Каквото и да правите, правете го с любов!

„Като дете имах две големи мечти – да се занимавам с режисура и актьорско майсторство или с дизайн. Днес мога да кажа, че и двете са реализирани в Elephant Boookstore. За мен режисурата е форма на дизайн – дизайн на човешките умения и емоции. За съжаление, така и не съм учил нито едно от двете. След гимназията не продължих обучението си – нямах възможност да уча там, където исках, а не държах просто да имам някаква диплома на стената. Не исках да правя такива компромиси и затова започнах да работя в книжарница. Така постепенно изпуснах времето за университет, макар да имах по-късни опити, което и до днес е една малка трагедия за родителите ми, но пък натрупах опита, който ми позволи да реализирам вижданията си“, разказва книжарят.

Липсата на университетско образование не само че не спира развитието на Рубен, но и му показва една отдавна известна максима – първото и най-важно обучение идва от семейната среда. „Всичко тръгва от първия социум – семейството. То е основата на човека, който съм. Тъжно е, че днес сякаш не обръщаме внимание на произхода си. Сякаш е срамно да се говори за това. Сякаш трябва да те е срам, когато фамилията ти е с богата култура и традиции. Сякаш си сноб, ако за теб приемствеността е важна. Разбира се, че семейните традиции и културното наслояване не са без значение за следващите поколения. Любовта към книгите, хубавата музика при мен идват от семейството ми. Растях до майка диригент и отрано съм се докоснал до атмосферата, която се създава около човек на изкуството. Дъщеря ми Бела е на 11 и нямаше възможността да израсне в задкулиснатасреда, за сметка на това пък й създадох добър усет за музика. Днес в плейлистите й има мешавица от метъл групи, нюейдж, Джон Бон Джоуви, Нина Симон и много джаз, такива неща. На тези години има сериозно отношение към джаз музиката и това се дължи на факта, че вкусът й е възпитаван от бебе. През ушите й са минали много стилове и изпълнения – от класически до модерни. Поставил съм основите, както е било и с мен“, обяснява Рубен.

Да се самоизграждаш и да се саморазвиваш – това са качествата, които, макар и банални, превръщат Лазарев в

успешен селфмейд предприемач

Самият той мрази подобни етикети, но не отрича социалната си ангажираност, която е в задоволяването на потребността от красота и култура на обществото. Потребност, която през годините сам се опитва да открие на родна почва, а така и не успява изцяло.

„Когато пристигнах в България на 15, бях свикнал със съвсем различни мащаби на социалния и културния живот. Със семейството ми пътувахме от бившия СССР към Америка и Бургас беше просто транзитна спирка. Е, съдбата реши друго и останахме. Няма да лъжа, че от онези години ми липсват  космополитността и културният живот на истински големите градове по света“, разказва книжарят.

След провала на американската му мечта Рубен решава, че има два пътя в живота – да се превърне в аутсайдер в непозната страна или да прояви адаптивност. Ролята на жертва на обстоятелствата никак не е по вкуса му. Избира да приеме случилото се за възможност и за шест месеца успява да овладее почти перфектно български език.

Докато слушам историята му, постоянно търся издайнически знаци за руския му произход, но не ги откривам. Изказът му е чист и книжовен, тук-там с някой английски израз, навярно резултат от многобройните заглавия, които е прочел. Нямам причина да не му вярвам, че за своите 26 години в България никога не са го питали дали е чужденец (но пък редовно е получавал въпроси къде е следвал зад граница). Успешната му адаптация в България обаче е взела своето. Рубен признава, че днес говори майчиния си език доста архаично. „Не харесвам модерния руски, а самият аз навярно звуча за московчани като някой, който е излязъл от стара книга“, шегува се той.

Престоят в Бургас продължава до ранните му 20 години, след което Лазарев се мести в столицата и продължава развитието си в книжарството. Морският град обаче още му носи сантиментални чувства. 

„През годините единствената ми връзка с Бургас останаха няколко приятели и гроба на баба ми. Не бях разглеждал детайлно центъра на града почти 15 години. За толкова време се ражда и пораства цяло едно поколение, което живее с идеята, че преди него не е имало нищо. За толкова време се разрушава доста история. По време на една командировка откраднах няколко часа за обиколка на местата, на които мина тийнейджърският ми период. Промяната беше огромна, а усещането за безвъзвратност ме разстрои до сълзи. Ти помниш нашия Бургас – вече го няма. Не довърших разходката си. Избрах да остана с Бургас от спомените си“, споделя Рубен.

Spread the love
Публикувано от
Още от Надя Костова

Камил Васкес: Нежното оръжие на Джони Деп

38-годишната адвокатка спечели делото на годината срещу Амбър Хърд, получи повишение и...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ