Платонична любов родила „Старецът и морето”

Как една 18-годишна красавица покорява сърцето на 50-годишния Ърнест Хемингуей, разкрива Андреа ди Робилант в книгата си „Есен във Венеция“

Текст Елица Иванова

Чудно как платоничната любов, невинната връзка, градяща се на взаимно възхищение, понякога изтрайва по-дълго и от най-страстните, заслепяващи и умопомрачаващи любови. Митовете около една подобна нежна история се разказват вече над седемдесет години. И не само това, а в нейна чест се организират чествания и празненства. Става дума за един от най-значимите американски писатели – Ърнест Хемингуей, и неговата последна муза,осемнайсетгодишната Адриана Иванчич. „Историята за тяхната сантиментална привързаност оцелява непокътната с всичките си сложности и противоречия до днес“, пише италианският журналист и писател Андреа ди Робилант в книгата „Есен във Венеция“, която току-що излезе на български език с емблемата на издателство „Колибри“. В нея Робилант разказва подробно за срещата и отношенията между двамата и се опитва да сложи край на спекулациите дали Хемингуей и Адриана са били любовници. Журналистът пише: „Няма спор, че отношенията им са носели силен сексуален заряд от самото начало – писмата им свидетелстват за това. Имало е моменти на голяма интимност помежду им – във Венеция,в Париж, в Куба, когато границата може да е била прекосена. Но аз вярвам, както Адриана винаги е твърдяла, че връзката им е останала по същество платонична.”

Самият Хемингуей не гледа на нея като на следващата жена, която да покори и за която да се ожени. Той я назовавал с испанския израз una cosa sagrada – нещо свещено. Това нещо дори съпругата му е трябвало да уважава. Дали Хемингуей придава на връзката им такива идилични нотки, за да оневини флирта си с толкова младо момиче, вероятно само той знае, но легендата за нея се разраства с времето, създавайки въздействащ символ в Сан Микеле ал Талиаменто, градчето северно от Венеция, където е имотът на семейство Иванчич. Без съмнение много любители на литературата посещават региона, за да усетят духа на стара Италия, когато дори тревата и камъните са били романтични.

Как започва всичко?

Когато Хемингуей среща своята нова вдъхновителка през 1948 година, той е почти на петдесет години, не е издавал роман от близо десетилетие, критиците го смятат за автор от миналото и отдават внимание на новите млади писатели. Четвъртият му брак с Мери Уелш не предлага особено много удоволствия. А това не може да задоволи жадния за приключения и страст писател, свикнал винаги да има жена до себе си. Известен е като ценител на силните и страстни дами, които при това често се застъпват в живота му.

Живее с първата си съпруга Хадли Ричардсън около шест години, но изоставя нея и сина им заради журналистката Полин Пфайфър. Когато тя забременява, Хемингуей се развежда и приема католицизма, за да се оженят. За десетте години, в които са заедно до 1937-а, им се раждат двама синове – Патрик и Грегъри. Последният влиза в сложни противоречия с майка си заради своята транссексуалност (по-късно той приема името Глория).

Когато писателят заминава за Испания, все още женен за Полин, се влюбва в друга журналистка – Марта Гелхорн (бурната им любовна история е преразказана във филма с Никол Кидман и Клайв Оуен „Хемингуей и Гелхорн“). Марта е един от най-известните военни кореспонденти на ХХ век. Срещат се през 1937 г. по време на Испанската гражданска война, която отразяват. Двамата са спорадично заедно през първите три години, докато Хемингуей се развежда с Полин през 1940 година. Само три седмици по-късно се врича на Марта. Може би за някои не е изненада, че Гелхорн поразително прилича на майката на писателя Грейс Хол-Хемингуей – своенравна независима жена, заинтересувана повече от работата и хобитата си, отколкото да доставя удоволствия на съпруга си. Писателят, известен с манията си за себедоказване като мачо, не понася да не е център на внимание за половинката си. Докато Марта е в Европа по работа, той й пише: „Ти военен кореспондент ли си, или жената в леглото ми?“ Развеждат се през 1945-а. По това време Хемингуей е отново влюбен, отново в писателка и журналистка. Казва на Мери Уелш и иска да се ожени за нея още първия ден, когато Ъруин Шоу, неин бивш обожател, ги запознава в „Уайт Тауър“, моден лондонски ресторант. „Не ставай глупав – отговорила му тя. – И двамата сме семейни, а дори още не се познаваме.” Но той продължава да настоява – отначало в Лондон, после в Париж, където прекарват щастливи и вълнуващи моменти в „Риц“. Мери напуска мъжа си и работата си и се мести в къщата на Хемингуей в Куба, която все още е пълна с вещи на третата му жена Марта Гелхорн. Писателят и Мери имат сходни интереси – ловят риба, гледат корида, ходят на сафари, летят с двуместния си самолет (дори катастрофират). През есента на 1948 година решават да направят обиколка на Прованс, Франция. Но механична повреда на лодката ги принуждава да спрат в пристанището на Генуа. Италия връща на Хемингуей спомени от младостта. На него като че ли му се иска да опознае отново тази вълнуваща го страна. Така със съпругата му се впускат в обиколка из Северна Италия и за пръв път посещават Венеция. Настроението на унилия писател все повече се подобрява, а в началото на декември се случва съдбоносна среща. Хемингуей среща Адриана повреме на лов на патици в лагуната. Красавицата, току-що завършила традиционно католическо девическо училище, е поканена от приятели. Адриана чака с часове да я вземат на главното кръстовище в малкото градче Латизана, подгизва от дъжда, но когато компанията й пристига, е впечатлена от буика на Хемингуей. „Тя има гарвановочерна коса, красиви тъмни очи, стройни крака и гъвкава младежка фигура”, разказваАндреа ди Робилант. По-късно Хемингуей пише, че когато видял Адриана за първи път, се почувствал като „поразен от светкавица.“

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

15 мисли на Стефания Колева

Стефания Колева е една от българските актриси, които нямат нужда от представяне....
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.