Той играе в комедии и драми, пее в мюзикъли и джаз опера, записва хитове и не спира да озвучава най-големите мъжкари на Холивуд
Очите му сини, гласът му – златен. Дори да не ходите на театър (напълно възможно) и да не гледате телевизия (почти невъзможно), със сигурност поне веднъж на ден влизате в Ютюб. Там има два страхотни клипа на Симеон Владов от проекта „Пеещи артисти“ – със стиховете на Георги Константинов и нотите на Красимир Гюлмезов. Известният актьор е много „вътре“ във философията на хитовете – ироничен в „Рядък екземпляр“, чийто лирически герой е като детектор на лъжата и фалшивите новини, и патетично-сатиричен в „Българският тъпан“ (за предпочитане пред българския тъпанар). Владов има и още много други превъплъщения на сцената и извън нея. Стопроцентов хомо луденс.
През ден посещава вокалната педагожка Даниела Станкова-Матева, с която работят още от първата родна джаз опера – „Вечеря в Манхатън“ на Любо Денев. „Пеенето е труд като всеки друг. А когато е на живо, публиката го цени високо“, коментира Симеон пред D!VA. Неслучайно много го бива и в „Мамма миа“, където след нажежен кастинг печели ролята на Хари – персонажа на Колин Фърт в култовия филм с мегаевъргрийните на „АББА“. Владов настройва гърлото си и за концерт с Видинската филхармония – компания от сериозни артисти възраждат шлагерите на група „Север“, които Николай Антов създава в края на 80-те и през 90-те: много мелодичен поп с рок линия и джаз елементи. С други колеги пък обират овации с комедията „Брачни безумия“, а Мони продължава да изнася и моноспектакъла си „Любовта не може просто да отмине“, писан за него от Радослав Гизгинджиев. През цялото време нито за миг не спира с дублажите, а сега отново има номинация за „Икар“ – шест образа в „Смахнатият професор“ (1 и 2) на Еди Мърфи говорят с гласа на Мони. Ако някой иска да разбере какъв е генезисът на адреналина в озвучаването, да си купи билет за „Гласове под наем“ на театър „Криле“ – много забавно представление, в което Симеон Владов, Гергана Стоянова и Виктор Танев, трима от най-най- в този сложен занаят, документално разкриват смешното, тъжното, поетичното и парадоксалното в него. Ситуациите са напълно автентични.
„Не мога да ти отговоря как овладявам цялата схема. Ако денонощието можеше да има 72 часа, щеше да ми е най-добре. Но аз съм Овен – огънят поддържа динамиката. Зодията е прочута с факта, че се захваща с много дейности – е, понякога не довежда някои докрай, но тези, в които успява, са бляскави. Движението – физическо, душевно, умствено, творческо – е живот. Когато тези дни се събрахме за „Брачни безумия“ – комедия с любовни триъгълници и четириъгълници на хора, борещи кризата на средната възраст с изневери, се оказа, че сме понатежали физически и отчаяние се домогва до душите ни. Заради големия антракт, наложен от пандемичните ограничения. Но важното е да не се даваш, а и не мога да се оплача от липса на ангажименти“, почти сдържан е артистът, който заема тембъра си на цял Холивуд – Антъни Хопкинс, Джеръми Айрънс, Брус Уилис, Пиърс Броснан, Джак Никълсън, Робърт Редфорд, Силвестър Сталоун, Брад Пит, Джералд Бътлър… Владов обаче разпуска като китайците, или по-точно следвайки една от техните вековни мъдрости: „Който иска да е щастлив цял живот, става градинар.“ Преди десетина години засажда плодни дръвчета и екзотични видове около къщата си в Ботевград. „Райско е да гледаш как растат. Неслучайно според британско изследване градинарите са най-доволните хора под слънцето, а банкерите – най-нещастните. И в Ботевград, и в София имаме страхотни колекции – над 80 вида кактуси и повече от 50 вида сукуленти. Бих продължил, но вече няма къде да ги слагаме!“ Владов дели емоции, покрив и растения с Гергана, която преди 20 години издава тиражното списание „Градина“, а после се отдава на ландшафтния дизайн. Двамата умуват над чудесен проект – онлайн платформата „Цветен лабиринт“, която ще има и печатна медия за всеки от четирите сезона. „Добър тандем сме. Тя също е Овен – при това съвсем знаково за връзката ни е родена в деня на театъра, 27 март. Разбира ме, не ме ревнува. Направо съм за завиждане, какво повече му трябва на човек!“, хвали се Владов. Синът му Преслав пък е втори курс „Графика“ в Художествената академия – наследил е таланта на майка си, бившата съпруга на Владов, завършила живопис в Москва. Но е взел много и от баща си – свири на пиано и китара. „Само че си пада по хип-хоп и рап. Влудява ме с леко циничните текстове, много спорим, но това е положението.“
Владов и Гергана, тотални природолюбители, живеят с две котки – Леа и Деа, и с папагала Коко. Представителят на породата „Кралски жако“ е боен другар на Мони от 16 години. „Корените му са от Африка, но е отгледан във ферма в Унгария. Знае над 300 думи – речникът му е по-богат от този на доста господа в Народното събрание. Всяка сутрин ми казва „Добро утро, шефе“ и когато вижда, че тръгвам към кухнята, подхваща: „Нека изпием по чаша горещо кафе“ с извивката на Васил Найденов. Започна ли да чистя, което се случва сравнително рядко, крещи „Ужас!“. Чуе ли ни вечер с Гергана да спорим заради някой политически репортаж по телевизията, скандира „Ма-фи-я!“. Обича да се разхожда из хола, а клетката му прилича на мезонет – абе щастлив папагал!“
Владов също е късметлия още от училището в Ботевград, когато тренира лека атлетика, но не пропуска пианото и драмсъстава. Когато най-неочаквано обявява, че ще кандидатства във ВИТИЗ, майка му е против – за да го предпази от грандиозно разочарование, а и се надява той да следва детския си копнеж по археологията и геологията. След едногодишно мъкнене на декори в Учебния театър нещата от живота идват на мястото си. Мони обаче остава лоялен и към другата си страст – музиката. Пее по баровете на тогавашните хотели „София“ и „Родина“, но в началото на 90-те избухва попфолкът. И той сменя попа и рока с църковнославянски песнопения и автентичен фолклор. След като взема дипломата от НАТФИЗ, четири сезона се подвизава в Перник. А после избира свободата, която през 90-те могат да си позволят само Татяна Лолова, Цветана Манева, Стефан Данаилов. Тя му носи в началото безветрие и безпаричие, а после много ангажименти, между които и образите на Левски в документално-игралния филм „Лъвский – европеец в българско“, и на император Константин в международна продукция на History chanel. „Нещо особено витаеше около Константин – когато влязох за първи път в “Света София” в Истанбул, все едно че съм бил там“, споделя Владов, убеден, че известна доза мистика винаги действа освежаващо във всекидневието.
