Текст Дона Делова, Кристияна Брънзалова Визуализации Студио SPLAV
За Кристияна Брънзалова сме писали в D!VA и преди – тя е онова високо момиче с искри в очите и заразителен ентусиазъм, което възстанови старото училище в родопското село Хвойна. Днес Криси вече е дипломиран в Италия архитект и след години търсене най-сетне е открила мястото, на което се чувства добре и уменията ѝ са оценени. Нещо повече – открила е хората, с които вибрира на една честота, а идеите се реализират със силата на синергията. Чували сте как фирми се рекламират като „едно голямо семейство“. Е, тук случаят наистина е такъв.
Преди 7 години Нина и Боян, тогава студенти по архитектура, се влюбват и решават да бъдат заедно както в живота, така и в работата. От любовта им през 2021 г. се раждат студио SPLAV и подкастът за архитектура “Архитектурно кафе”. Скоро след това се ражда и малкият Иван и нуждата от нова работна сила става осезаема. Така идва и „третото колело“ – Кристияна. И преди появата ѝ студиото се справя добре – работят по интериори, реконструкции, проектират къщи, та даже и един бежански лагер. Но тя внася последните допълващи елементи, за да стане сплавта силна и устойчива, а проектите – много добре прецизирани.
Всички поотделно са добри архитекти, но заедно сформират сила. Боян е техният супергерой при предаване на архитектурни проекти по общини и администрации, Нина е контрол по организацията и морален компас, а Криси отговаря клиентите да видят мечтите си още преди да са се изпълнили. Тайната на здравата сплав, изглежда, е в осъзнаването, че макар да можеш да правиш всичко, не е нужно. Трябват ти само няколко верни колеги, с които да си пиеш кафето и през уикендите не защото имаш извънредна работа, а защото само тогава може да си говорите за нещата от живота.
Интериорът, който ви представяме, е първият им общ проект. Дизайнът се ражда почти мигновено още с първата брейнсторминг сесия. Допринася и удоволствието да се работи с креативни клиенти, а в случая техните са точно такива – младо семейство с малко момиченце, които се занимават с фотография и режисура. Апартаментът, който са купили преди години, е в стара сграда от 50-те в центъра на София, на емблематичната улица „Граф Игнатиев“. Човек би си помислил, че при стар апартамент дизайнът ще тръгне в една доста по-класическа и консервативна насока, но желанието на клиентите за пъстри цветове и по-модерен стил ражда идеята за „отсичането“ на високите три метра тавани чрез цвят. При създаването на интериор общата концепция е много важна. Както казват от студио SPLAV, логиката, функционалността и качеството на изпълнението са на първо място, а дизайнът е като красивата глазура на добре изпечена торта.
Антре:
Антрето е решено в основен цвят петролено зелено, а идеята е да се постигне усещането за галерия. Цветният таван насочва вниманието към белите стени и фотографиите на тях, дело на клиента. Осветлението е на релса с насочване към снимките, а рамките умишлено са с един размер за постигане на стегнат вид. Помещението е допълнено с пейка за сядане с шкаф за обувки под нея, високи модули открай докрай, огледало и етажерка за гримове. Настилката е сиво терацо – гранитогрес, напомнящо за оригиналната мозаечна настилка, която заради реконструкцията и годините употреба няма как да се запази.
Дневна:
Дневната е с основен цвят розово, като трапезната зона също има минигалерия. Секцията е с по-издължена пропорция за засилване на вертикалността. Масата в трапезната зона е по-„лека“ като усещане, за да се върже със стилистиката на апартамента. Централен плафон и висящи лампи спомагат за обособяване на зоната. Между дневната и спалнята има стъклен портал, като за уединение са предвидени плътни изолиращи завеси.
Спалня:
Турско синьо е основният цвят в спалнята, нарочно подбран така, че да наподобява нощно небе. Текстилът е в розово и кореспондира с розовия латекс в дневната. Една от идеите за тавана в хола е била да е керемидено червен, но клиентите се влюбват в тази розова спалня и нещата от само себе си се напасват. Над спалнята има още място за триптих на фотография на клиента. Това помещение е далеч от единствения прозорец в хола, но разделяйки двете зони с този минималистичен портал, се позволява на светлината все пак да достига и до спалнята.
Детска стая:
Детската стая е разделена на две зони: зона за игра (по-цветна, по-дива) с тапет и зона за спане (по-спокойна), монохромна. Цветовете са подбрани така, че не е прекалено кукленска и има баланс, за да може след време, ако второто мечтано дете на собствениците е момче, бързо да се пригоди за случая. Ниските мебели за игра и самоорганизация поощряват самостоятелността на детето. Лампите с формата на хартиени облачета са от IKEA – доказателство, че не е нужно всичко да е скъпо, за да е ефектно и красиво.
Кухня:
С основен цвят синьо-сивкаво е кухнята, подовата настилка отново е терацо. Дървесният декор внася топлина, а тюркоазеният шкаф е красив цветен акцент. Над прозореца са добавени дълбоки шкафове, които заради белия си цвят не натежават и на практика почти не се забелязват. Всеки сантиметър е използван оптимално, създавайки много плотово пространство и място за съхранение.
Баня:
Банята също на пръв поглед е малка и няма много какво да се направи в нея, но с промяна на разпределението става доста по-функционална, отколкото е била. Преместена е мивката под прозореца и е добавено огледало, което се отваря и затваря като книга при нужда. Това не е проблем, защото пералнята поначало си е на същата позиция. Обособена е душ зона 90/90 см с висок шкаф до нея, за да компенсира липсата на тоалетно шкафче над мивката и да събере всички принадлежности на тричленното семейство. Запазена е оригиналната ниша в стената за книги. Терацо гранитогресът продължава и тук, но сега е в комбинация с релефни петролено зелени и керемидени плочки.
