Трудът на Грос не представлява и чак толкова вълнуващ сбор от житейски истории, разписани оригинално, въпреки лекотата, с която тече разказът. Подобен стил срещаме не за първи път в популярната психологическа литература – асоциацията е с „Палач на любовта“ на Ървин Ялом.
„Психоанализата е само едно от нещата, които може да ни помогнат да разберем по-добре себе си. Тя претърпя много промени за годините, през които я практикувам. В развитието ѝ дори много хора днес се обръщат към изкуствения интелект с надежда да получат и от него отговорите. Но това, което се случва в човешкия контакт, е недостъпно за Chat GPT. Всички ние, колкото и малко да се познаваме, имаме много сходства: имаме родители, детство, влюбвали сме се, изправяме се пред мислите за смъртта. Хората се сблъскваме със сходни неща, които изкуственият интелект не среща, нито книгите за самопомощ. В разговора между двама души за чувствата им, за това какво означава да си себе си, в слушането и споделянето дори когато то е мълчаливо, ние получаваме мощна подкрепа, намираме сила за промяна“, казва преди лекцията си Грос, а книгата му предлага още един възможен поглед към темата.
„Най-голямата пречка пред това да опознаем себе си не е невежеството, а нашето „себепознание“. Любовта изисква да се откажем от начина, по който се виждаме, и да се видим такива, каквито може и да не се харесаме“, пише той. И още: „Основната задача в любовта, а и в живота като цяло е да видим себе си и другите по-ясно. За да видим реалността обаче, ни трябва нещо, което съм чувал да описват като един вид бинокулярно зрение: през единия окуляр да виждаме живота си, а през другия – собствената си смърт.“
Макар посветена на любовта, книгата му често говори за раздялата – най-голямата „заплаха“ за това чувство. Изневярата, предателството, смъртта, болестта, изгубеното приятелство рисуват онези аспекти на връзката ни с другите, които освен сладкия нектар на обичането ни доставят и отровата му. Как да се довериш, ако очакваш във всеки момент да изгубиш любимия? Как да приемеш неминуемите спадове в отношенията, без да разрушиш съграденото? Личния си прочит на този проблем Грос дава в епилога със своята собствена формула за любов и щастие. Разбира се, без да я предлага като универсално решение.
„Когато бях на 30, мислех, че любовта и болките, които свързваме с нея – от копнежа, страховете и тревогите да не ни отхвърлят, от скръбта да загубим любимия, са чувства, които трябва да избягваме в живота си. Днес осъзнавам, че тези чувства, които ни причиняват страдание, са може би най-финият инструмент, който имаме, за да разберем истинските желания на сърцето си.“
