В портретите на Джон Сингър Сарджънт модата е на първо място

Две изложби в Бостън представят американския художник емигрант Джон Сингър Сарджънт, чиито картини го превръщат в един от най-великите портретисти на всички времена

„Сарджънт често е наричан „моден художник“, но хората не са изследвали напълно неговия принос в това отношение“, казва Ерика Хиршлер, старши куратор по американска живопис в Музея за изящни изкуства в Бостън, където бе открита изложбата „Fashioned by Sargent“, включваща около 50 картини.

Джон Сингър Сарджънт, Лейди Сасун (Алин дьо Ротшилд), 1907 г. Маслени бои върху платно. Частна колекция.
Снимки © Houghton Hall. С любезното съдействие на Музея за изящни изкуства, Бостън

По-късно този месец Музеят „Изабела Стюарт Гарднър“ ще открие съпътстващата изложба, в центъра на която е противоречивата творба на Сарджънт, известна като “Портретът на мадам Х”. Изобразената Виржини Готро е прочута със своето благородническо потекло, елегантността си и любовния си живот. Тъй като Сарджънт я изобразява с прилепнала черна рокля с тънки презрамки, една от които е паднала от дясното ѝ рамо, картината е посрещната с остри възгласи на неодобрение. След това художникът е освиркан и никога не се връща в кръговете на парижкия crème de la crème. А мадам Готро се превръща в обект на подигравки и репутацията ѝ е унищожена завинаги.

Джон Сингър Сарджънт, Мадам Х (Мадам Пиер Готро), 1883-1884 г. Маслени бои върху платно. Предоставена от Музея на изкуствата Метрополитън, фонд „Артър Хоппок Хърн“, Снимка © The Metropolitan Museum of Art. С любезното съдействие на Музея за изящни изкуства, Бостън


Днес обаче гледаме на това произведение на изкуството с друго око и морал. Освен в Бостън, тази изложба ще може да бъде видяна и в музея Тейт в Лондон идната пролет. „Fashioned by Sargent“ е завръщане у дома на художника, който въпреки че е роден във Флоренция и започва кариерата си в Париж, счита Бостън и Лондон за свои домове. Със семейството си в Глостър, Масачузетс, и с клиенти в целия Североизток Сарджънт често посещава Бостън и дори прави първата си самостоятелна изложба там през 1888 г.

Откакто се присъединява към музея в Бостън през 1983 г., Ерика Хиршлер проучва художника многократно, но докато пише статия за мъжките му портрети, тя осъзнава следното: “Разбрах колко голям контрол е имал Сарджънт върху композициите и започнах да виждам портретите му като представления, в които той контролира драпирането на дрехата като режисьор“, обяснява тя. „Сарджънт толкова често е бил обвиняван, че е под контрола на богатите, аристократични модели, но всъщност той им казва какво иска и можете да видите това в дрехите“, продължава Хиршлер.

© RMN-Grand Palais / Art Resource, Ню Йорк. С любезното съдействие на Музея за изящни изкуства, Бостън


Втората галерия в британската столица е проектирана така, че да напомня за студиото на Сарджънт на улица „Тайт“ в Лондон. Тя е посветена на предпочитанията му да рисува седящи дами, облечени в черно или бяло. Темата се пренася и в следващата галерия – „Изкуството на роклята“, където са изложени три зашеметяващо запазени рокли от XIX век. Те са принадлежали на г-жа Сара Чоут Сиърс, влиятелна бостънска художничка, фотографка и колекционерка, която е била добра приятелка на Сарджънт. Вместо да я нарисува в разхождащата се рокля от сапфирено копринено кадифе или в роклята от коприна на Чарлз Фредерик Уърт, Сарджънт умишлено я увековечава в бяло.

„Fashioned by Sargent“ в Музея за изящни изкуства, Бостън. Галерия „Ан и Греъм Гънд“.
Снимка: © Музей на изящните изкуства, Бостън

В ярък контраст с естетическите предпочитания на Сарджънт към черното и бялото е картината “Госпожа Хю Хамърсли“ от 1892 г., една от няколкото ценни творби от музея „Метрополитън“. Когато творбата дебютира в лондонската Кралска академия през същата година, зрителите са ужасени от дръзкия пурпурен оттенък на кадифената рокля на изобразената дама. „Мисля, че критиците се бореха с това как да съчетаят модерността и модността на тази рокля с амбициите на Сарджънт и неговите седящи в канона и линията на големия портрет“, каза Джеймс Финч, помощник-куратор на британското изкуство на XIX век в Тейт Британия, по време на пресконференцията „Fashioned by Sargent“. „Критиците биха казали, че картина като тази никога няма да издържи повече от година… след като модата се промени.“ Над век по-късно обаче тези критици не се оказват прави.

Spread the love
Tags from the story
,
More from Ина Иванова
Мюглер: футуризъм, фантазия, фетишизъм
Манфред Тиери Мюглер, който въвежда V-образния силует и го превръща в емблема...
Read More
0 replies on “В портретите на Джон Сингър Сарджънт модата е на първо място”