Нестандартният носител на четири Оскара за филма си „Анора” и всички останали свои ленти
Фотография / Getty Images, Форум Филм България
След като взе „Златна палма“ на фестивала в Кан, от 97-ата церемония „Оскар“ Шон Бейкър си тръгна с четири статуетка. Това го прави втория спечелил четири Оскара в един сезон на наградите. Другият е Уолт Дисни. Но ако Дисни печели четири награди за четири различни филма, всичкото злато на Бейкър е за един филм – „Анора“.
В последно време за него се говори като за „млад и нов режисьор в модерното кино“. Той отговаря през смях, че е така, защото е пропилял 20-те и началото на 30-те си години в зависимост от наркотици и е започнал да се занимава със снимане на филми едва по-късно. Днес Бейкър е на 53 и макар за някои да е откритие, работи активно от началото на новото хилядолетие.
Първия си филм Four Letter Words снима през 2000 г. с бюджет като от закуски по стандартите на американското филмово производство. За да спести пари, Бейкър като възпитаник на NYU’s Tisch School of the Arts сам пише, продуцира, режисира и монтира филмите си. „Анора“ е пореден негов проект, в който той работи бързо и с непрофесионални актьори, имитира документалистика с артистично показване на история и среда, в центъра на сюжета отново е маргинализирана група и темата за сексработничките този път е основна. В неговото кино тези горои се появяват често – има ги във Florida Project, „Червената ракета“, „Старлетка“.
Домашно видео
Роден в района на Шорт Хилс, Ню Джърси, Бейкър расте в един от най-скъпите райони на щата. Майка му е учителка, а баща му е патентен адвокат и представлява Бейкър и неговата продуцентска компания в спор за заглавието на филма Take Out, който е втори в кариерата му и излиза през 2004 г.
Любовта към киното у Шон се заражда в ранните му тийн години, когато се описва като „обсебен от домашно направени филми“, след като майка му го завежда да гледа филмите на Universal Monster, показвани в местната библиотека. Решава, че иска да снима именно такива, и още в края на гимназиалните си години и началото на колежа започва да работи като прожекционист в Wellmont Theatre в Монклер. Записва филмови изследвания от Нюйоркския университет чрез Tisch School of the Arts, но непосредствено преди да завърши, се отказва, за да прави индустриални филми и телевизионни реклами. А за да финансира собствените си проекти, работи като таксиметров шофьор.
Някъде по това време хлътва в наркотична зависимост. „Минах през доста лош период в края на 20-те си години, когато бях зависим от хероина – признава по-късно Бейкър. – Животът ми буквално се разпадна между 25-ата и 30-ата ми година. Изгубих работата си, приятелите си. Да, най-вероятно са ме виждали като пълен загубеняк, като някой, който не може да се поправи, неспасяем. И сигурно съм бил, но трябваше да си върна живота. Мисля, че тези пет години ме промениха завинаги.“
Все пак Шон успява да се измъкне и през 1988 г. завършва бакалавърската си степен в университета. Осъзнава, че ако иска да прави филмите, които му харесват, трябва да се справя сам. И се захваща да учи нелинеен монтаж в The New School в Гринуич Вилидж в Манхатън.
На 38 години, с три филма зад гърба си (най-известният е „Принцът на Бродуей“, който разказва историята на измамник от Ню Йорк, открил, че има неподозиран син), той получава възможност за почти голям бюджет. Агентът му е убеден, че може да намери 15-20 милиона за последния му сценарий – нещо нечувано за човек, свикнал да финансира сам предишните си филми с петдесетина хиляди долара. Но именно малките филми на Бейкър го сближават с нископрофилни актьори и хора с различни професии, с които той обича да работи, и често построява сюжетите на филмите си именно около тях. Такъв е Карен Карагулян – актьор от арменски произход, който играе в почти всички проекти на Бейкър и има една от важните роли в „Анора“.
Светът на киното обаче е различен през 2009-а и от студиото, съгласно да отпусне пари на Бейкър за нов филм за руски емигранти и хора от Източна Европа, които живеят в нюйоркския квартал Брайтън Бийч, по-известен като Малката Одеса, искат голямо име в главната роля, а не неизвестен арменец. Бейкър отказва финансирането и така и не прави филма си за Малката Одеса, но именно този пропаднал проект е началото на „Анора“.
Първият пълнометражен филм на Бейкър – Four Letter Words, се върти около външния вид, възгледите, нагласите и езика на младите мъже в Америка в началото на новото хилядолетие, като в центъра му са трима приятели. По-късно заедно със Сет Грийн и Юджийн Леви – днес звезди на американската комедийна сцена, създава ситкома „Зайчето Грег“.
Със спечелените пари той прави Take Out, който разполага с бюджет от 3000 долара. Бейкър е съавтор, сърежисьор, монтажист и копродуцент заедно с тайванската актриса и продуцент Цоу Ши-Чинг, с която работи по четири свои филма. Филмът се върти около китайски имигрант без документи, който изостава с плащането на контрабанден дълг и има само един ден да намери парите. Бейкър използва почти изцяло натуршчици, снима в реална закусвалня след края на работния ден. Премиерата е на филмовия фестивал Slamdance в Лос Анджелис. Лентата е гледана още няколко пъти, преди да бъде спряна от разпространение, след като Бейкър и Ши-Чинг влизат в правен спор с режисьора Сет Ландау, планиращ да пусне филм със същото заглавие. Така Take Out излиза четири години след като е заснет – през 2008-а.
