Момче е!
Двадесет и девет години след появата си на бял свят Галя Йончева също става майка. Когато ражда сина си на 7 ноември 1965 г., сърцето й прелива от обич и благодарност. „Първото му изплакване беше най-щастливият, най-космическият момент в живота ми“, казва тя. В онзи миг обаче тя не подозира, че ще трябва да отгледа момчето си сама.
Пет години след раждането на Кристиан оперната прима се развежда със съпруга си Петър Таков, служител на търговското ни представителство в Атина. Поводът: поредният жесток побой, който той нанася на невръстния им син. Днес Галя не иска да се връща към мъчителните дни, предшестващи раздялата.
С решението да сложи край на брака си тя застава срещу съпруга си и поема риска да излезе от семейство, близко до властта (мъжът й е част от фамилията Такови, на чийто връх стои Пеко Таков, в онези дни член на Политбюро на ЦК на БКП – бел.ред). Проблемите не закъсняват. Когато Галя на върха на оперната си слава гастролира във Великобритания, Белгия, Австрия, Испания, Япония и къде ли още не, бившият й съпруг нито веднъж не позволява на сина им да излезе зад граница с нея.
За разлика от него Галя не познава омразата и не позволява огорчението да я превземе отвътре. „Отговорността да отгледам сама детето си беше огромна. Как ще възпитавам сама това малко 5-годишно същество? Знаех, че със строгости, с наказания няма да стане. Реших, че единственият път е да стана приятел с моя син, да му обяснявам, вместо да го назидавам, да му давам примери от живота си, вместо да повтарям заучени фрази. Постепенно той започна да ми отговаря със същото доверие. Като всяка майка съм се разкъсвала от страхове – да не попадне на лоши приятели, да не тръгне по грешен път. Нито един от тези страхове не се сбъдна. Никога не съм имала проблем с него. От сина ми ден след ден получавах само огромна обич.“
Един научен урок
Кристиан завършва Немската гимназия със златен медал. През последата година в училище решава да кандидатства химия. Майка му купува епруветки, колби, мензури, пипети, бюрети, но само за една вечер те се превръщат в ненужна стъклария.
Във въпросната вечер в дома им се отбива приятел юрист. Когато по-късно гостът си тръгва, Кристиан предлага да го изпрати. Връща се два часа по-късно. Лицето му сияе. Вече знае – ще кандидатства право в Софийския университет. В онзи момент дори самият той не подозира, че ще стане асистент още преди да се дипломира.
Както тогава, така и по-късно Галя не се меси в решенията му – включително в това да стане един от основателите и членове на „Да, България“. Защото от опит знае колко боли да отрежат крилете ти.
След като самата тя завършва училище, родният й баща и вторият й баща се опълчват на желанието й да кандидатства в консерваторията. От нея искат да се насочи към солидно образование, което да й даде стабилен доход. Сломена, тя загърбва мечтата си да бъде на сцената. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“, но изпитва ужас да работи като чиновник. В търсене на път към изкуството кандидатства още веднъж, този път българска филология – специалност, която може да й отвори път към театрознанието. Приета е първа.
Междувременно пее в Академичния хор, получава първа награда за солово изпълнение и се записва вечерно обучение в Музикалното училище. Години по-късно, когато е на 33, с две висши образования, омъжена и с дете, най-накрая осъществява копнежа си да бъде на голямата сцена. Галя не просто влиза в Атинската консерватория, а я завършва с отличие и медал! Приета е с конкурс в Софийската опера. Гласът й покорява българските и европейските сцени, понесъл радостта на една дълго спъвана, но осъществена мечта.
