Майката на Кристиан Таков, оперната звезда Галя Йончева, за най-жестоката загуба – тази на сина й. Болезнена история за смисъла, красотата, мъката и надеждата. Лична изповед в памет на нейното момче в интервю за DIVA! от2018 г.
Текст Цветана Царева
Ключът полита от горния етаж на кооперацията и каца в дланта ми като желязно врабче. С него отварям външната врата на сградата. Оттам е лесно – десетина стъпала, взети на един дъх, завой покрай извития парапет. Секунди по-късно се срещаме пред апартамента й. Сините й очи ми се усмихват меко. Но онова, което ме поразява, е гласът й – ромоляща мелодия, създадена сякаш от композитор-романтик.
За първи път заставам пред Галя Йончева – оперната прима, вдъхновила най-талантливите български композитори; звездата, гастролирала на най-големите европейски сцени; жената, омагьосала с красотата си дори Хуан Карлос; и майката на един изключителен човек. Само преди секунди с широк приятелски жест тя ми е хвърлила ключовете си през прозореца, без въобще да ме познава (в този ден звънците на входа не работят и това е най-бързият начин да мина през външната врата). Час по-късно, докато ми разказва своята необикновена история, разбирам, че е направила нещо повече – дала ми е ключ към сърцето си.
А днес то е туптяща пареща болка. Защото Галя Йончева преминава през най-трудните си дни. Преди повече от шест месеца тя загуби сина си – известния юрист и университетски преподавател доцент Кристиан Таков, който хвърли камък в блатото, наречено съдебна система, поиска морал там, където тази дума отдавна не значи нищо, и даде надежда на онези, които вярват в справедливостта. През миналото лято само на 51 години той си отиде след дълга битка с рака. Хиляди чакаха три часа под топлия дъжд пред църквата „Св. Седмочисленици“, за да му кажат „Сбогом“. За мнозина Кристиан Таков беше пример за смелост, почтеност, ерудиция и блестящ интелект. За тях загубата е огромна.
За майката на Кристиан обаче тя е и непоносима.
„Стремя се да не допускам никого изцяло в моята мъка, защото е неописуема. Няма нищо по-жестоко от това да загубиш детето си. Освен дете аз загубих и сродна душа, с която не беше необходимо да разговарям. С Кристиан се разбирахме само с поглед, с жест – казва ми Галя, докато поставя букет рози пред фотографията на сина си. – Сега, когато вече го няма, често се питам с какво сгреших? Защо нищо не ми подсказа, че в човешката съдба няма справедливост? Защо бях най-щастливата и горда майка, а сега съм най-нещастната? Защо това е моята орис и моето наказание? Знам, че няма кой да ми отговори и че не съм единствена в подобна ситуация. Но болката е толкова голяма…“
Сините й очи се превръщат в океан от сълзи. Секунди по-късно скрива мъката си някъде дълбоко. Поставя плодове на ниската маса в хола. Внимателно слага лъжичка захар в кафето, което току-що ми е приготвила. После се отпуска в креслото си, притваря очи и се пренася назад във времето. За нея това не е просто интервю, а изповед в памет на нейното момче. История за смисъла и красотата на майчинството.
От Кула до София
„Самата аз имам две майки, които обичам много. Едната ме e родила. Другата ме е отгледала”, казва Галя, въвеждайки ме в сложната си семейна история.
Майка й – физически крехка жена, вече има една дъщеря, когато забременява отново. Сестрата на съпруга й обаче няма деца и моли, ако бебето е момиче, да й го дадат да го отгледа. Ако е момче, да го задържат.
Първият си дъх Галя поема през 1936 г. в Кула – града, сгушен в горния ляв ъгъл на картата. Съдбата й изглежда предначертана – да бъде откъсната от майка си и да заживее с леля си. Какво обаче са плановете на ума, когато се намеси сърцето? „Щом мама ме гушнала за първи път, разбрала, че не може да се раздели с мен. Казват, че съм била много красиво бебе. От съседни селища идвали да ме видят. В крайна сметка съм останала с родителите си“, казва Галя.
С идването на 9 септември баща й – агроном, образован във Франция, е заплашен със смъртна присъда. За пролетариата той е враг, притежаващ най-страшното „оръжие“ – файтон с кочияш. С помощ от роднини семейството бяга от Кула. В този тежък момент майката на Галя прави онова, което й изглежда немислимо няколко години по-рано –изпраща малката си дъщеря при леля й в София.
„Започнах да живея с една изключително фина и начетена жена. Беше завършила романска филология в Тулуза, четеше френска литература, не изпускаше културно събитие. Леля ми ме заведе за първи път на опера, на театър, на концерт. Вуйчо ми също беше учил в Тулуза, но инженерство. В нашия дом се говореше за изкуство, за втория етаж на живота. Растях в естетика, но без да късам връзка с моите родители.“
Галя започва да взима уроци по пиано. Скоро учителката й разбира, че детето има изумителен музикален талант. Талант, който ще го отведе до най-големите европейски оперни сцени.
