Да поговорим за предстоящите ви концерти у нас. Появи се информация, че това е последната ви музикална изява в България, така ли е?
Това е някакво недоразумение. Разбира се, че ще продължа и да идвам в България, и да пея. На предстоящите ми концерти в София и Варна ще изпълня песни, които са от голямо емоционално значение за мен – някои от тях знам още от детските си години, други ще посветя на Джони Холидей.
Ще изпеете ли „Облаче ле, бяло”?
О, разбира се!
Какво си представяте, когато пеете тази песен?
„Облаче ле, бяло“ беше любимата песен на баща ми. Научих я, когато бях много малка. За мен тя има огромно емоционално значение. „Облаче ле, бяло“ е символ на моя живот в България, тази песен символизира сърцето ми.
Когато се прибрахте за първи път в България след промените, как ви се стори родината? И как ви изглежда сега?
За първи път пристигнах в България с брат ми Еди, който е със 7 години по-голям от мен и беше живял по-дълго от мен в страната. Но и за двамата завръщането в началото на 90-те се оказа трудно от емоционална гледна точка. Беше много депресиращо да се сблъскаме с бедността, с липсата на перспектива. Като видяхме колко тежко е положението, създадохме нашата фондация в помощ на нуждаещите се деца. През последните години обаче нещата започнаха да се променят. Мисля, че България вече е стъпила на правилния път и върви към по-добро. Пое и председателството на Съвета на Европа, което е голямо постижение. Навсякъде медиите го обсъждат – не само във Франция, а и в цяла Западна Европа, това е много обнадеждаващо.
Родена сте в България, ставате звезда във Франция, продължавате кариерата си в САЩ. Къде се чувствате у дома си?
Всяка от тези държави е част от мен. България е най-емоционалната част. Във Франция израснах, постигнах успех и получих огромната любов на хората, а това за мен е много вълнуващо и затрогващо. Америка пък беше мечта, там се научих да танцувам и започнах да използвам хореографи за големите ми шоута. Щатите много ме вдъхновяват. Обичам американския начин на живот и се чувствам много удобно с факта, че зад океана не ме разпознават така, както във Франция. Да не бъда разпознавана, за мен е най-голямата свобода.
КОРЕНИ
Бащата на Силви – Жорж Вартанян, е роден във Франция в семейството на българка и арменец. В София той работи като аташе във френското посолство. Съпругата му Илона е дъщеря на известния архитект Рудолф Майер, потомък на унгарски евреи. Двамата имат син Еди. Дъщеря им Силви се ражда през 1944 г. Седем години по-късно, подгонено от гладните следвоенни времена и от комунистическия режим, семейството бяга в Париж.
