Поколения нещастни, преуморени жени бродят като зомбита по света и отглеждат… нови поколения нещастни, преуморени жени. Така работи матрицата
„Спокойно, аз ще се погрижа!“ Казваш тези думи по няколко пъти на ден, нали? По-често, отколкото ти се иска. На децата, на мъжа, на възрастните си родители, вероятно и на колегите. Казваш ги, защото си жена и това е част от длъжностната ти характеристика – поне така са те учили. Може би си отгледана от майка героиня на пълен работен ден (или по-лошо – имаш свекърва героиня), която някак успява да ти внуши, че не се стараеш достатъчно. Може би си стегнала перфекционизма си като корсет и ти е трудно да дишаш (но пък отстрани изглежда добре). Или просто дълбоко у теб цъфти и дава плод прастарото убеждение, че тъй като си жена, успешният брак е единствената цел в живота ти, а размножаването – най-висш идеал. И когато това се случи, трябва много да внимаваш да не го изпуснеш. Да стъпваш на пръсти, да сервираш и да отсервираш, да вееш с паунови пера. Да се отплащаш за подслона, издръжката и благоволението. Нищо че е XXI век.
Патриархалната култура ни е научила, че любовта има конкретни измерения. Мъжът показва любовта си с пари (подаръци, почивки), жената – с грижи. Колкото повече обичаш някого, толкова повече трябва да се грижиш за него, и обратно – колкото повече се грижиш, толкова повече изглежда, че го обичаш. Женската грижовност се разпростира далече извън рамките на семейството и обикновено се обяснява с майчински инстинкт, любвеобилност и добро сърце. Но дали е само това?
Грижовността има своята тъмна страна
и в нея виреят неща като нужда от одобрение, страх от изоставяне, манипулативност и много, много контрол. Когато оплитаме околните със сладката, лепкава и приспивна паяжина на своите грижи, ние полека-лека ги превръщаме в безпомощни жертви. Вместо да ги научим и да ги насърчим да се грижат за себе си, да бъдат зрели и самостоятелни, да разперят криле, ние ги правим зависими. Първо кастрираме мъжете – с омайната отрова на вкусното ядене, изгладените ризи и донесените пантофи. Строим им топло и пухкаво гнездо, в което инстинктите им закърняват. Заключваме пушките им в килера – да не се прострелят сами, не за друго. Отглеждаме им шкембенца – да натежат и да ги върнат обратно, ако извият поглед и мерак след някоя мръсница. По-лесно се напуска жена, отколкото мусака!
Когато се появят децата, сграбчваме с грижовните си пипала и тях. И никой нищо не може да ни каже, напротив – ние сме майки за чудо и приказ. Героини на пълен работен ден, които все някак успяват да внушат на останалите усещането, че не се стараят достатъчно. Точно както са ни го внушавали на нас. Жената и чувството за вина съжителстват в много близка и интимна връзка от времето на Ева насам. Урокът, който всяка майка преподава на дъщеря си, винаги е един и същ: “Чувствай се виновна, старай се повече!“ И той обикновено се преподава по възможно най-милия и смъртоносен начин – чрез свръхгрижовност.
Повечето майки обаче
пропускат да научат дъщерите си
на нещо съвсем просто и животоспасяващо – как да се грижат за себе си. Не от лошотия или от безотговорност – те самите не знаят как. Поколения нещастни преуморени жени бродят като зомбита по света и отглеждат нови поколения нещастни, преуморени жени. Така работи матрицата. И нещо в нея не е наред.
През последните години все повече жени си дават сметка за този бъг и се опитват да поправят нещата. На помощ им се притичват куп лайфстайл гурута, които уж ги учат как да се обичат повече (а всъщност развиват успешен бизнес – като всеки бизнес, който използва човешките слабости и страхове). Проблемът е, че самата идея на понятието „грижа за себе си“ е изначално сбъркана. Тя се плъзга по повърхността и отклонява вниманието от съществените неща. Преуморена си? Прегоряла си? Нещастна си? Отиди на фризьор! Купи си нещо! Спести си готвенето на 8 март! Готово, всичко е наред, отново може да се върнеш във въртележката – с новата си прическа и новата си рокля. И да не си посмяла да се оплакваш, лигла такава!
Истината е, че да се погрижиш за себе си означава да пренаредиш приоритетите си. В дълбочина и из основи. Да забравиш всичко, на което са те учили, да се разглобиш парче по парче и да се сглобиш отново, слушайки само инстинкта си. А ако все пак решиш да послушаш и нечий чужд съвет – ето няколко неща, с които може да започнеш. Без отлагане.
