Съвършенството е мимолетно като щастието

Откъс от романа „Мадам Пикасо“ на Ан Жирар, издателство „Кръг”

Наложи си да стане. Беше сама и моментът беше подходящ да погледне отражението си и да види какво бе останало от нея. Спусна стъпала на пода. Знаеше, че Пикасо не й позволява да става, но не можеше да я държи в леглото завинаги.

Ева впрегна всичките си сили и повлече крака към огледалото на гардероба. То ненадейно й напомни за огледалата на тоалетките в „Мулен Руж“. Нима се беше случило в дедйствителност – светлините, костюмите, вълнението?

Тя си пое въздух, издиша и започна внимателно да развива превръзките около гърдите си. Спря и отново се ослуша за Пикасо, но апартаментът беше напълно притихнал. Беше сама и щеше да събере смелост, за да се изправи пред чудовището, което живееше под превръзките.

Бинтовете паднаха и пред очите й се разкриха тъмночервените следи от засъхнала кръв и дългите пресни белези. Когато зърна какво е останало от някога красивото й тяло, Ева се свлече като парцалена кукла на килима и най-после си позволи да изплаче насъбралата се мъка и тревогата, които до този момент бе отричала.   

Тя обърна насълзените си очи към скицата – прекрасната скица, която Пикасо й бе направил през онази нощ, когато всичко изглеждаше възможно. Образът носеше изящна красота, съвършенство и чувственост. Тогава Ева се беше почувствала като истинска жена и той бе уловил този дух. Изображението нямаше рамка – все още беше прикрепено към подложката за скици и стоеше върху бюрото, напомняйки за съвместния им живот, недовършен като самата нея. Непълен. Как ли би я видяло окото му на художник сега? Никога вече нямаше да бъде хубава, никога вече jolie. Ева стана, взе скицата и прокара пръсти по извивките на фигурата. В очите й напираха сълзи. Почувства се като пълна глупачка заради всичките пъти, в които бе настоявала Пикасо да се помири с Бога и да вярва в тяхното щастие.

– Защо трябваше да го правиш? – зарида тя и насочи гневния си поглед към тавана. – Всичко беше просто един красив сън…

В пристъп на мъка и гняв тя откъсна скицата от подложката, извърна се към камината и хвърли образа, който Пикасо й беше сътворил, в огъня.

– Съвършенството е мимолетно като щастието – извика гневно тя. – Бях глупачка да се заблуждавам, че не е така!

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Кейт Бланшет: Никога подчертано женствена в клиширания смисъл на думата

Джорджо Армани отвори нова вдъхновяваща глава в емблематичната история на аромата Si....
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ