Тези момичета провокират мъжа на собствената му територия. Надсмиват му се, настървяват го, правят победата му трудна, а често и напълно невъзможна
„Супергерои с червило“ е определение, което може да бъде отнесено към повечето жени – със сигурност към онези, които балансират между работа, семейство, деца и хобита. Дамите могат да вършат по няколко неща едновременно, развили са умението да оцеляват с малко сън, малко храна и малко свободно време и проявяват невероятна изобретателност в усилията си да спасяват света (или поне този около себе си). Не е необходимо изобщо да навлизаме в дебрите на радикалния феминизъм, за да признаем, че „слабият пол“ е нещо, което мирише на нафталин и събира прах вдън шкафа на историята заедно с корсетите и театралните припадъци.
Всъщност идеята за силната жена – буквално, физически силна, а не само нравствено – изобщо не е нова. Може да се каже дори, че е стара колкото света. И няма как да е иначе: в една сурова среда, в която всеки се бори да оцелее и допринася за благото на племето с каквото може, няма място за „Ау, мило, счупих си токчето!“. Всички сме чували за амазонките, легендарните жени-воини, които режели едната си гърда, за да опъват по-добре лъка, а пленените мъже използвали за разплод и захвърляли (т.е. убивали), заедно с децата от мъжки пол. Има исторически свидетелства, че подобни племена не са само мит (разбира се, без художествената украса с гърдата и повсеместното изтребване на мъже). И това е нормално – номадският начин на живот изисквал от жените да умеят да яздят и да стрелят наравно с мъжете (по-големите от нас помнят Пагане от „Хан Аспарух“). Глезотиите се появили по-късно заедно с усядането на цивилизацията и появата на монотеистичните религии. Те наложили едни по-други, покорни женски модели, а древните богини на войната – гръцки, скандинавски, келтски – били забравени. В новите условия жените трябвало да разчитат единствено на манипулации, интриги и пърхане с мигли, за да постигнат каквото искат. А това, съгласете се, е доста далеч от героизма! И макар да има тук-там изключения като Жана д‘Арк, като цяло жените навлезли трайно в кифленската епоха (позната още като патриархат).
Покрай феминизма и борбата за равни права нещата се пораздвижили – първо в обществото, а след това и в поп културата. Появили се комиксовите супергероини – красавици в оскъдно облекло, надарени със свръхсили, които разбиват лошите (или пък добрите). Няма какво да се лъжем – мъжете винаги са си падали по лоши момичета, които могат да им сритат задника и да им вземат ума едновременно. Жена, която се бие, е предизвикателство (стига да изглежда като момиче, разбира се). Тя провокира мъжа на собствената му територия, надсмива му се, настървява го, прави победата му по-трудна и поради това по-сладка (ако изобщо мъжът победи).