Ако преди години за независимо кино се смяташе филм, произведен и спонсориран, продуциран и разпространен от малко студио, а не част от голям конгломерат, то днес това понятие се е размило. Ясно е само, че независимото кино не е част от франчайза, който не създава оригинални сюжети и творческа визия, а залага на изпитаните теми и методики. И не дава надежди филмът, който гледате, някога да се превърне в поредица или дори да получи продължение.
С началото на новото хилядолетие се свързва „златната епоха“ на телевизията, която вместо поредици с по-ниски бюджети и сериали, снимани в декори и с публика, дава път на продукции с по-големи бюджети и със звезди. Появяват се минисериалите и скъпите адаптации по книги. Известните имена се отливат от големия към малкия екран. Разказването на сложни психологически истории в телевизионна поредица става по-значимо от художествена гледна точка, отколкото същото на голям екран.
И все пак едни от последните големи творци, които залагат на независимото кино вместо на франчайзите, продължават да разказват вълнуващи истории.
Новата вълна
Йоргос Лантимос и Ема Стоун на снимачната площадка на „Клети създания“
20th Century Studios All Rights Reserved
В атмосфера на полюсни предпочитания от страна на публиката последните филми на Йоргос Лантимос и Кристофър Нолан донесоха огромни печалби за своите студиа. Гръцкият режисьор направи премиера на фестивала в Кан, а британецът, който не дава филмите си на стрийминг платформите непосредствено след премиерата им на голям екран, работи по нова версия на „Мементо“. Уес Андерсън, наложил се с изключително оригиналната си визия и богатство на подредените кадри, също работи по нов филм – The Phoenician Scheme, очакван догодина. Към тази нова вълна може да добавим и Тим Бъртън. Любовната връзка с Моника Белучи явно е отприщила и творческия му потенциал, защото в края на тази година излиза продължението на „Бийтълджус“, комедийната хорър класика от 1988 година. Предстои да разберем дали 40 години по-късно продължението на един от най-легендарните му филми може да оправдае големите ни очаквания. В „Бийтълджус Бийтълджус“, продължение на иконичния филм, Майкъл Кийтън се завръща в ролята на Бийтълджус, а към него се присъединяват старите му съзаклятници Уинона Райдър и Катрин О’Хара. Моника Белучи също е там, Бъртън е известен с това, че снима жените, които обича.
Старите кучета
Джордж Милър се завърна във вселената, която създаде преди 45 години – пясъчния пустинен свят на Лудия Макс. Новото му творение „Фюриоза“ може и да не направи очакваните пари, но показа, че на 79 години Милър все така е майстор на постапокалиптичното кино.
Друг авангардист на седмото изкуство с нов филм е Джим Джармуш. След пет години затишие той показва страхотна форма с Father Mother Sister Brother, „една комедия, в която са вплетени нишки меланхолия“. Пътешественическа история, проследяваща отношенията между родители и порасналите им деца. Всички части са снимани на различни локации – „Баща“ е в североизточните щати, „Майка“ в Дъблин, а „Сестра“ и „Брат“ в Париж. Намеренията на режисьора са филмът да е деликатен, много тих, забавен и леко тъжен, като дори е предположил, че може да не се наложи да използва музика.
Мартин Скорсезе и Лили Гладстоун на снимачната площадка на „Убийците на цветната луна“
Когато говорим за кино, което се връща към корените си, не може да не споменем Мартин Скорсезе. Преди няколко години, попитан какво мисли за филмите със супергерои, 81-годишният днес режисьор казва: „Не ги гледам. Опитах, знаете ли. Но това не е кино. Това не е кино за човешки същества, които се опитват да предадат емоционални, психологически преживявания на друго човешко същество.“ Епосът му „Убийците на цветната луна“ по негови думи трябва да наподобява филмите от 60-те и 70-те години – дълги, напоителни и направени с мащаб. И макар филмът да не регистрира чутовен боксофис, превърна Скорсезе в най-номинирания режисьор в историята на Оскарите. Бетонира го и в стрийминг платформите, защото тези, които не дават пари да гледат тричасови филми в кината, със сигурност си ги пускат вкъщи.
Скорсезе работи по пет нови проекта – филм за британския военноморски кораб Wager, претърпял корабокрушение на пуст остров край Южна Америка през 1740 г., два телевизионни проекта, като единият е адаптация по филма му „Бандите на Ню Йорк“, биографична драма за живота на президента Теодор Рузвелт и филм за живота на Исус Христос.
Кадър от първия филм на Стивън Спилбълг „Челюсти“, който излиза през 1972 г., и засега последния – „Семейство Фейбълман“ от 2022 г.
Не отстъпва от Скорсезе близкият му приятел Стивън Спилбърг, отговорен за термина „блокбастър“ и неговото удобно наместване в езиковия сленг на кинодейците. Неговият последен филм „Семейство Фейбълман“ не бе успешен от комерсиална гледна точка. Вече никой не може да си представи, че летен кинохит като неговия „Челюсти“ може да бъде визуално изкуство или ще се бори за награди. Спилбърг обаче продължава да прави качествени филми. В момента режисира телевизионен епос за Наполеон и се подготвя за снимките на филм, който да разказва за един от много успешните образи, изиграни от Стив Маккуин в кариерата му – Франк Булит.
Вляво: Клинт Истууд в яхтата си на кея на Кроазет по време на филмовия фестивал в Кан през 1985 г. (Jayne Kamin-Oncea/Getty Images)
Вдясно: Истууд в кадър от новия си филм Juror #2
Лигата на неуморните
Един от майсторите в куп жанрове и стилове – от военни филми през биографични драми до екшъни, Клинт Истууд също не е спрял. На 94 години той има легендарна актьорска кариера в уестърни и трилъри, а като режисьор се подписва под повече от 40 заглавия. Последният му филм с работното заглавие Juror#2 разказва за член на съдебно жури по дело за убийство, който подозира, че може да има някакво участие в смъртта на жертвата, и е изправен пред моралния казус дали да използва тайната си, за да отклони журито и да се защити, или да се предаде. Филмът е в снимачен процес и трябва да се появи догодина.
Франсис Форд Копола и актрисите Клои Файнман и Натали Еманюел на снимачната площадка на последния му филм „Мегаполис“
Фотография / MEGA/GC Images
Изброявайки пазителите на старото кино, няма как да не споменем легендарния Франсис Форд Копола, който само преди две години отпразнува 50-годишнината от създаването на шедьовъра си „Кръстникът“ и показа опуса си „Мегалополис“, по който работи от близо 20 години. „Семената за „Мегалополис“ бяха посети в главата ми, когато като дете гледах Things to Come на Х. Г. Уелс. Тази класика на Корда от 30-те години на миналия век е за изграждането на света на утрешния ден и винаги е била с мен. Първо като „момчето учен“, което бях, а по-късно и като режисьор.“ Историята, вдъхновена от древен Рим, изглежда като най-дръзкия високобюджетен филм, който сме виждали от поне 15 години насам на голям екран. И кой знае кога ще го гледаме, тъй като след премиерата на фестивала в Кан все още се бори за разпространение, определян от критиците като „изключително особен“.
Първи кадър от „Мегаполис“, публикуван във „Vanity Fair“
