Сълзица може би единствена в България носи по себе си историята на нацията ни, пресъздадена в антични накити, шевици, както и такива, които тя отскоро създава сама.
Профилът на една сълзица
Сълзица е завършила живопис и керамика – едно изящно и едно приложно изкуство в Профилираната гимназия за изобразителни изкуства „Проф. Николай Райнов“ в София.
Живее в Бургас, има малък син – мечтала е да го отглежда до Морската градина и до морето, което я зарежда. В над 30 самостоятелни изложби и участия в много други е показвала творчеството си. Правила е интериорни пана освен картини, свещници, часовници, бижута от полимерна глина, която е нейна любов още много преди да има толкова много handmade базари.
Приемственост и корени
Дядото на Сълзица е бил шивач, главен технолог на завод „Витоша“. Когато тя остава по майчинство вкъщи, започва да мисли все повече за семейството, за рода, за това откъде идва. Така се сеща за шевната машина, която дядо ѝ е имал – над стогодишна Pfaff, тежък клас, много красива. Хрумва ѝ идеята да прави дрехи, без да е човек, който следва тенденции или мода. Изненадана от себе си, започва да рисува скици и модели. Повечето от клиентите ѝ дават пълна свобода. Тя ги изслушва за предпочитания и след това ги изненадва. Изучава човешкото тяло и когато види един човек, представя си какво най-добре би му стояло, защото, както самата тя казва, няма фигура, която да не може да изглежда елегантна. „Въпросът е дали ще уцелиш кройката за този човек, дали материята ще му подхожда…“
Брандът „Събор“
Сълзица твори постоянно, но идеята за създаване на марката ѝ „Събор” не е довята от вятъра – тя е комбинация от първите две срички на нейните две имена – Сълзица Борисова. Освен това вече е илюстрирала няколко книги на своята майка – писателката Тоня Борисова, поетесата на живите книги. Наричат я така, защото на сцена рецитира по уникален начин своите стихове, и е артист, който подарява на публиката творчеството си, като го изиграва заедно с големи ансамбли, народни певици и певци. Тоня Борисова има над 750 спектакъла, на повечето от които дъщеря ѝ е присъствала.
Любимите думи на Сълзица, които звучат обикновено на финала на майчините спектакли, са „Щом корена си носим в жива памет, ще бъде българско, додето свят светува.“
Началото
Сълзица иска да пресъздаде народната носия, да я олекоти и да я превърне в елегантни тоалети за ежедневието в XXI век. С подобни материи и автентична шевица, извезана на ръка. Дантелите да са ръчно плетени, защото идеята и целта ѝ е да се запазят занаятите живи. Колекционира книги и фотоалбуми с шевици. Събира стари тъкани, извезани или с тъкани елементи – престилки, вълнени стъпчици за земята, черги, одеяла. Когато реши къде ще сложи шевицата, разкроява едно парче, избира мотив, който да ѝ харесва, и го изпраща на везбарката.
Жените везбарки, с които Сълзица работи, са пръснати из цяла България. В различни селца изпраща скроеното парченце, обсъждат всичко по телефона и те го бродират.
Везбарките
Няма нищо случайно на този свят. Първата жена, която се хваща на хорото до Сълзица, съхранява наследствената шевна машина на дядо ѝ. „Тя беше я пазила с убеждението, че аз тази машина някой ден ще я потърся. Оказа се, че самата тя и бродира много добре. Когато отидох да си взема машината, носех и папката със скиците, нямах още нито един създаден физически модел. Показах ѝ какво искам да направя, тя прегърна идеята и започнахме да пробваме различни неща“, спомня си Сълзица. Тя избира материалите, панамата, която използват, не е много разпространена, защото вътре е с ламе.
Следващата жена, която подкрепя Сълзица, е открита в интернет група. „В интернет разглеждам шевици непрекъснато и хората качват какво са избродирали. Видях една жена и често се спирах на нейните неща – толкова добра изработка! И я потърсих. Срещнахме се в София, показах ѝ скиците и тя каза „чудесно, супер, участвам“. И так, една по една, неслучайно използвам „хванахме се на хорото“, защото в началото бях сама, след това се наредихме 6-7 човека. За всеки модел – различно. Всяка се занимава с отделен детайл и аз накрая като „Събор“ сглобявам и събирам всичко. Получават се уникални неща, няма как да бъдат повторени,” споделя Сълзица.
