Ако още не сте чували името на Себастиан Фитцек, е време да грабнете дебютния му роман „Терапията“ (изд. Benitorial) и да се потопите в свят на страх и мистерии, който ще ви държи под напрежение до последната страница.
Още след дебюта си Фитцек бързо се превръща в най-продавания немски автор и както казва той, процесът е бърз и славата на книгата се носи от уста на уста. Всички започват да се чудят кой е Фитцек и как подобни сюжети се раждат в главата му. Себастиан бързо се превръща в най-успешния немски автор на психотрилъри, а всички негови романи са попадали в топ 10 на престижната класация на „Шпигел“, като деветнайсет от тях са заемали първата позиция в нея.
„Терапията“ печели слава и успехи и логично става на сериал, който може да видите в Amazon Prime. Романът бързо си проправя път до първото място в класацията на „Амазон“ и присъства в престижния списък с бестселъри на „Шпигел“ в продължение на 25 седмици. Читателите веднага се влюбват в неповторимия стил на Фитцек, в безспорния му талант да превръща историите си във влакче на психологическия ужас, на което обожаваш да се качваш, макар краката ти се разтреперват.
Кадър от сериала „Терапията“ на Amazon Prime
Всъщност Себстиан Фитцек изобщо не мечтае да стане писател. Мечтае да стане шахматист, музикант (все още отдадено свири на барабани), но не и писател. Завършва право, започва работа в една от най-големите немски радиостанции и пише за удоволствие. Докато не написва „Терапията“. Трябват му години, за да намери агент, после и издател. Но след излизането на дебютния му роман, писателската му кариера светкавично се изстрелва към успеха, превръщайки го в един от най-четените, популярни, обичани немски съвременни автори.
Непосредствено след прочитането на „Терапията“ ние говорим със Себастиан Фитцек, за да разберем как „цъка“ и кое прави сюжетите му толкова уникални.
Кога и как се зароди любовта ти към писането? Любовта към писането дойде от четенето. Още от детството ми четенето беше любимото ми хоби и винаги, когато затворех хубава книга, се чудех дали някой ден мога да събудя подобни емоции като тези, които книгата току-що беше предизвикала у мен. Въпреки това, едва когато навърших 30, ми хрумна първата идея, която вярвах, че си струва да я запиша на хартия.
А кога реши, че писането е това, което искаш да правиш постоянно? Давам съвет на всеки писател, който иска да остане в професията си възможно най-дълго, дори и да успее да напише бестселър. По време на работа човек се сблъсква с различни (често поведенчески забележими) хора, които вдъхновяват книги. Отне ми известно време преди да не мога повече да съвместявам работата си на редактор в радиото с тази на автор, което беше около четири години след дебюта ми.
Четох една история, в която си решил да напишеш романа „Терапията“, след като си чакал приятелката си пред лекарския кабинет дълго време – разкажи ми повече за това? Придружих тогавашната ми приятелка на ортопед. Беше планирана проста смяна на превръзката, но след като остана в кабинета повече от час, започнах да се чудя защо отнема толкова време. Помислих си, ами ако всички тук в претъпканата чакалня ми кажат, че не са забелязали, че съм дошъл с някого? Ами ако рецепционистката ми каже, че приятелката ми няма уговорен час днес? Въпросът ми беше, какво ще стане, ако приятелката ми никога повече не излезе от кабинета? Това не беше пожелателно мислене, а по-скоро първата ми идея за трилър, която в крайна сметка доведе до „Терапията“. В историята малко момиченце изчезва безследно от стаята за лечение и чакащият баща е накаран да вярва, че тя изобщо не е влизала там.
Разкажи ми малко повече за „Терапията“, все пак това е дебютния ти роман? Психиатърът Виктор Ларенц се оттегля на самотен остров четири години след като дъщеря му Джоузи изчезва при мистериозни обстоятелства. Там пациентка Анна Шпигел го проследява и иска да бъде лекувана от него. Тя страда от халюцинации, в които многократно се появява малко момиченце, което (като Джоузи) е изчезнало безследно. Виктор започва терапия с надеждата да научи нещо за съдбата на дъщеря си от заблудите на жената.
Всичките ти романи са психотрилъри, какво е вдъхновение за сюжетите, които описваш? Основно черпя идеи от ежедневието, към което, разбира се, имам странна гледна точка. Например, веднъж получих пакет с молба да го приема от името на моя съсед. Мислех, че познавам всичките си съседи по улицата, но името на пакета не ми говореше нищо. Нормалните хора биха изчакали без притеснение да видят кой ще дойде. Моят трилър мозък обаче започна да работи. Чудех се: „Ами ако това е зъл съсед? Или зъл пакет? Ами ако има конкретна причина да получа този пакет?“ Така се роди идеята за трилъра „Пакетът”.
Коя беше книгата, която промени всичко за теб? „Терапията“, тази книга се превърна в бестселър единствено чрез предаване от уста на уста, въпреки малкия първоначален тираж и ме направи автор.
А какво мислиш за адаптациите на романи във филми или телевизионни сериали? За мен те са вълнуващи по съвсем друга причина, отколкото са за читателите. Бих искал да бъда в съзнанието на моите читатели, за да видя как образите, които имам в главата си се различават от тези, които те имат, докато четат. Една филмова адаптация ми дава възможността да вляза в главата поне на няколко. По този начин знам как режисьорът, кастинг екипът, сценографите и операторският екип си представят романа.
Ето например „Терапията” вече е сериал на Amazon Prime – какъв беше процесът на създаването му? Това беше дългогодишно монументално начинание, включващо стотици хора, за да се направи сериалът и той да пожъне световен успех. Горещо мога да го препоръчам на всички. И ще кажа, че само работата по сценария отне две години.
А ти помогна ли по време на адаптацията на книгата? Често ме консултираха и ми позволяваха да изразя желанията си във всяка област. Например Иван Сайнц-Пардо беше един от предпочитаните от мен кандидати за режисурата.
Вече каза, че преди да се занимаваш с литература си бил журналист в радио. Как преминавате от разказване на истински истории към писане на измислени? Работех в радиото, което има много общо с писането на книги. Защото там човек трябва да създаде кинематографично изживяване в умовете на слушателите само чрез езика. Тъй като дълго време работих и в редакцията на отдела за развлекателни програми в началото се занимавах и с измислено съдържание като например радиопиеси.
Какъв е процесът ти на писане и как избираш темата за всяка нова история? Преди да започна нова книга, винаги си задавам един въпрос: Ако можех да напиша само още една книга в живота си, коя щеше да е тя? След това отхвърлям всички други идеи и теми и се захващам за работа.
Имаш ли определен метод, когато започнеш да пишеш и колко често го правиш като цяло? Винаги първо създавам експозе, знаейки много добре, че героите ми ще заживеят свой собствен живот след около 80 страници. Оттам нататък съм просто наблюдател, често изненадан от това как историята продължава. След като напиша първия ред, работя всеки ден, докато завърши първата чернова. Без почивен ден между тях, това понякога може да отнеме четири месеца.
И за финал кажи ми, коя е най-трудната книга за писане? Следващата!
