Лятото си отива, сладоледът – не
„Някой ден, като порасна и имам деца, ще им разрешавам да ядат сладолед винаги, ама винаги!“ Така се заричах преди около милион години, омърлушена от поредното: „Не може сладолед, ще те заболи гърлото“, „Не яж сладолед на гладно, ще ти се оплетат червата“ или „Какъв сладолед през зимата, ти луда ли си!“
Успях да удържа на обещанието си и днес детето ми яде сладолед на воля и на корем без значение от сезон, температури и състояние на гърлото. Всъщност рядко има ден, в който пропуска. И аз не му отстъпвам. Все пак имам толкова много за наваксване – като повечето деца от моето поколение.
Макар вече да имаме достъп до леденото изкушение целогодишно и да сме поизгубили онзи трепет от първата поява на количката за сладолед, все пак лятото е неговият сезон. Тогава освен превъзходен вкус ни носи и превъзходно охлаждане и дори може да ни замени обяда или вечерята. Да не говорим, че моментално оправя настроението. Изобщо този, който го е измислил, е бил гениален.
Имало едно време
За съжаление, името на този добър човек е неизвестно. Оказва се, че сладоледът е радвал небцата и сърцата още в дълбока древност, макар и не във вида, в който го познаваме днес. Античният сладолед представлявал просто сняг с добавени мед и плодове и историята му може да се проследи 2-3 хилядолетия назад до Персия. Оттам рецептата му стигнала до древен Рим и била приета с отворени обятия от императорите и аристокрацията. Специална армия от роби-бегачи били натоварени със задачата да докарват максимално бързо сняг и лед от близките планини, които се съхранявали в дълбоки подземия.
Средновековието не си падало много по удоволствията, така че и сладоледът бил забравен за няколко века. Припомнил го отново Марко Поло, който през XIII век донесъл рецептата от Китай. На италианците им хрумнало да заменят снега или замразения плодов сироп със замразено мляко и това издигнало сладоледа на друго ниво. През XVI в. Мария Медичи пренесла рецептата от Италия във Франция като част от зестрата си, а век по-късно тя стигнала и до Англия. Така леденият разкош постепенно се разпространил в цяла Европа, а рецептата му се обогатила със сметана, масло и яйца. В България сладоледът навлязъл в началото на ХХ в., появили се специализирани сладкарници, предлагащи невижданото дотогава европейско чудо първо в София и Велико Търново, а след това и в останалите големи градове.
Вкусен и полезен
Ако ви загризе съвестта, че прекалявате със сладоледа, припомнете си следната информация: освен много вкусен леденият десерт носи и ползи за здравето. Той зарежда с енергия благодарение на съдържащите се в него въглехидрати, мазнини и протеини, освен това премахва напрежението и умората с помощта на съставката Л-триптофан, която се намира в млечните продукти. Влияе благоприятно върху мозъчната дейност, като вдига нивата на хормона допамин. Този ефект се проявява особено силно, когато ядем сладолед – внимание! – за закуска. Калцият, който се съдържа в него в големи количества, повишава здравината на костите и предпазва от остеопороза. Отново калцият е този, който ускорява метаболизма и спомага за горенето на калории (това, разбира се, не означава, че ако изядем килограм сладолед, ще отслабнем). Освен него в млякото има куп полезни витамини – А, B6, B12, C, D, E и K, а заради лактозата действа и като пробиотик и спомага за по-доброто функциониране на стомашно-чревния тракт. Ако добавим към сладоледа и плодове или черен шоколад, ползите скачат до небето. И не на последно място – студеното лакомство ни прави щастливи, като стимулира отделянето на хормона серотонин.
Букет от сладолед
Класическият сметанов сладолед се прави от мляко, сметана и захар със или без яйца. Освен него обаче има още куп разновидности в зависимост от съставките и региона, които си струва да се опитат.
Джелато е може би най-популярният вид. Италианският сладолед се приготвя с пълномаслено мляко, а не със сметана, и не съдържа яйца. Характерното за него е, че в текстурата му има до 70% по-малко въздух, отколкото при стандартните сладоледи, което го прави много по-плътен и с наситен вкус. Най-популярните видове са ванилия, шоколад, страчатела (ванилия с шоколадови парченца), лешник и шамфъстък.
Сорбе е замразен плодов десерт без никакви млечни продукти. Традиционните му съставки са само две – плодово пюре и захар, които се замразяват по същия начин като сладоледа. Липсата на млечни продукти обяснява по-грубата и кристална текстура на сорбето. То се сервира не само като десерт, но и като средство за прочистване на вкусовите рецептори между отделните ястия.
Гранита е подобна на сорбето, но още по-лека. По същество този традиционен десерт от Сицилия представлява замразена вода със захар и добавени плодове и аромати като ягоди или мента. Текстурата ѝ е като настъргани ледени люспи и е най-добре да се яде с лъжица.
Замразен йогурт е десерт, изключително популярен в САЩ, а вече има фенове и у нас. Основната му съставка е кисело мляко, заради което има по-свеж, лек и слабо накиселяващ вкус. Има доста по-малко калории от класическия сладолед и се предпочита от хората, които внимават за фигурата си (разбира се, не и ако прекалят с гарнитурите).
Кулфи е традиционен индийски сладолед, който се приготвя чрез бавно загряване на подсладено мляко, докато захарта се карамелизира и млякото се сгъсти. Готовата смес се замразява директно в конусообразни форми, без да се разбива. В резултат на това текстурата му е по-плътна и кремообразна от тази на обикновения сладолед. Често се ароматизира с кардамон, роза или шафран.
Мочи идва от Япония и представлява малък кръгъл десерт с кремообразна сърцевина и обвивка от сладко и лепкаво оризово тесто. Плънката често, макар и невинаги, е от сладолед. Най-популярните вкусове са зелен чай, жасмин, червен боб, ванилия и ягода.
Сладоледени рулца може да опитате по улиците на Тайланд, Малайзия и Филипините, където са популярна улична храна. Най-атрактивно при тях е приготвянето: върху замразяваща метална плоча се изсипват мляко, плодове и други добавки. Сместа се бърка и се оставя да замръзне на тънък пласт, който с помощта на шпатула се изстъргва и се навива на рулце. И всичко това – в рамките на две минути.
Дондурма е друг вид „атракционен“ сладолед, този път от съседна Турция. В състава му влизат брашно от салеп и сакъз, благодарение на които текстурата му е много плътна и разтеглива, почти дъвчаща. Продавачите на дондурма изнасят цяло представление, което не е за изпускане.
