Срещаме се с Лазар и Мартина – хората, които накараха цяла България да събира пластмасови капачки с благотворителна цел. За последните години тяхната кампания порасна почти колкото тоновете пластмаса, които рециклираха, за да помогнат на недоносени бебенца
На пръв поглед Лазар Радков и Мартина Йорданова са като всяка двойка – закачат се, обичат се, шегуват се в социалните мрежи и някак спонтанно събират тонове пластмаса за рециклиране. Правят го по площади, градинки и не се ограничават само до софийска територия. Вдъхновяват цяла България, която като полудяла събира пластмасови капачки от бутилки, сякаш са разпилени по улицата монети. И настина Лазар и Мартина успяха за едва няколко кампании да ни убедят, че боклукът има стойността на парите.
Този ноември двамата вечно усмихнати доброволци отпразнуваха три години на своето „бебе“. Кавичките не са случайни – тяхното бебе не е човешко, но има мисия да помага на човешките деца. Рожбата им е благотворителна организация, наречена „Капачки за бъдеще“. Нейната първоначална цел е събиране на средства за бебешки кувьози чрез рециклиране на пластмасови отпадъци.
Боклукът за едни…
Лазар и Мартина започват начинанието си на шега и без грандиозни очаквания към него. Той е от София, а тя от Велико Търново и макар често да ги питат за това, двамата не са любовна двойка в живота, а перфектен доброволчески тандем.
Годината е 2017-а, а мястото на запознанството им е Южният парк в София. По това време Лазар, който е основател на фитнес платформата Live to Lift, води една от безплатните си тренировки. Иска да накара повече българи да спортуват и да се грижат за здравето си. Някак спонтанно му хрумва, че хората, които тренират редовно, могат да помогнат и за друго – да събират пластмасовите капачки на бутилките си за вода, за да ги предават за рециклиране. Мартина, която присъства на тази отворена тренировка, приема предизвикателството лично и само ден по-късно му кара с автомобила си цял багажник с пластмасови капачки. И с това дава началото на всичко – едно приятелство и една впечатляваща за цяла България кампания.
„Когато Мартина ми донесе капачките, питахме хората за какво предлагат да ги събираме. Масово отговориха “кувьоз, кувьоз…” и явно беше редно да проучим темата. Мартина откри, че всяко трето дете, което е било в кувьоз, е получило увреждане на зрението по един или друг начин и част отп ричините бяха в старата и амортизирана техника. Съответно решихме кампанията да е за закувьози. Само трябваше да намерим къде са нужни. Оттам аз се консулитрах с моя добър приятел д-р Камен Генов от Плевен, който пък се свърза със свои колеги и научихме, че в болницата в Червен бряг имат нужда от кувьоз“, спомня си този паметен момент Лазар.
Първата стъпка е направена, но ентусиазмът не секва. След закупуването на един кувьоз Мартина и Лазар започват да виждат все по-ясно нуждата от своята доброволческа работа. Стъпка по стъпка изграждат стратегията и организацията на „Капачки за бъдеще“, която за две години ангажира благородно стотици хора и хиляди семейства.
