Щастливата приказка на Певичката

Тя от ранна възраст открила своя невероятен глас – висок, звънък, кристално ясен. В школото в Неделино идвали преподаватели от Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка и веднага предложили Катя да замине да се обучава там. Баба й обаче се възпротивила – далеч й се виждало, пък и самичко момиче как да го пуснат, кой ще му помага за най-елементарни неща! Така Катя си останала твърдо в самодейността. Но вече започнали да я заглеждат не само заради ръста, а и заради невероятния изпълнителски талант. “Славеят на Родопите”, както започнали да я наричат, омагьосвал от сцената на събори и фестивали публиката, карал всички да се влюбват в родопската песен. Катя знае повече от двеста. Но не знае откъде извира нейният наистина голям глас – такава мъничка, с този тесен гръден кош да се чудиш и маеш как пее.       

Тя казва, че когато запее, забравя за всичко. Научила се е да прощава обидите. Доверява, че страданието се преодолява с хубави идеи и с нещо, което ти е на сърце. “Всеки има заложено добро в себе си и ако го извади на повърхността, всичко останало се преодолява по-лесно”, споделя Катя.

Отдадена на песента, започнала да трупа признания и награди от участия в събори и фестивали. Публиката я обожавала, викали я на бис. Катя си спомня един много силен концерт, където запяла първо зад кулисите, а след това танцьорите я изнесли на ръце и я оставили на сцената. Почти физически усетила шока в залата. И буквално се повдигнала със сантиметри от земята, когато гръмнали аплодисментите. “Винаги са ми казвали браво и непознати, и познати, и близки хора. Но явно съм имала нужда от един-единствен човек, който да ми го прошепне насаме след участие. И ето че той се появи!”

“Късметчето ми” я нарича Ники, както и тя него. И винаги я качва в колата на ръце, макар че тя може и сама. Така направил и в деня, когато потеглили на дълга разходка през един негов почивен ден. Стигнали в Смилян и влезли в ресторанта да хапнат. Накрая на обяда Ники станал, заобиколил масата и коленичил в краката на Катя. Извадил пръстен и попитал съгласна ли е да му стане съпруга. А тя, съвършено неподготвена, първо попитала дали е сигурен, а после… После се разплакала.

“Ники се засмя: “Наистина ли плачеш за това, че съм ти дал пръстен? Ще ме разплачеш и мен…” Поокопитих се и преди да кажа “да” още веднъж го попитах дали обещава винаги да е до мен”, спомня си Катя събитията от миналата година. Които продължили да се развиват с купуването на бутилка шампанско и кутия бонбони за родителите й, за да преглътнат новината. С посещение и при кмета на Изгрев Бисер Миланов, с когото Катя е пораснала, а все пак кметът трябва пръв да научава и добрите, и лошите новини от избирателите си, нали.

Гледайки красивото златно пръстенче на малката си ръка, Катя казва, че и от тел да е било, пак е щяла така да му се радва, защото то я свързва с любимия човек. А той, гледайки я с обожание, признава: “Катя е жена, в която можеш да се влюбваш всеки ден отново и отново!” В израз на тази любов непрекъснато й засвидетелства нежност и внимание с малки или нетолкова малки подаръци. “Отива да плати тока и се връща с една красива чантичка за мен. Веднъж трябваше да го изчакам в колата. Дойде с три саксии с едни и същи цветя, но в различни цветове. Питам го ама защо три, Ники? А той – не знаех кое от трите ще ти хареса.”

Катя иска да е жената, от която той да е доволен, с която да се чувства спокоен и щастлив. Пее му, разбира се, учи и той родопски песни за изненада на майка си, никога не подозирала, че е способен на това. Имат си една любима, пеят я заедно – “Кривконо фесче”, Катя веднага я подхваща: “Галям, галям, как да ни галям…”

За деца Катя е скептична на този етап. Смята, че още не са се нарадвали един на друг, а и въпреки че Ники я убеждава да опитат, не иска да рискува да предаде своето заболяване на следващо поколение, вероятността за което е 50%.  

В предаването “Ничия земя”, излъчено през април  миналата година, Катя щастливо споделя, че планират сватба. Е, не такава, каквато обикновено се прави по тези краища – на мегдана с целите роди на булката и младоженеца плюс цялото село, все пак имат едно наум, че е пандемия. Но все пак Катя започнала да си се представя в дълга бяла рокля, не, не точно бяла. Казва, че иска да изглеждат като героите от “Красавицата и Звяра” в края на филма-приказка, в същите дрехи и цветове. Защото Катя наистина живее в приказка – в нея има и лошо, и добро, има огорчения, има и радост, но най-много любов. И сбъднати големи и смели мечти.

Послепис

Катя и Ники събрали роднини и приятели на 28 август миналата година на “гезе”, така в Родопите наричат тържеството, на което се отбелязва официално годежът. Сторили го повече заради родителите си, които искали децата им, след като са сгодени година време, да заявят съюза си с празник за роднини и приятели. Направили го на мегдана на село Изгрев, без да прилича на помпозна сватба. Подписването на брак си оставили за по-нататък, за да имат още един повод да почерпят и да се повеселят.

Spread the love
Tags from the story
More from Ваня Шекерова
Милица Гладнишка: Яркото кълбо на щастието
Е, хайде сега, страх от комисии, а в НАТФИЗ как влезе една...
Read More
0 replies on “Щастливата приказка на Певичката”