Рене Зелуегър: На ръба на разума

Фотография Getty Images

Носителката на „Оскар“ прави завръщане към голямото кино с образа на иконата Джуди Гарланд и разказва история за един живот, за който мнозина мечтаят, но всъщност никой не иска…

Тази година големите аплодисменти са за Рене Зелуегър. Превъплъщението й в Джуди Гарланд доказва за пореден път, че Рене е сред най-умелите актьори на своето време. Тя прелита от образ в образ, а филмографията й е разнообразна като живота й. Защото тази актриса крие под фасадата на миловидно момиче повече, отколкото си представяте.

Рене Зелуегър се ражда в Тексас преди 51 години. Името й Ренее, както се пише в оригинал, и странната й фамилия – Зелуегър, която хората често бъркат, идват от родителите й скандинавци. Майка й е от Норвегия, а баща й е швед. Макар в семейството да няма нито един актьор или режисьор, Рене иска да е актриса още в началното училище и започва да ходи на уроци. По-късно учи драма в Университета в Тексас, наема агент и започва да търси работа, без да напуска родния си щат. Може би затова кариерата й тръгва тромаво и бавно. Но тя твърди, че животът в Холивуд, който и днес я изморява, тогава й се струвал почти невъзможен. Така на 23 години тя успява да си спечели малки роли в независимите „Хапки от реалността“ и „Емпайър рекърдс“. Именно в първия филм се случва и първата й целувка с език на екрана, но пък е с Итън Хоук. Малко след това Рене получава епизодична роля във филма „Объркани и непокорни“, пищи много, ама много, както тя самата разказва, по време на снимките на „Тексаско клане“ през 1994-а и снима реклама на напитката Coors Light. Това всъщност е един от първите й актьорски ангажименти, преди да се влее в голямото кино.

Рене Зелуегър е забележителна не с ръста си от 160 см, естествено руса коса и сини очи, а с едно от най-миловидните лица в Холивуд през 90-те. Никой не вярва, че това крехко миньонче е заредено с огромен талант и големи амбиции. Голямото кино ги „надушва“, когато Рене е на 26 – тогава получава ролята на Дороти Бойд в драмата „Джери Магуайър“. Филмът носи номинация за „Оскар“ на Том Круз, а нея поставя сред младите и горещи нови имена в киното. Репликата й от филма: „Нави ме още на здрасти“ (You had me at hello) и до днес е номер 52 в класацията на 100-те най-добри филмови цитати.

Кариерата й галопира нагоре, за да може Рене да влезе в новото хилядолетие с награда „Златен глобус“. А когато през 2001-ва на церемонията по връчване на наградите съобщават, че печели статуетката за ролята си в „Сестра Бети“, актрисата се намира в тоалетната. Но в това е част от чара й. Може би затова година по-късно тя намъква удобната пижама на Бриджет Джоунс.

Бриджет Джоунс, която промени всичко…

Преди 19 години на големия екран се появи „Дневникът на Бриджет Джоунс“. За да стигне до образа, Рене добавя 15 кг върху почти идеалната си фигура, закусвайки биг мак с голяма порция пържени картофи и голям млечен коктейл. Обядва 20 понички с фъстъчено масло, пица, чипс и отново млечен коктейл, а вечерята й включва спагети с месо и пържени картофи. Между всичко това актрисата се тъпче с шоколадови десертчета и газирани напитки.

Резултатът е налице – идеалната Бриджет Джоунс. Неслучайно Рене Зелуегър получава първата си номинация за „Оскар“ именно за ролята на пълничката, объркана и тотално заблудена Бриджет, която се занимава с промискуитетния си шеф Даниел, вместо да забележи ръбатия, но чаровен мистър Дарси. Филмите за този събирателен момичешки образ са сред най-забавните женски истории, излизали на големия екран през последните години.

Голямата част от успеха на Бриджет Джоунс се дължи на острото и черно чувство за хумор на нейната създателка – писателката Хелън Филдинг. Тя пише книгите си „Дневникът на Бриджет Джоунс“ и „Бриджет Джоунс: На ръба на разума“ няколко години по-рано и те се превръщат в тотален хит на британския и на световния книжен пазар.

Първият филм има толкова голям успех, че Великобритания буквално осиновява Рене Зелуегър – тя се превръща в любимата им „родна“ актриса, макар да е американка и да няма онзи приятен британски акцент, когато  използва родното си южняшко произношение.

Само три години по-късно се появява вторият филм – „Бриджет Джоунс: На ръба на разума“. Той няма чак такъв шумен успех, но някак е подел вълната на първия и по този начин успява да се качи малко по-високо на зрителския небосклон. Дори получава по-високи оценки, отколкото заслужава. Времето показа по-ясно от всеки критик, че „Бриджет Джоунс: На ръба на разума“ заслужава внимание само заради Рене. Защото тя вече се е превърнала в любимото необикновено момиче на киното.

Ролята, която направи Рене Зелуегър любимка на публиката е тази на пълничката и вечно търсеща любовта Бриджет Джоунс
Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Книги за чаен следобед

Има нещо изключително романтично в идеята за студен ден, чаша чай и...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.