Който е гледал оригиналния филм на Ингмар Бергман със същото заглавие от 1974 година или пък предшестващия го сериал от 1973-а, значи знае какво да очаква. Тези, които не са, само мога да се надявам, че ще се изненадат приятно от продукцията на НВО, която прави премиера днес.
Оригиналът на „Сцени от един семеен живот“ разказва за привидно перфектния брачен съюз на Мариан и Йохан, изиграни от разкошната Лив Улман и Ерланд Юсефсон. Сериалът прави премиера в Швеция под формата на шест едночасови епизода и е революционен проект. Режисьорът Ингмар Бергман държи да разкаже историята на един разпадащ се брак и на едни недотам перфектни отношения в максимално най-дългата форма и затова избира телевизията. Тя му дава така нужното му време. Година по-късно съкращава епизодите до малко под 3-часова версия, която тръгва по кината. Близо 50 години по-късно Хагай Леви – човекът, създал сериала „Аферата“, която най-силно се доближава до усещането, което „Сцени от един семеен живот“ носи, решава да адаптира с модерен привкус класиката на Бергман.
Винаги у човек трябва да съществува страх, че когато пренася един продукт, превърнал се в класика и еталон за кино и драматургия, в друго време и друга реалност, нещо може да се обърка. Да не се справи достатъчно добре. Хората неизменно да сравняват неговата работа с оригинала и да търсят кусури. Но смелостта да направиш това движение 50 години по-късно също трябва да говори нещо на хората. Нали?
Хагай Леви знае какво прави. Той бродира човешките взаимоотношения като малка шевица върху бяла покривка. Работи с прецизността на хирург, който прави миниатюрен разрез. Изпипва детайлите, прави поклон към класиката и дава нещо от себе си. Това, че ги умее нещата, си личи още в „Аферата“. В неговия вариант Мариан и Йохан са Джонатан и Мира и първоначалната идея е ролите да бъдат изиграни от Оскар Айзък, който е и продуцент на проекта и Мишел Уилямс, на която ролите на нещастни жени някак й отиват. Уилямс обаче се отказва от проекта и нейното място е взето от Джесика Частейн, която е поканена от Айзък, с който са добри приятели в живота, както си пролича на фестивала във Венеция.
Когато Хагай Леви гледа за първи път оригинала на Бергман – шестте епизода се излъчват по израелската телевизия – той е тийнейджър на 18 години и е шокиран от видяното. За него онова, което се случва в сериала е революционно като драматургия и е изкуство същевременно. Във времето, в което Бергман започва да работи по „Сцени от един семеен живот“ и по-късно кани Лив Улман за главната роля, двамата са разделени от три години. Сериалът и идеята за него се основават на голяма част от миналите връзки на Бергман с жени, включително и с Улман, макар и не директно. Защото за тези, които познават творчеството на шведския режисьор знаят, че автобиографичният елемент и този на пълна измислила често се преливат един в друг, като две чаши пълни с цветна течност. Сериалът е революционен за Швеция, първи за Бергман в неговата кариера, шведската публика гледа епизодите с притаен дъх и разводите се увеличават двойно в рамките на година след излизането му. Същото важи и за премонтираната филмова версия, появила се година по-късно.
„Сцени от един семеен живот“ прави дисекция на брака и директно убийство от упор на любовта и захаросаните представи за идеален живот. Той шамаросва неприятно и болезнено там, където най-боли – чрез викове и крясъци в някои моменти и тишина и безразличие в други, докато нуждата болката да спре не стане крещяща.
Хагай Леви не си поплюва. Той пренася директно историята на Бергман в наши дни, като променя някои неща от оригинала – може би най-очевидното е размяната на ролите, но за сметка на това запазва усещането за безпомощност и злокобния натиск от търсене на вечно щастие, дори когато естественото състояние на нещата не го предполага. Подобно на сериала от 1973-а всичко започва с едно интервю на млада и амбициозна дама, която прави материал за дългогодишни моногамни отношения при семейни двойки – Мира и Джонатан са заедно от 10 години. От тази стаена и потисната сцена, която създава чувство на неудобство, най-вероятно поради интимните си въпроси и философски съждения за човешките взаимоотношения, натъпкани между двама души седнали на тесен диван, започва една центрофуга на бяс и оскърбление, която води до естествен и предначертан крах.
„Сцени от един семеен живот“ прави дисекция на брака, като го анализира под всичките му ъгли. Независимо дали го прави с цитати от Стриндберг, както е в оригинала на Бергман или с теории от модерната психология, както е в новата версия на Леви. Той разпердушинва в детайли отиващата си любов, лъжите, които си казваме, компромисите, които правим, нуждите, които имаме, интимността, от която се лишаваме и секса. Сексът, който е толкова важен и който толкова често пренебрегваме. Но както гласи една умна теза: Нещата, които ни дразнят в началото, но ние се правим, че не забелязваме, са нещата, заради които си тръгваме накрая обидени. Защото очакването някой да ти даде нещо, което няма или не умее е най-безрадостното и безпочвено очакване на света. Изводът, че то никога няма да се случи е като горчив бонбон, който вече си налапал и трябва да сдъвчеш и да преглътнеш.
„Сцени от един семеен живот“ дава точно такъв бонбон на зрителя. Поместен в една голяма къща, която изглежда все по-малка и по-малка с нагазването надълбоко в отношенията между Мира и Джонатан, между четири тесни стени, зрителят се чувства като натрапник в света на едни хора, които не са го поканили там. Натрапен воайор, който не може да спре да гледа, като животно срещу идващ автомобил, зрителят е вкаран във въртележка на отношения, които се клатушкат между любовта и омразата с дисонанса на бърза песен.
Мира и Джонатан са отегчени един от друг. Обичат се, мразят се, крещят си обиди и грозни неща, след като са правили най-бурния секс. Техните отношения преминават през колапса на възрастния живот, който отначало създава фалшивата илюзия за независимост и безкрайни хоризонти, докато накрая не се окажеш приклещен между данъци, работа, сметки, трафик, срещи с роднини и приятели и избора, какъв диван да купиш за хола. Битовизмът на дългосрочните взаимоотношения среща интимността в най-крехките й моменти в този сериал. В пет епизода, с един по-малко от сериала на Бергман, Леви преминава през най-основните опорни точки на един разпадащ се брак. От клишетата, през неконвенционалните решения, до яростта, че нещо си е отишло и приемането, че нещата са такива, каквито са.
Фундаменталните теми са любими на киното и на живота. А едното, както знаем, имитира другото безупречно. Независимо колко пораснем, какво обичаме или не, какво ще направим с живота си или няма да успеем, те винаги ще ни занимават. Това важи и за онова изкуство, което е по-голямо от живота. За кривото огледало, което гледаме и се дивим. Независимо колко порасне киното в своята мащабност и ефекти, то винаги някъде там ще се връща към фундаментите, към интимността, към вечните теми, които ни занимават по-често, отколкото сме склонни да признаем.
„Сцени от един семеен живот“ взима тези теми, вади ги голи-голенички, слага ги на тезгяха и започва да тупа от тях проблеми, истории и сюжети. И винаги му се получава. И тук му се е получило. Анализът за модерните човешки отношения, за секса и обичта е безупречен и донякъде тъжен.
„Сцени от един семеен живот“ минават през четири години от живота на Мира и Джонатан, като набелязват най-важните моменти. Има много театралност в този сериал, може би защото постоянно имаме двама актьори затворени в една стая или в една кола, или в една спалня. И същевременно с това има и мащабност. Само чрез диалог и градивна динамика, зрителят може да разбере всичко, което иска да знае за брака на Мира и Джонатан. И за брака по принцип. Промените, които Леви прави от оригинала не знам дали биха подразнили някого. Може би очевидната – размяната на ролите на двата персонажа ще се стори прекалено модерна на някои. Но в контекста на развитието на историята и мястото, където Мира и Джонатан финишират във финалния епизод, едва ли тази промяна е чак толкова фатална. Изборът на Частейн и Айзък за главните роли няма нужда да бъде коментиран надълго и нашироко – химията е там, интимността е там, безупречната актьорска игра е там. Всичко е там, облечено в приятни пастелни тонове, обгърнато със секса на задна и крясъците.
Леви използва всички привилегии, които модерните технологии на киното му позволяват, за да създаде чувство за мащабност, без да губи от интимността, която този формат предполага. Но тук намесва една драстична разлика между своя сериал и този на Бергман. Леви избира да започне всеки епизод с кадри от снимачната площадка – снимачният екип, който се движи наоколо тихо и носи маски и подготовката на актьорите. Дори думите „Начало“ се чуват. Това усещане за дистанция от онова, което по-късно ще шамароса зрителя стои добре, ненатрапчиво и някак на място в този така театрален, интимен, зловещо тих и смутен сюжет. Ние сме натрапници в този свят, но Леви ни дава успокоението, че има и други като нас.
„Сцени от един семеен живот“ е телевизията, с която откриваме есенния сезон. Интимна, мрачна и вглъбена. Поместила в себе си плачещата нужда от любов и щастие, и постоянното трескаво търсене на нещо по-добро. Дисекция на най-доброто и най-лошото в човека, когато иска да нарани или да обича друг човек. Побран в пет абсолютно разкошни епизода, които Айзък и Частейн носят на рамене си от първия до последния миг – от сядането на дивана до ставането от леглото. Защото вечното търсене на щастието изглежда все по-илюзорно.
„Сцени от един семеен живот“ тръгва по НВО и HBO GO от днес.
