще пиша. Започнах да търся информация от всякакви източници, изчетох всичко налично. Две години работих върху романа. Вълнува ме точно темата за мъжкото и женското, за тялото и това отвъд него. Исках да избягам от това човек да е възприеман като мъж или жена телесно. За да го направя, трябваше да засегна много радикално тялото, за да се освободя от него и да остане накрая душата.

Истината за бурнешите (наричани в различните региони още мушкари, виргинеши, мушкобани, харамбаси, завйетовани девойки, садики) е, че те са принудени от Кануна да живеят като мъже. А за вашата остайница това е избор на сърцето…

Историята не е за едно момиче, принудено да стане заклета девица, а по-скоро за отношенията в семейството. Между това да избереш дали да угодиш на бащата, или да избереш любовта. Люшкания, които създават цялата история. Ние в България, макар да нямаме тези закони, правим подобни избори. Все още живеем в патриархален свят, особено в по-малките населени места. Мъжът е глава на семейството, а жената, дори да има някаква сериозна професия, трябва да е домакиня и да слуша мъжа си.

Как си избрахте псевдонима Рене Карабаш, в романа и Бекиа, превърнала се в Матя, е с такава фамилия?

Това е фамилията на майка ми, казвали са им Карабашата. Родът е от село Деветаки, където в едноименната пещера са се спасили от чумата девет семейства таки и са станали родоначалници на всички околни поселища. Исках да запазя тази фамилия на майка ми, която заради режима съм изгубила. От дълбочината на този корен черпя доста. А Рене идва от Франция, където съм учила известно време, там ми казваха така. 

Докъде назад познавате родословието си? Силно впечатлена съм от родовата терапия, която провежда Аида Марковска…

Бих искала контакт с нея, защото се интересувам от родовата карма. Аз съм стигнала до родния Карабаш, доста заможен човек, който се жени за момиче от бедно семейство. То има братче, когото с моя прадядо осиновяват. Ето тук е първата грешка – да превърнеш брат си в свое дете. Прадядо ми се грижел за горите на един турчин, който му завещал голяма част от тях, сега имам гори в наследство. А иначе бил много буден и напредничав мъж – внесъл  първата машина за юфка, музикална уредба „Сименс”. Но след 1944-а всичко му е отнето.

Не ви ли се иска да напишете историята на рода си?

Да, може би един ден ще я напиша. Още я проучвам. Има какво да се напише още от времената на турското робство. Карабашата е участвал в Балканската война, бил е пленен и затворен на остров Крит. Знаете ли, имам голям проблем със заключването…

Spread the love
More from Ваня Шекерова
Азбучник на сексуалността
Приятелка ми разказва как, когато дъщеря й отишла да се записва в...
Read More
0 replies on “Рене Карабаш: Вълнува ме тялото и това отвъд него”